Присъда № 68 от 30.04.2024, Районен съд - Елхово

МОТИВИ към присъда № 68/30.04.2024 година по НОХД № 44/2024 година по описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с който срещу подсъдимия М. Х. А. /M H A/, роден на ********** година в град Дуисбург, Германия, гражданин на Република Турция, притежаващ немско разрешително за постоянно пребиваване в Германия ***, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 22.11.2023 година, в района на гранична пирамида № 234, в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкрИ.е на обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначен му служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия М. Х. А. /M H A/, обвинение като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА.. Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и предвид чистото съдебно минало на подсъдимия и пълните му самопризнания, спомагащи разкрИ.ето на обективната истина, на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно една година лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години, както и на основание чл.55, ал.2 вр.ал.1, т.1 от НК да му бъде наложено наказание глоба в размер на 500.00 лева.

Служебният защитник на подсъдимия - адв. П. Б. от АК – Ямбол в хода на съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението. Пледира при определяне на наказанието на подзащитния му съдът да вземе предвид младата възраст на подсъдимия, направените от последния самопризнания в хода на бързото производство, чистото му съдебно минало, както и мотивите му да извърши деянието, а именно проблеми с турските власти и обстоятелството, че семейството на подсъдимия се е намирало във Федерална република Германия. Счита предложеното от прокурора кумулативно наказание за справедливо, моли за определяне на наказание на подзащитния му идентично с това предложено от прокурора.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа стрА. следното:

Подсъдим по делото е М. Х. А. /M H A/, роден на ********** година в град Дуисбург, Германия, гражданин на Република Турция, притежаващ немско разрешително за постоянно пребиваване във Федерална република Германия ***, с адрес във Федерална република Германия, с основно образование.

Подсъдимият М. Х. А. /M H A/ през 2023 година живеел със семейството си във Федерална република Германия. В края на м.октомври 2023 година подсъдимият заедно със семейството си отишъл на гости на свои роднини в град Анталия, Република Турция. По повод държане на наркотични вещества паспорта на подсъдимият бил иззет от турските власти и на същия била наложена забрА. за напускане на Република Турция. Съпругата на 1 подсъдимия, заедно със сина им се прибрали в Германия, а подсъдимият М. Х. А. остА.л в република Турция. Подсъдимият решил да се върне във Федерална република Германия, преминавайки през република България, като влезе през границата на стрА.та ни без съответното, изискуемо се по закон разрешение от надлежните органи на властта. В изпълнение на намерението си, подсъдимият се свързал в Република Турция, с неустановено по делото лице, което обещало да го преведе през турско - българската граница. На 22.11.2023 година, подсъдимият бил извозен с автомобил от неустановеното лице в близост до турско - българската граница. Там това неустановеното лице поискало от подсъдимия да му заплати сумата от 2000 евро за превеждането му през границата. Подсъдимият не разполагал с поискА.та парична сума, поради което решил сам да премине турско българската граница и влезе в стрА.та ни не по установения от закона ред. Подсъдимия преустановил пътуването си с автомобила и с помощта на навигацията на телефона си продължил пътя си пеша по посока границата между Република Турция и Република България. Подсъдимия М. Х. А. достигнал до възпрепятстващото съоръжение, изградено на българо - турската граница, след което преодолял възпрепятстващото съоръжение в района на 234 гранична пирамида, в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, като преминал над него. По този начин на 22.11.2023 година подсъдимия влязъл през границата на стрА.та ни от Република Турция в Република България в района на гранична пирамида №234, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол. На територията на Република България, подсъдимият продължил пътя си пеша, като на 24.11.2023 година достигнал до асфалтов път между село Раздел и село Маломирово, община Елхово, където бил задържан от служители на ГПУ - Елхово между които и св. И. С. – полицай в ГПУ - Елхово при РДГП – Елхово.

При извършена проверка на линията на държавната ни граница от стрА. на служители на ГПУ - Елхово при РДГП – Елхово било установено, че подсъдимия е влязъл през границата на стрА.та в района на 234 гранична пирамида, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол.

От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че подсъдимият М. Х. А. /M H A/ не е осъждан.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на бързото производство приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля И. С., дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК. Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с остА.лите доказателства, същите съдържат твърдения относно времето и меХ.изма на извършване на деянието, както и относно формата на вината, поради което и доколкото не се опровергават от остА.лата доказателствена съвкупност съдът ги цени с доверие. Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи с остА.лите доказателства, дадени от лице незаинтересовано от изхода на делото поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко относими към мястото, времето и меХ.изма на осъществяване на престъпното деяние, както и към действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени източници като редовни от външна стрА. и кореспондиращи с другите доказателства по делото също се кредитират от съда.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият М. Х. А. /M H A/ е осъществил с деянието си от обективна и субективна стрА. престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 22.11.2023 година, в 2 района на гранична пирамида № 234, находяща се в землището на село Голям Дервент, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.

Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.

От обективна стрА. подсъдимият М. Х. А. /M H A/ е осъществил фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол.

Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля. Поради изложеното, от обективна стрА. с деянието си подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница.

От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница, индиция, за което е и мястото и начина, по който същият е влязъл на територията на Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира крайната си цел - да достигне територията на трета държава преминавайки през Република България.

Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който текст, не се наказва лицето, което влезе в стрА.та, за да се ползва от правото на убежище съгласно Конституцията. Не са налице доказателства по делото, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в стрА.та ни с цел да търси убежище, поради това, че в държавата му по произход - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Видно от обясненията на подсъдимия воденото срещу него наказателно преследване е във връзка с извършено престъпление с предмет наркотични вещества.

Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия М. Х. А. /M H A/ за виновен в престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.

За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид като отегчаващо вината му обстоятелство обществена опасност на деянието, която е висока и мотивите и подбудите на подсъдимия да напусне република Турция и влезе в република България, а именно да избегне наказателно преследване. Като смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало, добросъвестното му процесуално поведение в хода на бързото производство и направените от него самопризнания в хода на бързото производство, с които е спомогнал за разкрИ.е на обективната истина по делото.

3

При тези фактически констатации и при наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът, приемайки че и най-лекото, предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко на извършеното от подсъдимия престъпление определи наказание на последния при условията на чл.55 от НК, а именно лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под най-ниския предвиден от закона предел, а именно - една година лишаване от свобода и глоба в полза на държавата на основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК в размер на 600.00 лева.

Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наказанието една година лишаване от свобода за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.