Присъда № 3 от 17.01.2023, Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 3 от 17.01.2023 г. на Районен съд – Хасково, постановена по НОХД № 977 по описа за 2022 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимата П. Й.

Д.от с. Б., обл. Хасково обвинителен акт, с който на същата е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс – за това, че за времето от 11.05.2021 г. до 11.10.2022 г. в с.К., общ.

Хасково, след като е била осъдена с влязло в сила на 11.05.2021 г. съдебно решение - Решение № 260224/22.04.2021 г. по гр.дело №2282/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково да издържа свой низходящ - дъщеря си В. Б. С. с ЕГН: **********, като й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 165 лв. чрез нейния баща и законен представител Б. В. С. с ЕГН: ********** до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването й, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 17 месечни вноски или общо 2805 лева, дължими за периода 11.05.2021 г. до 11.10.2022 г.

В съдебното заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното следствие доказателства то било доказано по несъмнен начин , с оглед направеното от подсъдимата признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт в тяхната цялост. Предлага съдът да я признае за виновна в извършване на престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност, а по отношение на наказанието, счита, че най – подходящо се явявало по вид наказанието “Пробация”, с двете задължителни пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 6 месеца и периодичност на изпълнение два пъти седмично;

„задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 6 месеца.

Защитникът на подсъдимата П.Й. Д. от с. Болярски извор, обл. Хасково - адв. Й. Й. от АК – Хасково пледира за определяне на справедливо наказание по вид и размер, като се отчете на направеното от подзащитната му самопризнание. Счита, че наказанието следвало да бъде определено по реда и на основание чл. 55 от НК, като по – лекото от алтернативно предвиденото „пробация“ бъде заменено с наказание глоба, което щяло да способства подсъдимата и новото й семейство да търсят възможности за по – добър живот в чужбина и по този начин - да способства за постигане на целите на наказанието, като развива подробни и конкретни аргументи в подкрепа наведените доводи.

Подсъдимата П.Й. Д. от с. Б. извор, обл. Хасково заявява, че р азбира обвинението и се признава за виновна по него, след като преди това, в рамките на допуснатото предварително изслушване, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт – основание за провеждане на съдебното следствие по реда на диференцираната процедура в 1

Глава 27 от НПК. При упражняване личната си защита в хода на съдебните прения се придържа към изразеното от нейния защитник, а в правото й на последна дума заявява, че иска присъда в съответствие със застъпеното становище от защитника по делото в хода на съдебните прения.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимата П. Й. Д. с ЕГН: **********, родена на ******** , с постоянен адрес и адрес за призоваване: с. Б. извор, общ. Харманли, обл.

Хасково.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 254, издадена от Районен съд – Първомай на 14.09.2022 г. същата не е осъждана и няма данни да е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК с налагане на административно наказание. Същата не реализира доходи от трудова дейност, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, регистрирани на нейно име, според отразеното в приложената Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

Установено в хода на разследването и в хода на съдебното следствие е, че с влязло в сила на 11.05.2021 г. съдебно решение - Решение № 260224/22.04.2021 г. по гр.дело № 2282/2020 г. по описа на Районен съд Хасково, подс. П. Й. Д. с ЕГН:**********, с постоянен адрес и адрес за призоваване: с. Б. извор, общ. Харманли, обл. Хасково е била осъдена да издържа своя низходяща - дъщеря си В. Б. С. с ЕГН: **********, като й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 165 лв. чрез нейния баща и законен представител - Б. В. С. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: с.

Конуш, обл. Хасково, ул. „*****, и настоящ адрес: с. Стамболийски, обл.

Хасково, ул. „*****, до навършване на пълнолетие на детето или друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина. С цитираното решение родителските права по отношение на детето В. Б. С. били предоставени на бащата Б. В. С., респ. местоживеенето на детето било определено при бащата.

Бил определен и режим за лични контакти на подсъдимата с детето й.

След влизане в сила на решението, подс. П. Й. Д.с ЕГН: ********** не изплащала никакви суми по присъдената издръжка, поради което и по жалба от свид. Б. В. С. било образувано настоящето досъдебно производство.

В хода на същото, свид. Б. В. С. е посочил, че с подсъдимата не поддържал никакви контакти, тя не изплащала никакви пари по издръжката, с изключение на сумата от 439 лв., изобщо не се интересувала от детето си, не идвала да го вижда.

Видно от приобщената в хода на производство справка от ЧСИ – С. П. по изпълнително дело № 20218740400861, процесната сума от 439 лв. дори не била преведена на взискателя по задължението за издръжка (главница), а касаела 200 лв. адвокатски хонорар по изп.дело и 239 лв. натрупана лихва.

След раздялата с бащата на малолетното дете, подс. П. Й. Д., когато се върнали двамата от чужбина, тя не била виждала изобщо дъщеря си, нямала доходи, заживяла с друг мъж, била забременяла и родила друго дете и не работела. Заявила готовност, когато имала пари, да си плати издръжката, която не поддържа пред съда, тъй като по молба на взискателя, образуваното изпълнително дело било прекратено.

2

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе , както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производств о, както и от гласните доказателствени източници, съдържащи се в обясненията на подсъдимата и показанията на разпитаните на досъдебното производство лица в качеството на свидетели, приобщени по съответния ред, преценени в аспекта на направеното самопризнание от страна на подсъдимата и в пълна степен подкрепящи го.

При тези факти, съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимата П. Й. Д. от с. Б. извор, обл. Хасково е осъществила от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от Наказателния кодекс , за което с повдигнатото й обвинение е привлечена към наказателна отговорност.

Изпълнителното деяние на престъп лението по основния състав - чл.

183, ал. 1 НК се свързва с наличието на съдебно решение, без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство за събиране на вземанията или наказателната отговорност да е обвързана с гражданскоправната погасителна давност. За да е съставомерно деяние то по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна, издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл. 183 от НК по своя характер е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време.

Началото на престъплението по чл. 183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски.

Същото престъпление се явява довършено в момента, в който деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс. Изводът е, че с нормата на чл. 183, ал. 1 НК са създадени допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на другия родител.

От събраните данни е безспорно установена обективната страна на деянието. С влязло в сила на 11.05.2021 г. Решение № 260224/22.04.2021 г. по гр.дело № 2282/2020 г. по описа на Районен съд - Хасково, подс. П. Й. Д. е била осъдена да издържа своя низходяща - дъщеря си В. Б. С. с ЕГН:

**********, като й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 165 лв. чрез нейния баща и законен представител - Б. В. С. с ЕГН: ********** с постоянен 3 адрес: с. Конуш, обл. Хасково, ул. „*****, и настоящ адрес: с. Стамболийски, обл. Хасково, ул. „*******, до навършване на пълнолетие на детето или друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, като за процесния период от време от 11.05.2021 г. до 11.10.2022 г. дължимите месечни вноски са 17, или общо 2805 лева. Доказателства за изпълнение на това носимо задължение не са представени. Извод, който не се променя от факта на ангажираните писмени доказателства за изплащане в хода на досъдебно производство на суми по образуваното изпълнително производство, тъй като тези суми не се отнасят пряко до процесното задължение, а до направени разноски и акцесорно вземане за лихви. На следващо място, не е необходимо от гледна точка обективните признаци на състава на престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, срещу него е образувано и производство при държавен или частен съдебен изпълнител за принудителното събиране на дължимата издръжка. В случая, решаващо за преценката е това, че е налице съзнателно неизплащане на дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което подс. П. Й. Д. следва да понесе наказателна отговорност.

Разпоредбата на чл. 183, ал. 1 НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който, като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни задължението си в размер на две или повече месечни вноски за двете си деца, които е задължен да издържа .

Допуснатото неизпълнение е за сумата общо в размер на 2805 лева, представляваща, както вече бе посочено, 17 месечни вноски.

След като по делото се установи по несъмнен начин, че не е било изпълнено задължението на подсъдимата за даване на издръжка за повече от два месеца, съдът призна същата за виновна в извършване на престъплението, за което й е повдигнато обвинение. От друга страна, не е налице е последващо нейно поведение, в резултат на което да е изплатила сума, равняваща се на тази посочена в обвинителния акт и за визирания в него период, като фактически и юридичеки с такова действие да е изпълнил задължението си до постановяване на присъдата от първата инстанция.

Поради това, не би могло да се приеме, че е осъществено на досъдебното производство или в съдебна фаза основанието да се приложи привилегирования състав на чл.183, ал.3 от НК, като фактът на прекратяване на изпълнителното производство по молба на взискателя – Б. В. С., действащ в качеството си на родител и представител по закон не води до погасяване на задължението за издръжка, нито до неговото изпълнение, каквото е изискването за отпадане на наказуемостта на деянието.

Подсъдимата П. Й.Д. е наказателноотговорно лице. Извършила е деянието при условията на пряк умисъл – същата е съзнавала общественоопасния характер, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла тяхното настъпване, без значение от подбудите за извършване на деянието – в случая социално - икономически. Заявеното от нея, че не е разполагала с достатъчно средства да изпълни задълженията си, поради това, че е била безработна, нито от факта на бременност и раждане също не 4 променя този извод, тъй като и това не е обстоятелство, което да изключи задължението на издръжка на другото малолетно дете, родено от подсъдимата, за която тя носи такова задължение.