Решение № 249 от 19.05.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Пловдив, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Нестор Сп. Спасов

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000097 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК, вр. с чл. 613а, ал.1 от ТЗ.

Повод за започването му е изходяща от „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр.

С. въззивна жалба против постановеното по т. дело № 1258/ 2021 г. по описа на С. окръжен съд решение № 124 от 22.11.2021 г., с което е отхвърлена молбата на „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С., **** за откриване на производство по несъстоятелност на „Р.И К.“ АД , ЕИК *********, ****.

В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на решението свързани с неправилна преценка на доказателствата, поискана е отмяна на същото и постановяване на друго, с което да се открие производство по несъстоятелност на „Р.И К.“ АД , ЕИК *********, гр. С.З. поради неплатежоспособност, евент. свръхзадълженост с всички произтичащи от това последици.

Въззиваемата страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като се запозна с акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

1

На 28.07.2021 г. в С. окръжен съд е постъпила молба от „ Б.“ ЕООД, ЕИК *********, гр. С..

В същата се сочи, че „Б.“ ЕООД е универсален правоприемник на „Б.“ ЕАД, ЕИК 130408101, считано от 06.07.2021 г., като правата и задълженията на преобразуващото се дружество са преминали изцяло върху новоучреденото дружество.

Твърди се, че молителят е в трайни търговски взаимоотношения с „Р.И К.“ АД и има към него изискуеми парични вземания по търговски сделки.

Направено изброяване на сключените между страните сделки в периода 2016 г. - 2021 г., както следва:

- договор за наем на недвижим имот от 04.01.2016 г., с който „Б.“ предоставил на „Р.“ за временно и възмездно ползване самостоятелни помещения, находящи се в гр. С., ул. ****, който договор бил прекратен едностранно от наемодателя считано от 01.10.2021 г.

- договор за наем на моторни превозни средства от 01.07.2017 г., изменен с анекс от 03.04. 2020 г., с който „Б.“ предоставя на „Р.“ за временно и възмездно ползване определен брой леки автомобили. Той бил прекратен едностранно от наемодателя считано от 01.08. 2021 г.

- договор за предоставяне на спътников капацитет от 01.05. 2016 г., с който „Б.“ поел задължение да излъчва чрез спътник срещу заплащане 5 телевизионни канала на „Р.“. Той бил прекратен на 01.04. 2018 г.

- договор за разпространение на телевизионни програми (ТВ+ и Ф+) от 01.01.2016г.,

- предварителен договор за разпространение на телевизионна програма („С.+“) от 01.02.2016 г.,

- предварителен договор за разпространение на телевизионна програма (“С.+) от 28.04.2016 г.,

- предварителен договор за разпространение на телевизионна програма (“К.+) от 28.04.2016 г.,

- предварителен договор за разпространение на телевизионна програма (“Е.+) от 28.04.2016 г.,

По тези 5 договора „Р.“ предоставяло срещу заплащане на „Б.“ правото 2 за разпространение на посочените телевизионни програми.

- договор за предоставяне на неизключителни права върху аудио ‐ визуални произведения от 16.06.2020 г., с който „Б.“ предоставя на „Р.“ срещу заплащане правото да включи аудио визуални произведения в създаваните от „Р.“ програми.

- споразумение за прихващане от 30.06.2020 г., в което страните постигнали съгласие за прихващане на насрещни задължения.

След изброяване на сделките молителят е посочил, че по тях е налице неизпълнение от насрещната страна, т.е. той е носител на изискуеми парични вземания по търговски сделки. Направена е и индивидуализация на същите.

Така на първо место е посочено, че водени от желанието да уредят отношенията си по договорите изброени по-горе на 30.06. 2020 г. страните по тях сключили споразумение за прихващане на вземания и задължения Според него след прихващане на ликвидни и изискуеми задължения на „Р.“ към „Б.“ (в общ размер от 2 644 004. 70 лв.) с ликвидни и изискуеми задължения на „Б.“ към „Р.“ (в общ размер от 2 308 497, 30 лв.) останала дължима сума от „Р.“ в размер от 335 507, 40 лв. с ДДС. За нея била постигната договорка, че заплащането й ще бъде предмет на допълнително споразумение. Такова не било сключено, а сумата все още не била изплатена.

В тази връзка се излага становище, че тя при условие, че е била предмет на прихващане е била изискуема още към 30.06.2020 г. и по тази причина от Р. се дължи не само тя, но и обезщетение по чл. 86 от ЗЗД върху същата за времето от 01.07.2020 г. до датата на подаване на молбата по 625 от ТЗ. То е определено в размер на 36 553, 03 лв.

Във връзка с договора за предоставяне на неизключителни права върху аудио-визуални произведения от 16.06.2020 г. се твърди, че „Б.“ предоставило на „Р.“ срещу заплащане правото да включи аудио-визуални произведения подробно изброени в приложение към договора, в програмните схеми на създаваните от „Р.“ телевизионни програми - С. +, К. + и Е. +. В тази връзка „Б.“ издало за месеците юли-декември на 2020 г. 6 на брой фактури за по 6 000 лв. с ДДС, т.е. за общата сума от 36 000 лв. Плащане по същите не последвало, като тези вземания не били предмет на Споразумението от 30.06.2020 г. Наред с това е споменато, че съгласно чл. 8, ал. 2 от договора плащането на цялата дължима сума по договора в размер от 36 000 лв. с ДДС 3 се извършва на равни месечни вноски с краен срок за изплащане 31.12.2020 г.

Така се прави извод, че от 01.01.2021 г. до датата на подаване на настоящата молба върху сумата от 36 000 лв. се дължи и лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 2 080 лв.

Във връзка с договора за наем на недвижим имот се сочи, че „Б.“ предоставил за временно и възмездно ползване на „Р.“ самостоятелни помещения в гр. С. срещу задължение на наемателят да заплаща годишна наемна цена в размер от 13 141, 80 евро, без ДДС платима не по-късно от 31 декември на съответната година. Твърди се, че длъжникът не е заплатил дължимия наем за 2020 г. , за което била издадена фактура № ********** от 31.12.2020 за 30 843, 75 лв. с ДДС. Изразено е и мнение, че върху нея се дължи обезщетение по 86 от ЗЗД за времето след 01.01.2021 г. до подаване на молбата по 625 от ТЗ в размер на 1 782, 08 лв.

Относно договора за наем на автомобили от 01.07.2017 г. се сочи, че с него наемодателят предоставил на наемателя за временно и възмездно ползване три леки автомобила срещу наемна цена от 100 лв., без ДДС месечно за всеки от тях платима до 31 декември на съответната година. Сочи се че наемът не бил плащан за месеците юли - декември 2020 г. За същия била издадена фактура № ********** от 31.12.2020 за сумата от 2 160.00 лв. с ДДС, като върху същата за времето от 01.02.2021 г. до датата на подаване на молбата по 625 ТЗ се търси и лихва по чл. 86 от ЗЗД в размер на 106, 20 лв.

По повод на автомобилите се сочи, че заедно с тях били предоставени и карти за зареждане на гориво на „О.Б.“ ООД, като зареденото гориво се префактурирало всеки месец от „Б.“ на „Р.“.

Така били издадени фактура №№ **********/31.07.2020 за 302,94 лева с ДДС, **********/31.08.2020 за 198,02 лева с ДДС, **********/30.09.2020 за 179,29 лева с ДДС, **********/31.10.2020 за 250,27 лева с ДДС, **********/30.11.2020 за 349, 81 лева с ДДС, **********/31.12.2020 за

201, 75 лева с ДДС или общо за сумата от 1 482,08 лв., която не била изплатена.

По- надолу в молбата се говори за отношенията между страните по договорите за разпространение на телевизионни програми.Твърди се, че в периода януари - май 2021 г. „Б.“ и „Р.“ водели преговори за условията по същите.

4

Във връзка с тях се споменава, че на 12.05.2021 г. „Р.“ изпратило на „Б.“ едностранно подписано допълнителното споразумение, в което се съдържали следните условия: а) от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. „Б.“ заплаща на „Р.“ фиксирано месечно възнаграждение за разпространение на телевизионните програми в размер на 270 000 лева, без ДДС на месец и 30 000 лева без ДДС на месец за реализиране / излъчване на търговски съобщения , б) от 01.01,2021 г. до 30.04.2021 г. „Б.“ заплаща на „Р.“ фиксирано месечно възнаграждение за разпространение на телевизионните програми в размер на 250 000 лева без ДДС и 20 000 лева, без ДДС за реализиране / излъчване на търговски съобщения.

След запознаване с едностранно подписания документ „Б.“ забелязало някои разпоредби, които не съответствали па търговските договорки между страните, които обаче не касаели съществените елементи на споразумението, а именно предмета и цената. Така той изпратило на 17.05.2021 г. по ел. поща на „Р.“ едностранно подписан от него документ с корекции съдържащ следните условия: а) от 01.08.2020 г. до 31.12.2020 г. „Б.“ заплаща на „Р.“ фиксирано месечно възнаграждение за разпространение на телевизионните програми в размер на 270 000 лева, без ДДС на месец и 30 000 лева без ДДС на месец за реализиране / излъчване на търговски съобщения , б) от 01.01,2021 г. до 30.04.2021 г. „Б.“ заплаща на „Р.“ фиксирано месечно възнаграждение за разпространение на телевизионните програми в размер на 250 000 лева без ДДС и 20 000 лева, без ДДС за реализиране / излъчване на търговски съобщения.

На база така описаното съдържание на двата документа досежно дължимото възнаграждение се прави извод за пълно съвпадение относно предмета на споразумението и дължимото възнаграждение за горните периоди, т.е. за договореност относно същото

Така е направен извод, че за 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г. дължимото възнаграждение било в общ месечен размер от 324 000 лв. с ДДС, а за всичките 4 месеца той бил 972 000 лв.

В тази връзка се сочи, че независимо така постигнатите договорености 5 за периода от 01.01.2021 г. до 30.03.2021 г. „ Б . “ заплащало на „Р.“ възнаграждение в размер на 360 000 лв. с ДДС на месец за права за разпространение и 36 000 лв. с ДДС на месец за реклама. Така то заплатило общо сумата от 216 000 лв. в повече за месеците януари, февруари и март 2021 г.

По този повод се прави извод, че съгласно чл. 55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне и тези 216 000 лв. подлежат на връщане на това основание.

По-надолу в молбата е направен анализ на финансовото състояние на длъжника и извод, че на база същия се достига до заключевие, че „Р.“ е в състояние на неплатежоспособност, евент. свръхзадълженост.

Това и факта, че молителят е кредитор с изискуемо парично вземане по търговски сделки са дали основание на „Б.“ да твърди, че са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. Посочено е, че началната дата на неплатежоспособността, евен. свръхзадължеността се определя от съда , но според молителя тя е 31.12.2016 г.

По делото от страна на длъжника е подаден отговор, в който е взето отношение за съществуването на посочените в молбата на „Б.“ вземания към него.

По повод задължението от 335 507,40 лв. не се оспорва същестувване на вземанията предмет на прихващане. Сочи се обаче, че в споразумението за прихващане страните се договорили, че заплащането на тази сума ще бъде предмет на допълнително споразумение. То според трайно установените отношения между страните щяло да е свързано с последващо прихващане на насрещни техни вземания и то след натрупването на такива в патримониума на „Р.“. На тази база се прави извод, че длъжникът няма вина за това и не следва да понася негативните последици изразяващи се в плащане на законна лихва за забава върху посочената сума считано от 30.06.2020 г. Наред с това се сочи, че изискуемостта на сумата от 335 507,40 лв. считано от 30. 06. 2020 г. е обусловена от наличието на доказателства, че молителят е потърсил длъжника за сключване на допълнителното споразумение и т.н.

На база изложеното е направен извод за недължимост на обезщетение за 6 забава в размер на 36 533,03 лв.

Другото оспорено вземане с отговора е това за неоснователно обогатяване. Направено е детайлно проследяване на отношенията между страните за времето след сключване на договорите за разпространение на телевизионни програми, сключваните анекси към същите, периода на тяхното действие и т.н.