Решение № 263645 от 04.06.2021, Софийски градски съд

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р

Е Ш Е Н И Е

04.06.21г.

Софийски градски съд І-12 състав с:

Председател: Г.И.

Разгледа в съдебно заседание на 13.05.21г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 652/19г. и констатира следното:

Предявени са искове Д. Н. и Ю. Н. против ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД с правно основание чл. 226 от КЗ отм.за сумите: по 120 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху посочените суми, считано от 07.12.14г.

Съображенията на страните са изложени по делото.

Представените по делото доказателства удостоверяват, че:

На

07.12.14г. е настъпило ПТП-е и в резултат на същото е загинал Н. Н. /брат на ищците/. Произшествието е причинено от Г. Д.. Обстоятелствата, свързани с процесното ПТП-е /в това число: деянието на делинквента, противоправността на деянието, вредоносният резултат, причинно-следствената връзка между деянието и резултата, и вината на Г. Д./ са удостоверени със събраният по делото писмен и експертен доказателствен материал /преценен в съвкупност/, съответно /при условията на чл. 300 от ГПК/ и с влязъл в сила съдебен акт на наказателен съд.

Към датата на ПТП-е Г. Д. е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност” при ответника.

Горните обстоятелства удостоверяват пряко, категорично /еднозначно/ предпоставките на чл. 226 от КЗ отм.

Исковете са частично основателни:

В случая ищците се явяват принципно легитимирани /в материално-правен аспект/ да претендират обезщетения за неимуществени вреди /в качеството си на братя на загиналия/ – с оглед съдържанието на ТР № 1/18г. на ВКС.

Председателят на настоящия съдебен състав намира /независимо от конкретното съдържание на посоченото тълкувателно решение/, че във всички случаи на причинена смърт – наличието на неимуществени вреди /за лица, имащи близка или далечна роднинска или емоционална връзка със загиналия/ следва да се презумира. С други думи: в хипотеза като процесната – винаги се следва обезщетение. Независимо /отделно/ от това – по делото са събрани /досежно посоченото релевантно обстоятелство/ и конкретни доказателства /свидетелски показания и психологична експертиза/.

Процесните обезщетения обаче следва /с оглед изричната редакция на пар.

96, ал. 1 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 493а, ал. 4 от КЗ/ да бъдат лимитирани /ограничени/ до размера на сумите – по 5 000 лева за всеки от ищците. Тази разпоредба /предвид принципната си постановка и доколкото бе приета от законодателния орган в защита на обществения интерес/ се явява приложима и спрямо вреди, настъпили по време на действие на отменения КЗ. Възприемането на друга логика би позволило – директно /пряко/ игнориране /незачитане/ на категорична /императивна/ правна норма.

При отсъствие на посочената регламентация /която на практика съставлява в случая – единствената причина за редуциране на заявените обезщетения до размера на горните суми/ исковете биха били уважени от председателя на състава – в пълните им заявени размери /които се явяват надлежно удостоверени в процеса – предвид горните принципни съображения и конкретно - със събраните гласни и експертни доказателства/. На последно място в същата връзка:

Председателят на състава намира, че в случая /и в други подобни хипотези/ имуществената отговорност на Държавата /като самостоятелен – специфичен правен субект/ или на съответните – конкретни държавни органи /визирани в разпоредбата на чл. 493а, ал. 2 от КЗ/ може да бъде ангажира /при условията на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 7 от КРБ/ за противоправно – бездействие.

Посоченият праг на отговорност на практика не позволява заявените обезщетения да бъдат редуцирани допълнително /в хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД/. С оглед това – председателят на състава не обсъжда събраният във връзка с това законово правило доказателствен материал.

Основателни са и акцесорните искове:

В полза на ищците следва да бъде присъдена /при условията на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ и законната лихва върху горните главници за периода след 07.12.14г. /датата на произшествието/.

В полза на ищците следва да бъдат присъдени съдебни разноски /при условията на чл. 78, ал. 1 от ГПК/.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени съдебни разноски /при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/, но без заявеното адвокатско възнаграждение /доколкото дружеството разполага с възможност да се представлява в процеса от юрисконсулт; такава е принципно практиката на всички застрахователи/.

Съдът,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА

ЗАД „ОЗК –

Застраховане“ АД да плати на Д.Б.Н. ЕГН ********** и на Ю.Б.Н.

ЕГН ********** сумите: по 5 000 лева – за всеки от ищците /обезщетения за неимуществени вреди – следствие от ПТП/ на основание чл. 226 от КЗ отм.; законната лихва върху тези суми от 07.12.14г. до цялостното им изплащане и 25 лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; съразмерно на уважените искове/.

ОТХВЪРЛЯ главните искове за сумите над по 5 000 лева - за всеки от ищците.

ОСЪЖДА

Д.Б.Н. и Ю.Б.Н. да платят на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД 604 лева - съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК; съразмерно на отхвърлените искове/.

ОСЪЖДА

ЗАД „ОЗК –

Застраховане“ АД да плати на адвокат Д. 830 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.

ОСЪЖДА

ЗАД „ОЗК –

Застраховане“ АД да плати на СГС 400 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Решението е постановено при участие на Г.И.Д. /трето лице – помагач на ответника/.

Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател: