Решение № 1029 от 10.07.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1426/2025
- Вид
- Решение № 1029
- Подписан
- 10.07.2026
- Състав
- Методи Неделчев Антонов
Цитирани разпоредби
- чл.123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.179, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.25, ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1029 гр. Пловдив, 10.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20255330201426 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 25-1030-000291/03.02.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР- Пловдив, сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на Д. С. С., ЕГН **********, e наложенa глоба с еврова равностойност 102,26 евро (200 лева) за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДВП, e наложена глоба с еврова равностойност 25,56 евро (50 лева) за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и лишaване от право да управлява МПС за срок от един месец. С жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, като се иска неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, Началник група в ОДМВР- Пловдив, сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, редовно призована, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, в което се прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено.
Релевира се възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.
Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна като незаконосъобразно, по следните съображения: В АУАН и НП са изложени следните фактически констатации относно твърдените административни нарушения:
На 06.11.2025 г. в 01.00 ч. в гр.Пловдив, ул. „Пере Тошев“, жалбоподателят като водач на лек автомобил марка Хюндай с рег. № ***, чужда собственост, при извършване на маневра да влезе в реда на паркираните автомобили, удря с предна дясна странична част паркирания лек 1 автомобил марка БМВ с рег номер ***, като допуска ПТП с материални щети. Като водач и частник в ПТП не изпълнява задълженията си да спре и да установи последиците от произшествието.
В хода на производството са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя Н.
С. Я. и Н.Д.С..
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, от заключението на която се установява, че от анализа на наличните материали по делото, включително снимковия материал, приложен с писмо с вх. № 58842/27.05.2025 г., техническите параметри на двете МПС извършените 2D и 3D моделиране, се установява, че е технически възможно уврежданията на двата автомобила да са настъпили при маневриране за излизане на заден ход на л.а. „БМВ 320 И Х Драйв“ с рег. № ***, като за реализирането на такъв механизъм са необходими повече от една маневра. Следва да се отбележи, че е налице съвпадение на увредените зони и при вариант с една маневра напред с ляв волан на л.а. „Хюндай Кона“.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай от събраните пред настоящия съд гласни и писмени доказателства не се установява с необходимата категоричност и по несъмнен начин, че жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава вменените му във вина нарушения по чл чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
На първо място от показанията на свидетелката Н.Д.С. се установява, че при извършване на маневрата по паркиране на автомобила на жалбоподателя, е нямало съприкосновение с друг лек автомобил. Видно от показанията на свидетелката между двата автомобила е имала достатъчно място, за да може тя „да слезе съвсем свободно“ от л.а. марка Хюндай.
Фактическите констатации в АУАН и наказателното постановление се опровергават и от заключението на съдебна автотехническа експертиза. Вещото лице е категорично, че е технически възможно уврежданията на двата автомобила да са настъпили при маневриране за излизане на заден ход на л.а. „БМВ 320 И Х Драйв“ с рег. № ***.
В случая изложената в обстоятелствената част на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. В тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят отговорността. В конкретния случай санкциониращият орган не е установил и доказал по несъмнен и безспорен начин обективните признаци на административнонаказателния състав по чл.25, ал.1 от ЗДвП и по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Предвид изложените съображения жалбата се явява основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
При този изход на спора, на основание чл.63д ЗАНН, право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 409,03 евро за адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. От представителя на въззиваемата страна е релевирано възражение за прекомерност, което настоящият съдебен състав намира за неоснователно, тъй като заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за адвокат е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, вкл. броя съдебни заседания.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
2
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1030-000291/03.02.2025 г., издадено от Началник група в ОДМВР- Пловдив, сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ“, с което на основание чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП на Д. С. С., ЕГН **********, e наложенa глоба с еврова равностойност 102,26 евро (200 лева) за нарушение по чл.25, ал.1 от ЗДвП, и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДВП, м у e наложена глоба с еврова равностойност 25,56 евро (50 лева) за нарушение по чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, както и лишaване от право да управлява МПС за срок от един месец.
ОСЪЖДА ОД МВР Пловдив да заплати на Д. С. С., ЕГН ********** сумата от 409,03 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3