Решение № 634 от 18.05.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Пловдив, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова при участието на секретаря Милена Левашка Августинова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300500585 по описа за 2026 година

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.

Обжалва се от ответника по спора „ Бест Кепитъл България „ ЕАД, ЕИК 202423225 изцяло Решение № 5 732 от 29.12.2025 г., пост. по гр.д. № 1 565/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което е уважен предявения от В. Д.

М., ЕГН – ********** срещу въззивника отрицателен установителен иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК – признато е за установено, че М. не дължи на ответното дружество сумата 2 595, 48 лв. / незаплатена главница по договор за заем /, за която е издаден Изпълнителен лист / ИЛ / от 29.11.2016 г. по т.д. № 8082/2016 г. по описа на СГС, по който ИЛ е образувано висящо изпълн.д. № 453/2017 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824 – поради изтекла погасителна давност.

За постановяването на този резултат, районният съд е приел – въз основа на данните по приложеното – в препис, изпълн. дело, че последното изпълнително действие, имащо ефект да прекъсне течението на давностния срок е от дата 05.04.2017 г., поради което правото на принудително изпълнение на кредитора е погасено на 05.04.2022 г., т.к. в посочения период не са искани/извършвани други действия, прекъсващи давността - доколкото и насрочените до 05.02.2022 г. описи на движими вещи в дома на длъжника не са се състояли, поради което не съставляват предприет способ за принудително изпълнение, прекъсващ давността.

Въззивникът поддържа неправилност на решението със следните 1 доводи: Съдът не съобразил, че в периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. течението на погасителния давностен срок е спряно съгласно Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците … и § 13 от Закон за здравето / ДВ бр.44/13.05.2020 г. /; Съдът не отчел искани/извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността след датата 05.04.2017 г., като се сочат такива действия и датите им; Съдът не отчел и постъпили в периода 20.04.2017 г. – 02.07.2020 г. по сметката на ЧСИ суми вследствие наложените от него запори. Развиват се правни доводи в насока, че всички посочени в жалбата изпълнителни действия са прекъсващи течението на давностния срок – в т.ч. и конституиране като взискател на правоприемника на първоначалния взискател / в случая осъществено през м. ноември 2018 г. /, като се цитира съдебна практика. Поддържа се, че насрочените описи на движими вещи в дома на длъжника не са се осъществили, но не по вина на взискателя и конкретно по причина, че не е внесъл дължимите за това такси по ТТРЗЧСИ. В тази насока излага доводи, че неплащането на авансово дължимите такси от взискателя не опорочават валидността на предприетите изпълнителни действия, позовава се на изричното посочване в ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, че „ изпълнителното действие не е опорочено поради невнасянето от взискателя на авансово дължимата за него такса“.

По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение за уважаване на иска и постановяване на решение от въззивния съд за неговото отхвърляне. Претендират се разноски.

Въззиваемият – ищец по спора, е депозирал отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че искането/конституирането като взискател на правоприемника на първоначалния взискател само по себе си не е изпълнително действие, прекъсващо течението на погасителната давност независимо дали се касае за универсално или частно правоприемство, съответно ще я прекъсне само ако в молбата за неговото конституиране е посочен конкретен изпълнителен способ за осребряване имуществото на длъжника – с позоваване на разрешението в този смисъл, дадено с Решение № 50094/16.11.2023 г. по т.д. № 770/2022 г. на ВКС, I т.о.. Поддържа, че в молбата за конституиране на правоприемника като взискател такъв способ не е посочен. Поддържа, че за нито един от насрочените описи на движими вещи взискателят не е внесъл дължимата такса, поради което и същите не са извършени. Поддържа, че само по себе си възлагането на правомощията по чл.

18 от ЗЧСИ, без въз основа на същото да е предприето от страна на ЧСИ конкретно действие по принудително изпълнение не поражда целения от взискателя ефект да прекъсне давността. Защото значение за погасителната давност има действието/бездействието на взискателя, който има активната роля да следи процеса и да поддържа неговата висящност чрез искания за предприемане на конкретни способи на принудително изпълнение и изграждащите ги действия, като внася и дължимите такси и разноски за техното извършване.

2

По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на решението, като се настоява да е правилно прието от районния съд, че последното годно да прекъсне давността изпълнително действие е извършено на 05.04.2017 г., след което и до изтичане на петгодишен срок от което други действия с този правен ефект да не са искани/предприемани. Претендира разноски за въззивното производство.

В жалбата и в отговора не са заявени доказателствени искания.

Съдът установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК, изхожда от легитимирано лице срещу неблагоприятно за него първоинстанционно решение и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява допустима.

Съгласно чл. 269 от ГПК по валидността на решението и по неговата допустимост – в обжалваната част, въззивният съд се произнася служебно, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата оплаквания.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по отрицателен установителен иск по чл. 439 ал. 1 от ГПК срещу въззивника „ Бест Кепитъл България „ ЕАД в качеството му на взискател по висящото изпълн. дело № 453/2017 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, който иск предявен от въззиваемия В. Д. М. като длъжник по това изпълнение.

Последният е претендирал да бъде признато за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи – поради изтекла в периода 05.04.2017 г. – 05.04.2022 г. погасителна давност, сумата 2 595, 48 лв. - незаплатена главница по договор за заем, която сума е предмет на издаден Изпълнителен лист / ИЛ / от 29.11.2016 г. по т.д. № 8082/2016 г. по описа на СГС, вземанията по който са предмет на казаното принудително изпълнение. Поддържал е, че последното, годно да прекъсне течението на давностния срок изпълнително действие е от 05.04.2017 г., като след него и до 05.07.2022 г. не са извършвани изпълнителни действия, имащи този ефект.

Ответното дружество е депозирало отговор за неоснователност на иска с доводи, припокриващи се със поддържаните във възивната жалба.

От фактическа страна по делото е установен факта на казания висящ изпълнителен процес по изпълн. дело № 453/2017 г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, образуван на 15.02.2017 г. срещу ищеца М. като длъжник от взискател „ Профи Кредит България „ ЕООД, заместен в хода на процеса / на 20.11.2018 г. / от ответника „ Бест Кепитъл България „ ЕАД на основание сключен между тях договор за цесия. Предмет на принудителното изпълнение са присъдени с казания ИЛ вземания както следва: 3 770 лв. главница, ведно със законната лихва и присъдени за разноски по арбитражното дело и 50 лв. разноски по сметка на СГС – платена ДТ за производството по издаване на ИЛ.

3

Няма спор, че на 05.04.2017 г. са наложени запори на вземания на длъжника М. към трети лица и че ПДИ е връчена на последния на 13.04.2017 г.. Видно от представеното от него към ИМ копие на ИЛ / лице и гръб /, са отразени от ЧСИ ежемесечни постъпления на парични суми по сметката на ЧСИ в изпълнение на дълга за периода 20.04.2017 г. – 02.07.2020 г., които са превеждани на взискателя. Сам по себе си този факт е достатъчно основание да се приеме, че за казания период погасителна давност не е текла. Т.е., неоснователно е поддържаното твърдение датата 05.04.2017 г. да е начален момент на течението на погасителния давностен срок.

Въпреки тези постъпления и доколкото същите не са били достатъчни за пълното удовлетворяване на кредитора, в казания период 20.04.2017 г. – 02.07.2020 г. са искани/извършени изпълнителни действия - годни да прекъснат течението на давностния срок, както следва: На 05.02.2019 г. – наложен от ЧСИ по искане на взискателя запор на вземания на длъжника към Общинска банка АД; Молба на взискателя от 30.10.2019 г. за извършване на опис в дома на длъжника / който опис действително не е осъществен от ЧСИ, но липсват данни това да е по причина на процесуално поведение на взискателя /; На 22.11.2019 г. – наложен от ЧСИ по искане на взискателя запор на вземания на длъжника / трудово и други свързани с него възнаграждения / към „ Бией Глас България „ АД – гр. София.

В периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г. течението на давностния срок е спряно / чл. 3 т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците … и § 13 от Закон за здравето / ДВ бр.44/13.05.2020 г. /, като след това и конкретно след 02.07.2020 г. / последното постъпило по сметка на ЧСИ плащане по дълга / отново са искани/извършени изпълнителни действия годни да прекъснат течението на погасителната давност, както следва:

Насрочен от ЧСИ за 14.03.2022 г. Опис на движими вещи в дома на длъжника – поискан с Молба на взискателя от 28.09.2021 г. / неосъществен, но при липса на данни това да е по вина на взискателя /; Насрочен с разпореждане на ЧСИ 14.11.2023 г. Опис в дома на длъжника за 23.01.2024 г. / неосъществен, но при липса на данни това да е по причина, за която взискателят да е отговорен /; Наложени с разпореждания на ЧСИ от 07.01.2025 г. запори на вземания на длъжника към трети лица / Банка ДСК АД, Изипей АД, Пейнетикс АД – гр. София /.

С оглед така установеното от изпълнителното дело, не се установява период от пет години, в който взискателят да е бездействал. Съгласно задължителното разрешение, дадено с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, погасителната давност в изпълнителното производство се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като изброените по горе действия са именно такива по принудително изпълнение. Според актуалните разяснения, по смисъла на чл. 116 б. „ в „ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на всяко едно конкретно действие, изграждащо съответния 4 принудителен изпълнителен способ – независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или предприето от ЧСИ по възлагане от взискателя по чл. 18 ал. 1 от ЗЧСИ / каквото възлагане е направено с молбата на „ Бест Кепитъл България „ ЕАД от 20.11.1018 г. за конституирането му за взискател в качеството му на цесионер / и независимо дали е било успешно или неуспешно осъществено – т.е довело ли е или не до събиране на средства за удовлетворяване на притезанието. Прекъсването на срока отпада с обратна сила само ако неосъществяването на способа / съответно на изграждащите го действия /, е по причина, за която взискателят отговаря / напр. не е внесъл дължимите такси/разноски, не е оказал необходимото съдействие / и така го е осуетил. В случая - както се каза по горе, липсват данни описите в дома на длъжника да не са осъществени по такава причина, като същевременно данните по изпълнението сочат, че длъжникът не е намерен за връчване на призовките за тях и до апартамента му не е имало достъп. Дори и да се приеме противното / в който смисъл поддържаното от въззиваемия - ищец /, в периода от 03.07.2020 г. и до предявяването на ИМ / 28.01.2025 г. / и понастоящем не е изтекъл необходимия петгодишен срок на погасителната давност, т.к. течението му е прекъснато на 07.01.2025 г. посредством наложените от ЧСИ запори на вземанията на ищеца – длъжник към трети лица.

Предвид изложеното обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно. Поради което същото се отменя и искът се отхвърля като неоснователен.