Решение № 1101 от 16.07.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1101 гр. Плевен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря Валя Х. Стоянова като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20264430100746 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от И. Г. А., ЕГН **********, от гр.Плевен, жк.*** бл.*** вх.А ап.*** чрез адв.В.В. от ПАК, против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.*** №***, в която се твърди, че ищецът е заявил издаването на справка от ЦКР на БНБ, относно наличието на данни за негови задължения, подавани в Регистъра от страна на кредиторите, като от издадената справка с изх.№***/30,01,2026 г. ищцата установила, че дължи сумата от 716,83 евро на „***“ ЕООД, с основание „придобиване на вземане по кредити“, по идентификатор ******, с дата на разрешаване на кредита 23,09,2008 г. Ищцата счита, че вземането е погасено по давност, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 716,83 евро, вписана като вземане в ЦКР с изх.№***/30,01,2026 г. по идентификатор ******. С допълнителна молба, след дадена възможност от съда, проц.представител на ищцата е уточнила, че иска постановяване на решение, с което се признае за установено, че ищцата И. Г. А. не дължи на „***" ЕООД, сумата от 716,83 евро, вписана като вземане в Централния кредитен регистър съгласно писмо изх.№***/30.01.2026 г., произтичащо от договор №*** с дата на разрешаване 23.09.2008 г. В с.з. проц.представител на ищцата моли съда да уважи иска.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е неоснователен, като предявен срещу ненадлежен ответник.

Посочва се, че ответникът не е титуляр на отричаното от ищеца вземане.

Твърди се, че самият ищец посочва в ИМ, че вземането по договор с 1 идентификатор ****** е с титуляр „***“ ЕООД, а не ответника. Посочва се, че няма как да представи поискания договор, тъй като не е страна по него.

Алтернативно се сочи, в случай, че съдът намери иска за основателен, че се прави възражение за прекомерност на заплатеното адв.възнаграждение. С допълнителна молба от 10,06,2026 г. ответникът посочва, че на 23.09.2008 г. кредитополучателят И. Г. А. е сключила Договор за потребителски кредит № *** с „***“ ЕАД, ЕИК ***, по силата на който е получил сумата от 1500 лв.

Поради неизпълнение на поетото по договор задължение, „***“ ЕАД са инициирали заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК, за което е образувано и ч.гр.д. № 4078/2010 г. по описа на Районен съд Плевен. По делото е бил издаден изпълнителен лист и през 2013 година е било образувано изпълнително дело под номер ***/2013 г. по описа на ***, с рег. № *** на КЧСИ. По дело са предприемани изпълнителни действия, но поради изтекъл период на процесуално бездействие, делото се е перемирало и е било прекратено на дата 03.11.2021 г. Изпълнителният лист е бил изтеглен от страна на „***“ ЕООД на дата 06.03.2024 г., след което не е инициирано повече изпълнително производство с този изпълнителен титул. Прави възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение от ищцата. В с.з. ответното дружество не изпраща представител.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно приложеното от ищцата извлечение от БНБ – Централен кредитен регистър, към 01,01,2026 г., на името на ищцата И. Г. А., ЕГН **********, е регистрирано едно кредитно задължение спрямо ответника „***“ ЕООД: кредит с идентификатор *** от дата 23,09,2008 г., в размер на 1402,00 лева /716,83 евро/, с падеж 05,03,2013 г., придобит с цесия.

От представеното копие от Справка за образувани изп.дела № *** изх.

№*** г. на ***, се установява, че по партидата на лицето И. Г. А., ЕГН **********, няма регистрирани висящи изпълнителни дела.

От представеното копие от Покана за доброволно плащане по договор *** /без дата/, изпратено до ищцата, се установява, че същата е уведомена за образувано изп.дело при *** по процесния договор, цедиран от „***“ ЕАД.

От изисканата служебно и постъпила справка от ***, се установява, че ищцата И. Г. А., ЕГН **********, е била длъжник по изп.д.№***/2013 г. по описа на ***, като изп.дело е образувано по молба на „***“ ЕАД и представен изп.лист по ч.гр.д.№4078/2010 г. на ПлРС. Посочено е, че изп.дело е прекратено на 03,11,2021 г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, с последно изп.действие на взискателя от 25,04,2019 г. Посочено е също, че по молба от 06,03,2024 г. на „***“ ЕООД, правоприемник на „***“ ЕАД /предходно наименование „***“ ЕАД/, с приемо-предавателен протокол изпълнителният лист е върнат.

2

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният в настоящото производство отрицателен установителен иск е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.110 от ЗЗД, доколкото никоя от страните не сочи висящо изпълнително производство за принудително събиране на някое от трите вземания.

Предявеният иск е допустим и ищецът има правен интерес от неговото предявяване, доколкото е налице засягане на правната му сфера - вписване в ЦКР на активно задължение на негово име, което отразява неговата задлъжнялост и възпрепятства кредитирането му от други институции.

Съгласно действащата от 1 януари 2026 г. разпоредба на чл.24, ал.5 от Наредба № 22 за Централния кредитен регистър, когато клиент оспори по съдебен ред данни, съдържащи се за него в регистъра, подалата ги институция отбелязва информация за влязлото в сила съдебно решение. При наличие на основание тя извършва необходимата корекция и подава коригирани данни в съответствие със съдебното решение - чл.24, ал.6 от Наредбата. Следователно постановеното по настоящото производство решение е годно да доведе до съответното отразяване на действителното правно положение в ЦКР.

При отрицателния установителен иск ответникът, който претендира съществуването на отричаното право, носи доказателствената тежест да установи фактите, от които то е възникнало, както и обстоятелствата, довели до спиране или прекъсване на погасителната давност. Ищцата следва да докаже фактите, на които основава възраженията си срещу съществуването или принудителната осъществимост на вземането.

В случая не е спорно, а се установява и от представената от *** справка, че срещу ищцата е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4078/2010 г. по описа на Районен съд Плевен и въз основа на нея изпълнителен лист. За принудителното събиране на вземането през 2013 г. е било образувано изп.д. № ***/2013 г. по описа на ***.

Неоснователно е възражението на ответника, че не е надлежно пасивно легитимиран по иска.

На първо място, съгласно представеното извлечение от Централния кредитен регистър именно „***“ ЕООД е посочено като институцията, спрямо която към 1 януари 2026 г. е отчетено процесното задължение по договор № ***.

На следващо място, в допълнителната си молба самият ответник заявява, че е правоприемник по вземането и че на 6 март 2024 г. е получил от съдебния изпълнител издадения срещу ищцата изпълнителен лист. Същото се потвърждава и от официалната справка на ***. Ето защо от събраните доказателства се установява, че ответното дружество се легитимира като 3 носител на вземането и същевременно е лицето, от чието име то е отчетено като активно в ЦКР.

Посочването в първоначалната искова молба на „***“ ЕООД не води до друг извод, доколкото след дадените от съда указания ищцата е уточнила както ответника, така и индивидуализиращите спорното правоотношение белези - договор № *** от 23 септември 2008 г. и сумата от 716,83 евро.

Предмет на настоящото производство е именно отричането на вземането, отразено в ЦКР като вземане на ответното дружество.

По отношение на погасителната давност съдът съобрази следното:

Вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Поради настъпилия стабилитет на заповедта за изпълнение за вземането е приложима петгодишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Изпълнителното дело е образувано през 2013 г., тоест преди постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26 юни 2015 г. по тълк.д.

№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с Тълкувателно решение №3 от 28,03,2023 г. разрешение, по изпълнителните дела, образувани преди 26,06,2015 г., погасителната давност не е текла до тази дата, докато изпълнителното производство е било висящо. От 26,06,2015 г. давността тече и се прекъсва с предприемането или надлежното поискване на изпълнително действие.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и производството е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, новата погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно изпълнително действие.

От справката на *** се установява, че последното изпълнително действие по изп.д. №***/2013 г. е от 25,04,2019 г. Съдът приема това действие за прекъсващо погасителната давност, като от датата на извършването му е започнала да тече нова петгодишна давност. Този давностен срок е изтекъл на 25,04,2024 г. Постановлението от 03,11,2021 г. за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК има декларативно действие и не определя началния момент на новата погасителна давност.

Прекратяването поради перемпция настъпва по силата на закона, а съгласно задължителното разрешение по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. давността се изчислява от последното валидно искане или изпълнително действие, а не от датата на постановлението за прекратяване.

Получаването на изпълнителния лист от ответното дружество на 06,03,2024 г. също не представлява действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б.„в“ от ЗЗД. С него не е поискано прилагането на конкретен изпълнителен способ и не е предприето действие, насочено към принудително удовлетворяване на вземането - напротив, изпълнителният титул е изведен от прекратеното изпълнително производство, без въз основа 4 на него да е образувано ново такова.

Ответникът не е ангажирал доказателства след 25,04,2019 г. да е било предприето или надлежно поискано друго изпълнително действие, ищцата да е признала вземането, да е било образувано ново изпълнително производство или да е настъпило друго обстоятелство, водещо до спиране или прекъсване на давността. Следователно към датата на предявяването на иска - 04,03,2026 г., петгодишният давностен срок е бил изтекъл. Позоваването на погасителната давност е извършено с исковата молба и е породило предвидените в закона правни последици.

Обстоятелството, че погасителната давност не заличава самото вземане, а погасява възможността то да бъде осъществено принудително, не води до неоснователност на иска. При своевременно направено възражение длъжникът разполага с право да откаже изпълнение, поради което кредиторът не може да претендира и реализира вземането срещу волята му. В този смисъл искането да се установи, че сумата не се дължи поради изтекла погасителна давност, е основателно.

Предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумата от 716,83 евро, произтичаща от договор за потребителски кредит № *** от 23 септември 2008 г. и отразена като активно задължение в Централния кредитен регистър, поради погасяване по давност на правото за принудителното й събиране.

По разноските

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата доказаните по делото разноски, включващи внесена държавна такса в размер на 28,67 евро и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 260,00 евро, или общо разноски в размер на 288,67 евро. Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съгласно действащата редакция на чл.78, ал.5 от ГПК намаляване на разноските в тази им част може да бъде извършено само по мотивирано възражение на насрещната страна. В случая възражението се изчерпва с бланкетно позоваване на прекомерност, без да са изложени съображения, свързани с действителната фактическа и правна сложност на делото, обема на извършената от пълномощника работа или конкретния размер, до който се иска намаляване. Поради това не са налице предпоставки за редуциране на доказано заплатеното адвокатско възнаграждение.