Определение № 511 от 09.02.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 511 гр. София, 09.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. СТ. Б. като разгледа докладваното от Н.СТ. Б. Наказателно дело от общ характер № 20211110210537 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

Образувано е във връзка с постъпило писмено искане от председателя на Националното бюро за правна помощ за присъждане на сумата в размер общо на 270,00 лв., представляващa разноски за изплатено възнаграждение на адвокат Д. М. П.-П. за оказана от нея правна помощ по настоящото наказателно производство. Отправена е молба и за издаване на изпълнителен лист.

Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна преценка по редовността и допустимостта на депозираното искане, намира, че същото е подадено от процесуално легитимирано лице, а разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

Предоставянето и заплащането на правна помощ са регламентирани в Закона за правната помощ /обн. в ДВ бр. 79/04.10.05 г., в сила от 01.01.2006 г./ и в Наредбата за заплащането на правната помощ /приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г., обн. в ДВ, бр. 5 от 17.01.2006 г., в сила от 1.01.2006 г./.

В наказателното производство разноски се присъждат от съответния съд по реда на чл. 189, ал. 1 и сл. от НПК като този въпрос може да бъде решен с присъдата или с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, вкл. и за адвокатско възнаграждение за служебно назначения защитник.

В конкретния случай, органите на досъдебното производство са установили, че обвиняемият С. М. не е в съС.ие да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това. Кумулативното наличие на горните предпоставки обуславя задължителното участие на защитник в наказателното производство на страната на обвиняемия с оглед пълноценното осигуряване правото на защита на последния. Посочените обстоятелства се извличат от приложените на л. 13 и л. 14 от ДП декларации за семейно и материално положение и имотно съС.ие, с които М. е удостоверил финансовата си затрудненост и е манифестирал желанието си да се ползва от услугите на 1 служебен защитник.

От приложеното на л. 19 от ДП уведомително писмо от САК е видно, че за осъществяване на правна помощ в досъдебната фаза от наказателното производство е назначена адвокат Д. П.-П., вписана под № 6668 в Националния регистър за правна помощ.

Делото е финализирано с протоколно определение, по силата на което е одобрено постигнатото между страните споразумение за решаване на делото, с което С. Н. М. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение и му е наложено съответното наказание.

За участието на служебния защитник при разглеждане на делото на досъдебната фаза, както и за участие в съдебна фаза за одобряване на постигнатото споразумение, с Решение № СФ-8546-18095/2021 г. от 16.09.2021 г. НБПП е определило възнаграждение в размер на 270,00 лева, в границите, определени с Наредбата за заплащането на правната помощ и е било изплатено на адвоката /съгл. отразеното в приложеното към делото решение на НБПП/.

В процесния случай на обвиняемия е предоставена правна помощ при условията на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК, като основанието за задължителното участие на защитник в производството произтича от липсата на финансови средства като насрещна имуществена престация при упълномощаването на адвокат, изрично заявеното желание за оказване на процесуално представителство, и необходимостта от обезпечаване интересите на правосъдието. В тази хипотеза прилагането на законодателните механизми, регламентирани в Закона за правната помощ, е продиктувано от задължението за спазване заложените в Наказателно-процесуалния кодекс принципи на състезателност, справедливост и осигуряване на равни възможности за упражняване на присъщите процесуални средства за защита.

Въпреки наведените доводи, настоящият съдебен състав намира за недопустимо възмездяването на финансовата престация за ангажиране на адвокат, вписан в Националния регистър за правна помощ, в хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 9 от НПК. Същото произтича от изричната законова повеля, заложена в разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (изм. и доп., обн. ДВ, бр. 102 от 23.12.2022 г.), съгласно която, когато обвиняемият не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това, лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Предвид императивния характер на посочената правна норма, съдът възприема виждането, че разглежданото искане следва да бъде оставено без уважение, като разноските за предоставената на С. М. правна помощ останат в режест на Националното бюро за правна помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 НПК, Софийски районен съд, НО, 136-ти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искане с изх. № СФ-8546-18095/16.09.2021 г. на председателя на НБПП за присъждане разноските за възнаграждението за оказаната правна помощ от адв. Д. П.-П. в тежест на С. Н. М. – обвиняем по ДП № 496/2021 г. по описа на 07 РУ-СДВР и НОХД № 10537/2021 г. по описа на СРС, НО, 136. състав.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок, считано от връчването 2 му, пред СГС по реда на Глава XXII от НПК.

Преписи от определението да се връчат на С. Н. М., адв. П.-П., СРП и НБПП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3