Решение № 3 от 11.01.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Разлог, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20221240200619 по описа за 2022 г.

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от, БПГ"ЕООД, с ЕИК*, с адрес: г.Б., у.“Ц.К.“№7, с управител Б.Г.Е., чрез адв. П.С., против НП №420003706 от 28.10.2022 г. на Директор РД"АА"-С., с което за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАП, във вр. чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006 г. на МТ, на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАП, е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 3`000.00 лева. В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна, сочат се подробни доводи в тази насока.

В СЗ не се явява законен представител, за него се явява процесуален такъв.

АНО - редовно призован, не изпраща представител, като в придружителното писмо прави възражение за прекомерност на претендирания по делото адв. хонорар.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата и НП.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП №42-0003706 от 28.10.2022 г. на Директор РД"АА"-С. за нарушение на чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАП, във вр. чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006 г. на МТ, на основание чл.96 г, ал.1, пр.2 от ЗАвП, на обжалващото дружество е наложено адм. наказание "имуществена санкция" от 3`000.00 лева. Същото НП е издадено въз основа на Акт за установяване на адм. нарушение №328371 съставен на дружеството-жалбоподател от инспектор към РД"АА"-С. В НП и АУАН е отразено, че на 21.09.2022 г. при извършена тематична проверка на превозвача, ББПГ"ЕООД, с ЕИК*, притежаващ Лиценз на ЕО №14438/08.01.2016 г. контролните органи са констатирали, че дружеството, като превозвач е допуснал водача В.Д.С. да управлява МПС М. с рег.№*, като е осъществил обществен международен превоз на товар с водач, който не отговаря на изискването за психологическа годност, определено с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006 г. на МТ по чл.152, ал.1, т.2 ЗдвП. Водачът не притежава издадено валидно Удостоверение за психологическа годност, като последното УПГ №468243 е с валидност до 08.01.2021г. Превозът е извършен от Г. до К.В., видно от товарителница CMR и извлечение от карта на водач №* и от паметта на тахографа. Прието е, че така е нарушен чл.7а, ал.2, пр. последно от ЗАП, във вр. чл.8, ал.1 от 1

Наредба №36/15.05.2006 г. на МТ и обжалващото дружество е санкционирано на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАП.

Като свидетели са разпитани актосъставителя Г.С.Г. и К.Б.Р. - свидетел на установяване на нарушението и на съставяне на АУАН, които в показанията си потвърждават отразените в акта и НП констатации, като уточняват, че на дружеството е извършена тематична проверка по сигнал при която са констатирали, че към 12.04.2022 г. водачът, който е извършил превоз не е отговарял на изискванията на психологическа годност. Извършена е справка в информационния масив на агенцията, при която е установено, че водача към този момент не притежава удостоверение за психологическа годност.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на разпитаните от съда свидетели Г.С.Г. и К.Б.Р. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК писмени доказателства подробно описани в съдебните протоколи.

В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на свидетелите Г.С.Г. и К.Б.Р. като съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства. Високата доказателствена стойност на тези свидетели се основава на това, че същите възпроизвеждат преките си възприятия за относими към предмета на делото обстоятелства, като показанията им съдържат данни за всички съществени елементи за санкционираното с НП нарушение. От показанията на служителите на РД „АА“, съдът установи детайли за извършената на дружеството проверка, както и такива за процедурата по съставяне и връчване на АУАН. Настоящият съдебен състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства, които се подкрепят от доказателствената съвкупност по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява основателна и доказана.

Настоящото производство е от адм. нак. характер. Предмет на това производство са обществените отношения, свързани с нарушаване на установен адм.-правен режим, за което се предвижда налагане на адм. наказание по предвидения от закона ред. Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по връчване им.

Нарушението е индивидуализирано от обективна страна, като съдържа всички обстоятелства, включени в състава на санкционната норма. Съгласно чл.96г, ал.1 от ЗАП "Който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява ПС за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция от 3`000.00 лева". В случая санкцията е за обжалващото дружество, в качеството му на превозвач, тъй като е допуснал водача В.Д.С. да управлява МПС М. с рег.№*, като е осъществил обществен международен превоз на товар с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност, определено с чл.8, ал.1 от Наредба №36/15.05.2006 г. на МТ по чл.152, ал.1, т.2 ЗдвП. Нарушението е установено след направена справка от ИС на ИА"АА" и в Регистъра за психологическите изследвания на водачите, приложени към адм. нак. преписка.

Според разпоредбата на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр, лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от съответната категория и за психологическа годност, определени с Наредбите по чл.7, ал.3 и чл.12б, ал.1 от този закон и чл.152, ал.1, т.2 от ЗДвП. Цитираната норма установява задължение за превозвача да не допуска осъществяването на превоз за собствена сметка от водач, който не отговаря на посочените изисквания. По силата на чл.152, ал.1, т.2, б."б" от ЗДвП, министърът на ТИТС определя 2 изискванията за психологическа годност на водачите на МПС и условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии. В тази вр. е приета Наредба №36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Според чл.5 от Наредбата за психологическата годност се установява с психологическо изследване, а според чл.36, ал.2 от същата наредба, след приключване на психологическото изследване на всички лица получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Нормата на чл.8, ал.1, вр. ал.2 /в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр.69/2012 г./ сочи, че при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобил или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок 3 години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл.1, ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок 1 година. Същевременно според чл.12, ал.2, вр. с чл.13, ал.1, т.4 от Наредба №157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на товар, валидността на СУМПС е 5 години. Такъв е срокът на валидност и според разпоредбата на чл.51, ал.4 от ЗБЛД. Според чл.7, §3, б."б" от Директива 126/2006/ЕО, СУМПС е с временен характер и държавите-членки могат да определят срока му на валидност, включително по мед. причини, но това следва да е съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба, щом водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен. Така нормата на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006 г. /в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр.69/2012 г. / въвеждаща тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, е в колизия с националното законодателство, касаещо срока на валидност на СУМПС, а от там и европейското законодателство.

Последното допуска държавите членка да въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но изключва възможността, той да е по-кратък от срока на валидност на СУМПС, промяната по мед. причини на тези срокове е възможна, но това следва бъде синхронизирано и със срока на валидност на СУ. Нещо повече, този срок на валидност може да се прилага само при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на Европейския парламенти на Съвета намират пряко действие, когато съдържат сами по себе си правило за поведение, то в случая въведеният тригодишен срок на валидност с нормата на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006 г. /в редакцията на текста, действащ към момента на нарушението – ДВ бр.69/2012 г. / се явява неприложим. Съобразно цитираните правни регламентации се налага извода, че щом водач на МПС има валидно СУ на МПС за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория за срока на валидност на СУ на МПС, съответно такъв водач не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок. Видно от приложено СУМПС на водачът В.С., същият е притежавал валидно СУМПС от съответната категория към дата на извършване на нарушението /л.16 по делото/.

От друга страна съдът констатира, че към настоящия момент е последвало изменение на нормата на чл.8, ал.2 от Наредба №36/2006 г. обн. ДВ бр.84/2022 г. в сила от 21.10.2022 г./, като същата вече гласи, че удостоверението за психологическа годност е безсрочно. Ето защо съгласно императивната разпоредба на чл.3, ал.2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях която е поблагоприятна за нарушителя. Несъмнено новата редакция на чл.8, ал.2 от 4 от Наредба 3

№36/15.05.2006 г. се явява по-благоприятна за жалбоподателя. Този извод следва от факта, че при действието на същата, установените по делото факти изобщо не биха обосновали извод за извършено нарушение на превозвача, доколкото водачът В.С. би отговарял на изискванията на психологическа годност, с оглед безсрочния характер на удостоверението му за психологическа годност. Това налага и отмяна на процесното НП като незаконосъобразно.

С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено заплащане на адв. възнаграждение в брой от 650,00 лева. В съпроводителното писмо с което е изпратена жалбата, АНО прави възражение в случай на прекомерност на претендирания по делото адв. хонорар. Намаляването на заплатеното адв. възнаграждение е допустимо до минимално определения размер, съгласно чл.36 от ЗАдв., препращащ към Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, издадена от ВАдвС, в действащата към сключване на договора за правна помощ редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на договора за правна помощ, към който момент страната е договорила адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален размер. Съгласно чл.18, ал.2, във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, за защита по дела с определен интерес възнагражденията при интерес от 1`000.00 до 10`000.00 лв. е 400.00 лева плюс 10% за горницата над 1`000.00 лева. Ето защо съотнесено към размера на наложената с НП имуществена санкция от 3`000.00 лева, определеният по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза именно на сумата 600.00 лева. Предвид горното, основателно се явява направеното от НО възражение за неговата прекомерност, за сумата от 50,00 лева, над приетият размер от 600.00 лева. Съгласно §1, т.6 от ДР на АПК разноските от 600.00 лева следва да бъдат възложени в тежест на АНО, който е ЮЛ, съгласно чл.2, ал.3 от ЗАвП, в чиято структура е включен адм. орган, издател на оспореното НП.