Решение № 306 от 16.10.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Дупница, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20261510200667 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. А. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул."Ц. И. А." № ** ,ет.*, ап.*, против Наказателно постановление № 26-0245-000027 от 24.04.2026 г., изд. от Началник група в ОДМВР – Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание - ,,глоба” в размер на 51,13 евро /равностойност на 100,00 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/, за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание, взема становище в съпроводително писмо, като оспорва жалбата.

Съдът, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.04.2026 г., около 22:00 ч., в общ. Бобов дол, с. Мламолово, на ул. „Станке Д.“, пред дом № 70, в посока на движение от гр. Бобов дол към с. Дяково, жалбоподателят управлявал лек автомобил, марка и модел "Ш. А." с рег. № ******, собственост на А. А. Д. от гр. София, като по време на движение използвал мобилен телефон, като водел видео разговор, при което държал телефона в една си ръка. Светлината от екрана на държания от 1 водача мобилен телефон по време на видео разговора се отразявала в лицето му, като това било забелязано от автопатрул на РУ-Бобов дол, а именно свидетелите Ч. и Д., както и техен колега В. В., служители в отдел „Охранителна полиция“ при РУ-Бобов дол.

Свидетелят Ч., след като с колегите му спрели водача за проверка съставил на жалбоподателя АУАН, в присъствието на св. Д. и колегата им В., както и на водача за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП. Актът бил подписан от посочените лица.

Жалбоподателят подписал и получил препис от акта, като изложил в същия писмено възражения, като по-късно депозирал в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и други подробни писмени възражения до АНО, в които изложил че мобилното устройство е било с включен високоговорител поставено на пасажерската седалка до шофьора, без да използва ръцете си.

Въз основа на този АУАН е издадено и атакуваното Наказателно постановление № 260245-000027 от 24.04.2026 г., изд. от Началник група в ОДМВР – Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание - ,,глоба” в размер на 51,13 евро /равностойност на 100,00 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/, за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП.

По доказателствата:

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. служебно изисканите такива от АНО писма, справки и др. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита от свидетелите Ч. и Д., които добросъвестно, достатъчно подробно и детайлно разказват това което си спомнят за случая.

Двамата последователно и логично излагат известните им факти и обстоятелства, които са възприели при спирането и проверката на водача. Няма данни за някакви предходни влошени взаимоотношения на полицейските служители с жалбоподателя, които да поставят под съмнение обективността при разказа им за извършените при изпълнение на служебните им задължения действия, и с оглед проверката на жалбоподателя. Казаното от свидетелите се потвърждава изцяло и от събраните множество писмени доказателства, които съдът приема за достоверни, тъй като са непротиворечиви и еднопосочни. Свидетелите поддържат изцяло отразеното в текста на АУАН след предявяването му.

С особена значимост за установяване на част от релевантните обстоятелства са представените от АНО Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР; писмо от АНО на л. 36 от делото, в което е посочено, че св. Г. Ч. е служител в РУ-Бобов дол, група „Охранителна полиция“ от Май 2023 г.; Заповед рег. № 277з-242/08.02.2022 г. – л. 39 от делото, към което е налична таблица съдържаща имената на служителите преминали задължително обучение за съставяне на АУАН по ЗДвП и КЗ, сред които не е посочен актосъставителят Ч. и Писмо на АНО – л. 57 от делото, в което е отразено, че не е налична заповед или друг документ, който да удостоверява компетентността на свидетеля мл. инспектор Ч. да съставя АУАН по ЗДвП, с оглед липсата на данни за преминато от него задължително обучение към датата на установяване на нарушението – 12.04.2026 г.

2

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Настоящият състав счита, че жалбата е допустима, а по същество е основателна, поради следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група в ОДМВР – Кюстендил, РУ-Бобов дол, на когото съгласно приложената Заповед на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права на административно-наказващ орган.

Компетентността на актосъставителите по ЗДвП, с оглед заеманата от тях длъжност, е уредена в текста на същата заповед. Конкретно в т. 2.2., във вр. с т. 1.3.3. и т. 9 от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР е посочено, че АУАН по ЗДвП могат да съставят служителите от ОДМВР, в рамките на обслужваната територия от звената осъществяващи охранителна дейност по чл. 14, ал.2, т. 1 (патрулно-постова дейност) или т. 2 (териториално обслужване на населението) от ЗМВР в СДВР/ОДМВР и в районните управления (РУ), за дейностите по чл. 165, ал.1, т. 1-3, т. 7, т. 9, т. 11, т. 12 от ЗДвП. С оглед заеманата от св. Ч. длъжност в група „Охранителна полиция“ на РУ-Бобов дол, същият попада именно сред тази категория служители, като съгласно т.2.2. от Заповедта това може да извършва едва след успешно положен изпит за познаване съдържанието на ЗДвП и КЗ. В т. 9 от Заповедта е посочено, че редът за провеждане на специализирано обучение и полагане на такъв изпит се урежда в заповед на главния секретар на МВР.

От горепосочените писма и заповеди приложени и представени от АНО по делото във връзка с информация за заемната от актосъставителя длъжност и липсата на посочването му сред лицата имащи право да осъществяват такава контролна дейност по ЗДвП се установява, че същият не разполага с компетентност да съставя АУАН за нарушения като процесното по ЗДвП. Същият е служител от м. Май 2023 г. в група „Охранителна полиция“ на РУ-Бобов дол, като не е доказано, не се твърди в писмата на АНО до съда и не се представят или сочат каквито и да е доказателства актосъставителят да е преминал изобщо задължителното обучение съгласно т. 2.2., във вр. с т. 1.3.3. и т. 9 от Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на МВР.

Поради изложеното и съдът прави извод, че АУАН е издаден от некомпетентен актосъставител, в нарушение на чл. 37, ал. 1, б. „б“ ЗАНН. Всичко това, с оглед обвинителната функция на АУАН води до съществено и недопустимо нарушаване на съдопроизводствените правила, респ. на правото на защита на санкционирания субект, който е следвало да бъде проверяван и да му бъде съставен АУАН от квалифициран и оправомощен служител на МВР. Административнонаказателното производство е форма на съществуване на публично правоотношение между извършител на административно нарушение и държавата, в лицето на компетентен административен орган. Интересът, който се защитава в рамките на това производство, е публичен. Образуването на административнонаказателните производства се поверява на компетентни длъжностни лица, 3 т. е. на длъжностни лица от системата на централните и териториалните органи на държавно управление, съответно контролиращи спазването на различните административноправни режими. Поради това и същото следва да се инициира от компетентен актосъставител, когато започва по реда на чл. 36 от ЗАНН, със съставяне на АУАН. В случая това изискване не е налице и чисто формално обосновава необходимостта от отмяна на издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление. В тази насока относно компетентността виж и Решение № 7361 от 25.07.2005 г. на ВАС по адм. д. № 338 / 2005 г. и Решение № 13341 от 25.10.2012 г. по адм. д. № 2626 / 2012 на Върховния административен съд.

Ако не се споделят доводите за безспорно и категорично установената липса на доказателства за компетентността на актосъставител, въпреки усилията на съда и изисканите на няколко пъти доказателства за това от АНО, съдът приема, че по същество следва да се приеме, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН форма и срокове за това, съдържат всички задължителни реквизити.

Нарушението по чл. 183, ал.4, т. 6 от ЗДвП е доказано и установено с всички съставомерни белези от обективна страна като противоправно използване от жалбоподателя на мобилен телефон по време на управление на процесното превозно средство, без устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете му, като същият е държал телефона и е водел видео разговор при спирането му за проверка.

От субективна страна е безспорно установено, че нарушението е извършено виновно, с пряк умисъл, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач е бил наясно с изискванията на закона и забраната за използване по посочения начин с участието на ръцете му на мобилен телефон, но въпреки това е използвал същия по време на процесното управление на автомобила.

Правилно и законосъобразно е наложена и предвидената в закона санкция, която е във фиксиран размер и не подлежи на допълнителна редукция от съда.

Не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят разкрива типична за вида си степен на обществена опасност за нарушения от този вид.

Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-0245-000027 от 24.04.2026 г., изд. от Началник група в ОДМВР – Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание - ,,глоба” в размер на 51,13 евро /равностойност на 100,00 лева по фиксиран курс на БНБ 1.95583 лева за евро/, за нарушение по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд - гр. Кюстендил, на основанията предвидени в НПК 4 и по реда на Глава дванадесета от АПК.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

5