Решение № 260038 от 27.05.2021, Районен съд - Тетевен

Р

Е Ш Е

Н И Е №

Град Тетевен, 27.05.2021 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-първи състав ,в публично заседание на деветнадесети май ,през две хиляди и двадесет и първа година,в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ГЕОРГИЕВА

При секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 864 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:

Ищец: :„А.К.П.З. “ЕООД

Ответник

: Б.Д.Ц., с постоянен и настоящ адрес ***, понастоящем живуща *** Предявен е установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК от ищеца „А.К.П.З.

“ЕООД против ответника Б.Д. Цановаза за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника в размер на 2194.58 лв. главница; 171.07 лв. договорна лихва за периода от 07 юни 2018 г. до 06 декември 2018 г.; 1413.03 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 363.25 лв. за периода от 07 декември 2018 г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 25 септември 2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди ,че е подал заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата е връчена на Б.Д.Ц. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „А.К.П.З." ЕООД възниква правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на дружеството срещу нея. Обстоятелството, въз основа, на което е издадена заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 3237488 от 30 май 2018 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД като Заемодател и Б.Д.Ц. като заемател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за паричен заем, заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния заем.Основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се подават от ищеца е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения [цесия] от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 01 октомври 2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК ********* и „А.К.П.З." ЕООД, ЕИК 2*******, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „А.К.П.З.” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се е задължил да отпусне на заемополучателя паричен заем в размер на 3000лв. , като ответника е усвоил цялата сума. Ответницата се била задължила съгласно условията на договора да заплати сума от 3333,69лв в едно с договорна лихва на 27 седмични вноски всяка в размер на 123,47лв. Твърди и признава в иска ,че по договора ответницата е извършила плащане в размер на 1608,00лв, а към настоящия момент главницата била в размер на 2194,58лв . За ползването на предоставената заемна услуга по сключения Договор за паричен заем 3237488 от 30.05.2018г между страните ответника дължал договорна лихва в размер посочена в договора , в настоящия случай същата била в размер на 171,07лв. за периода 07.06.2018г до 06.12.2018г. датата на настъпване на падежа на договора. В сключеният между страните договор ответницата се била задължила в тридневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията посочени изчерпателно в договора , като се е съгласил ,че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение , дължи неустойка начислена еднократно след три дни от датата на сключването между страните договор и се дължи като допълнителна вноска към всяка от погасителните вноски , като към настоящия момент се дължала неустойка в размер на 1413,03лв. Твърди ,че ответникът е следвало да заплати целият заем на 06.12.2018г последната падежирана дата , като от тогава до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист , както и на настоящата искова молба , сроковете по вс. падежи на тези остатъчни вноски били отдавна изтекли ,а ответника по делото продължавал виновно да не изпълнявал задълженията си поради което виновно дължал обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху главницата в размер на 363,25лв от 07.12.208г. до датата на подаване на заявлението 25.09.202г. в едно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното му изплащане .

Моли съдът признае за установено, че „А.К.П.З.”

ЕООД има следните вземания срещу Б.Д.Ц.: 2194.58 лв. главница; 171.07 лв. договорна лихва за периода от 07 юни 2018 г. до 06 декември 2018 г.; 1413.03 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 0 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; лихва за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 363.25 лв. за периода от 07 декември 2018 г. - датата следваща датата на последната погасителна вноска на паричния заем до 25 септември 2020 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да бъде осъдена Б.Д.Ц. да заплати направените съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78 ал. 8 от ГПК в общ размер на 350,00 лв., от които - 50,00 лв. по чл. 13 т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300,00 лв. по чл. 25 от НЗПП.

В законово установеният срок по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

В районен съд Тетевен било образувано ч.гр.д. № 591/2020г по заявление на„А.К.П.З.

“ЕООД срещу длъжника Б.Д.Ц., с разпореждане

№260646/17.11.2020г. по ч.гр.д. №

591 /20г. на ТРС е указано на заявителя да предяви иск на иск по реда на чл.415 ал.1 т.2 ГПК, разпореждането е връчено на 26.11.2020г. , а иска е подаден 17.12.2020г./ по пощата т.е в законово установения срок , тоест спазен е едномесечния срок за предявяването на установителния иск в съда .

Видно от доказателствата по делото на дата 30.05.2018г. е сключен договор за паричен заем между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответницата Б.Д.Ц. за сумата от 3000лв , с погасителна вноска от 123,47лв месечно за срок от 27 седмици с погасителен план., с фиксиран лихвен процент 40%,лихвен процент на ден 0,11%, обща сума дължима от ответницата заемател 333,69лв, годишен процент на разходите 48,48лв , като с подписване на договора , заемателя удостоверява ,че е получил изцяло и в брой заемната сума , като договорът имал силата на разписка за предадената , съответно получената сума. Съгласно чл.4 от договора заемателя се задължава в срок от три дни считано от дата на сключване на договора да представи на заемодателя обезпечения: Две физически лица поръчители , всяко от които да отговаря на следните изисквания нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000лв , да работи по безсрочен трудов договор да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД , да няма неплатени осигуровки за последните 2 години , да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по лош от редовен , поръчителя подписва договор за поръчителство . Да представи банкова гаранция с бенифициер заемателя за сумата от 3333,69лв /чл.2 , т.7 от договора / със срок на валидност 30 дни след крайния срок на за плащане на задълженията по настоящия договор. При неизпълнение на задължението по договора за предоставяне на обезпечение в срока по чл.4 ал.1заемателя дължал на заемодателя неустойка в размер на 2007,99лв , която се заплащала разсрочено заедно с вс. погасителна вноска като към размера на вс. от вноските по чл.2,т.2 от договора се добавяла и сумата от 74,37лв.Видно от рамков договор за прехвърляне на задължения от дата 30.01.2017г. „Изи Асет мениджмънт “АД е прехвърлило на „А.К.П.З.“ООД вземането си към ответницата,а видно от препис извлечение от приложение №1 от 01.10.2019г. прехвърлено е вземането срещу ответницата по делото. Уведомителното писмо по чл.99 ал.3 от ГПК е връчено на ответницата с исковата молба по делото няма данни от , които да е видно ,че същото е връчено на ответницата преди подаване на иска , като от своя страна „Изи Асет мениджмънт “АД е упълномощил „А.К.П.З. “ООД да уведомява длъжниците .

В съдебно заседание ответницата не се явява , редовно е уведомена за заседанието на дата 13.04.2021г. Ищцовата страна не се явява , депозирала е молба по чл.102 от ГПК . Молят делото да се разгледа в тяхно отсъствие , поддържа иска и няма възражения по доклада по делото, както и съдът да постанови неприсъствено решение предвид процесуалното поведение на ответника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По делото не се спори ,че ответницата е сключила договор за паричен заем с „Изи Асет мениджмънт“АД , както и ,че уведомлението за цесия и е връчено с исковата молба, същата не е депозира отговор на иска не се е явила в съдебно заседание . Видно от приетия по делото доклад с определение 260069/07.04.2021г. , ответницата е уведомена ,че в нейна тежест е да установи всички евентуално наведени от нея положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително ,че е изправна , както и ,че не сочи доказателства относно изправността си. По делото се претендират от ищеца 2194.58 лв. главница; 171.07 лв. договорна лихва за периода от 07 юни 2018 г. до 06 декември 2018 г. ,. претендира се мораторна лихва в размер на 363,25лв за периода 07.12.2018г. датата следваща датата на последната погасителна вноска до 25.09.2020г., неустойка в размер на1413,03лв , законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК .

По отношение на претендираната с исковата молба неустойка по договора от 1413,03лв. , то изхождайки от твърденията в иска относно съдържанието на уговорките за неустойка за неизпълнение,следва да бъде изложено,че непротиворечиво и утвърдено в съдената практика е разбирането,че клаузата за неустойка е нищожна,когато е уговорена извън присъщите и функции/ТР-1-10-ОСГТК,т.3/ и в разрез с принципа за добросъвестност в гражданските и търговските отношения. В договора е уговорено ,че в срок до три дни от сключването му заемателя следва да представи на заемодателя за обезпечение поръчителство от две физически лица всяко от които да отговаря на следните изисквания нетния размер на осигурителния му доход да е в размер на 1000лв , да работи по безсрочен трудов договор да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД , да няма неплатени осигуровки за последните 2години , да няма задължения към други банкови или финансови институции или ако има кредитната му история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статут не по лош от редовен , поръчителя подписва договор за поръчителство . Да представи банкова гаранция с бенифициер заемателя за сумата от 3333,69лв /чл.2 , т.7 от договора / със срок на валидност 30 дни след крайния срок на за плащане на задълженията по настоящия договор. Уговорено е ,че при неизпълнение на задължението по договора за предоставяне на обезпечение в срока по чл.4 ал.1 заемателя дължал на заемодателя неустойка в размер на 2007,99лв , която се заплащала разсрочено заедно с вс. погасителна вноска като към размера на вс. от вноските по чл.2,т.2 от договора се добавяла и сумата от 74,37лв, в настоящата искова молба се претендира част от неустойката,а именно сумата от 1413,03лв .Предвид акцесорния характер на това задължение, неизпълнението му не води до самостоятелни неблагоприятни последици, а единствено парира възможен механизъм за тяхното избягване. Такъв механизъм, обаче, е бил изначално несигурен, защото кредиторът е поел риск да отпусне реално необезпечен, а само обезпечаем кредит. Налице е противоречие с принципа на добросъвестността, защото уговорката за неустойка е свързана с реално неизпълними задължения.