Решение № 2537 от 07.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2537 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА при участието на секретаря МАЯ Г. КАРГОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. НЯГОЛОВА

Административно наказателно дело № 20211110216041 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-003746 от 30.09.2021г., на директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София област на „АР.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.

Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното дружество, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред се излагат оплаквания за допуснати процесуални нарушения, непълнота на данните на свидетелите по АУАН, непълно и неясно описание на нарушението, дадено от наказващия орган, доколкото не е конкретизирано, коя от двете хипотези на нарушението по чл.75а, ал.2 ЗТМТМ се твърди да е осъществена, не е посочен статута на лицето, респективно е налице неяснота относно това дали по отношение на същото се прилага разрешителен или регистрационен режим. На следващо място, се излагат твърдения за неправилно установена фактическа обстановка, в частност наличието на качеството „работодател“ по отношение на посоченото в НП лице- Х.Дж., като в допълнение се изтъква, че доколкото при проверката на обекта не е присъствал преводач от турски език, основанието, на което лицето се е намирало в строителния обект не е категорично установено. В условията на алтернативност се моли за намаляване размера на имуществената санкция до законоустановения минимум, доколкото се касае за първо нарушение и не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства.

1

В съдебно заседание дружеството- жалбоподател, редовно призовани, се представлява от адв. П., който пледира за отмяна на наказателното постановление по изложените в жалбата съображения, като акцентира върху показанията на свидетеля Юм.Ш., от които се опровергава приетата от наказващия орган фактическа обстановка.

Въззиваемата страна - ДИТ-София-област, редовно призовани, се представлява от юрисконсулт П., който пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като изтъква, че нарушението е безспорно установено от събраните по делото гласни и писмени доказателства, като изтъква, че предвид съдействието на дружеството при установяване на фактическата обстановка, санкцията действително следва да бъде редуцира до предвидения в закона минимум. Наред с това са представени писмени бележки, в които от една страна се изтъква, че категорично е установен факта на престиран от страна на Дж. труд, като за съставомерността на нарушението е без значение дали отношенията са били уредени като трудови.

В противовес на оплакването за липса на преводач при извършената на място проверка се изтъква, че от една страна понятието няма легална дефиниция, а от друго нарушението е установено на база представените от дружеството двуезични документ, а в заключение се сочи, че материалният закон е бил приложен правилно, доколкото категорично не се установява на посоченото в наказателното постановление лице да е бил предоставен достъп до трудовия пазар в страната.

Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „АР.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, е търговско дружество със седалище в гр. София, адрес на управление: р-н Сердика бул./ул. Софроний Врачански № 155, представлявано от едноличния собственик на капитала и управител Б.Ч..

За периода от 29.06.2021г. до 25.08.2021г. служители на ДИТ-Софияобласт, сред които и свидетеля К., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „АР.Б.“ ЕООД, в качеството му на работодател, включително по смисъла на §1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ. Найнапред на 29.06.2021г. инспекторите извършили проверка на място в строителен обект – „Матек Бояна резиданс“- многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи, подпорни стени и ограда в УПИ XXX-807, кв. 28, местност „Бояна“, гр. София, изграждан от „АР.Б.“ ЕООД. В хода на същата на място в строителния обект били заварени няколко лица, граждани на Република Турция, да полагат труд като строителни работници. На място по време на проверката пристигнала свидетеля Юм.Ш., представител на дружеството по пълномощие, която оказала съдействие на контролните органи. В изготвен от същата списък, били посочени имената и личните данни на лицата, заварени от инспекторите да полагат труд на строителния обект, сред които фигурирало и лицето Дж. Х., роден на 17.11.1956г., гражданин на Република Турция.

Проверката продължила чрeз изискване на документи от „АР.Б.“ ЕООД, а имeнно пълните трудови досиета, включително заповеди за 2 командироване за заварените на строителния обект работници, в това число Х.Дж.. При това обаче от страна на дружеството- жалбоподател не са представени нито трудов договор, нито заповед за командироване.

Извършена е проверка в регистъра на уведомленията за сключени трудови договори, в резултат на която е установено, че от страна на „АР.Б.“ ЕООД не е подавано уведомление за сключен трудов договор с Дж., а съгласно справка предоставена от Агенцията по заетостта на лицето не е предоставен достъп до пазара на труда в Република България, по заявление на „АР.Б.“ ЕООД, нито за работа по трудово правоотношение, нито като командирован/изпратен в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България/, нито пък от страна на дружеството е подавана декларация и не е извършвана регистрация за осъществяване на краткосрочна заетост по чл. 24, ал. 2 ЗТМТМ за посоченото лице.

В тази връзка с АУАН № 23-003746/25.08.2021г., съставен от свидетеля К. била ангажирана административно-наказателната отговорност на „АР.Б.“ ООД за това, че е допуснало работник гражданин на чужда държава да полага труд в полза на същото, без съответно разрешение от Агенцията по заетостта, квалифицирано като нарушение на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.

На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 23-003746 от 30.09.2021г., с което директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София град на основание чл. 79, ал. 4, вр. чл.

75а, ал. 2 от ЗТМТМ наложил на „АР.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, имуществена санкция в размер на 3000/три хиляди/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ.

Избожената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от приложените по делото писмени доказателства - Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР2121702/06.08.2021г. и ПР2127982/25.08.2021г, АУАН № № 23-003746 от 25.08.2021г., НП № 23-003746 от 30.09.2021г., Заповед № 30058/11.02.2014г. на изпъ лнителния директор на ИА ГИТ, пълномощно с нотариална заверка на подписа, както и събраните гласни доказателства показанията на свидетелите К. и Ш..

Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на свидетеля К. като от същите се изясняват обстоятелствата по протичането на процесната проверка, както и установените в хода на проверката обстоятелства, които намират пълно потвърждение в приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелката Ш. съдът намира, че противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал, поради което не следва да се кредитират в частност по отношението на твърдението, че при проверката не е извършвана трудова дейност. Нещо повече, те съдържат и вътрешно противоречие по това обстоятелство, като от една страна се твърди, че заварените на място лица не са полагали труда, а от друга, че са изнасяли материали, което без съмнение съставлява трудова дейност, дори и при приключили същински СМР. В този смисъл съдът намира, че от събраните по делото доказателства- показанията на двете свидетелки и протокола за извършената проверка се установява полагането на труд от всчки заварени на обекта лица, включително Х. ДЖ..

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, тъй като същите са логични, 3 последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на обжалване, като разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, е неоснователна по изложените по-долу съображения.

Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № 23-003746 от 25.08.2021г., издаден от компетентен орган - главен инспектор при ДИТ София област, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на двама свидетели. Съгласно чл. 79, ал.1 от ЗТМТМ, актовете за установяване на нарушения се съставят от държавните контролни органи, към които съгласно чл. 67, ал. 2 от КТ се числи и ИА ГИТ, съответно нейните подразделения и служители, какъвто е свидетелката К. на длъжност главен инспектор в агенцията.

Актът е съставен в присъствието на двама свидетели, съгласно изискванията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, и с участието на представител на дружеството по пълномощие, с връчване на препис от същия.

Актът отговаря на изискванията за съдържание и реквизити, регламентирани в чл.42 ЗАНН, като в тази връзка не се констатират нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно формулираното обвинение. Свидетелят, посочен в АУАН, е индивидуализиран с трите си имена и адрес по месторабота, с оглед, на което не е налице съществено процесуално нарушение. Индивидуализицията му в акта е напълно достатъчна за установяване на неговата самоличност и за призоваването му в случай на необходимост. Същият свидетел е свидетел на установяване на нарушението, отразен и в протокола за проверка.

Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен орган, съгласно чл. 79, ал.4 вр. чл.67, ал.2 ЗТМТМ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИА “ГИТ”.

Атакуваното наказателно постановление е издадено законноустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като при съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал.1 ЗАНН или други процесуални нарушения от категорията на съществените.

Надлежно описани са всички елементи от обективната страна на нарушението, в частност времето, и мястото на извършване на нарушението – 29.06.2021г. в гр. София, изпълнително деяние, отрицателните предпоставки – липса на разрешение, с оглед на което не е нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

4

Не могат да бъдат споделени оплакванията в жалбата за липса на конекситет между фактическите и правни рамки на повдигнатото административно обвинение. От една страна в обстоятелствена част на наказателното постановление е записано, че дружеството жалбоподател „АР.Б.“ ЕООД не е подавало заявления пред Агенцията по заетостта и на същото не са издавани разрешения за достъп до пазара на труда на граждани на трети държава, нито за работа по трудово правоотношение, нито като командировани служители, както и, че не е подавана декларация за регистрация във връзка с краткосрочна заетост по смисъла на чл.24, ал.2 ЗТМТМ. При това с посочените твърдения наказващият орган единствено е изложил в пълнота фактите от извършената проверка на всички възможности за достъп до пазара на труда, а не е създал каквато и да е неяснота относно обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Същото е ясно формулирано и се изразява в полагане на труд от страна на гражданин на трета държава без съответното разрешение от Агенцията по заетостта(лист 2, абзац 3 от НП). Посоченият пропуск е определен като нарушение на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ, който предвижда отговорност за всички възможни форми на нарушения на изискванията за достъп до пазара на труда от страна на работодател, предвид, на което не се констатира твърдяното от жалбоподателя несъответствие.