Решение № 7 от 05.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№7 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100101999 по описа за 2023 година

Предмет на производството са предявени от „Банка ДСК“ ЕАД гр.София против Т. Д. Д.-К. искове по реда на чл.422 ГПК за установяване вземанията за сумата 26 294.14лв.-главница по договор за кредит от 23.12.2015г., за сумата 1731.85лв.договорна лихва за периода 21.03.2019г.-07.11.2019г., за сумата 73.39лв.-обезщетение за забава за периода 21.03.2019г.-07.11.2019г., за сумата 1029.85лв.-обезщетение за забава за периода 08.11.2019г.-28.05.2020г. и за сумата 120лв.-разходи за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 29.05.2020г. до изплащането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 21010/2020г. по описа на СРС, 175, в условията на евентуалност осъдителни искове за същите суми и на същите основания.

Твърденията на ищеца са за сключен на 23.12.2015г. договор за кредит, по силата на който предоставил на ответницата кредит в размер на 35 000лв. с поето задължение за връщане на погасителни месечни вноски за срок от 120 месеца, ведно с възнаградителна лихва. Месечни вноски в погашение на кредита били плащани до м.02.2019г., след което е налице просрочие на 8 бр. вноски. Поради неизпълнение на договорното задължение и съобразно уговореното в договора обявил кредита за предсрочно изискуем, считано от 08.11.2019г. Ако съдът приеме, че изявлението за това не е било надлежно съобщено, с исковата молба прави изявление за предсрочна 1 изискуемост и претендира всички възникнали и неплатени задължения.

В срока по чл.131 ГПК ответницата не е подала писмен отговор. В съдебно заседание не се явява или представлява и не изразява становище по исковете.

Съдът, след преценка доказателствата по делото, намира следното:

Между страните е сключен договор за кредит за текущо потребление на 23.12.2015г., по силата на който ищецът се задължил да предостави сумата 35 000лв. с поето от ответницата-кредитополучател задължение за връщане за срок от 120 месеца, считано от датата на усвояване до 23.12.2025г., на вноски по погасителен план всяка с падеж 21 число на месеца.

Съгласно т.8 от договора кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7.2% годишно или 0.02% на ден, формиран от стойността на референтен лихвен процент, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR/EURIBOR 0.986% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.214% при изпълнение на условията по програма ДСК Престиж Плюс, описана в приложение № 2 към договора. При нарушаване на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимия лихвен процент се увеличава чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвения процент в резултат от неизпълнение на условията, е променливият лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити в размер на 6месечния SOFIBOR/EURIBOR към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка от 13.964%. Лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в общите условия. Крайният лихвен процент не може да бъде по-нисък от размера на фиксираната стандартна надбавка или от размера на фиксираната стандартна надбавка съответно намалена в случай на изпълнение на условията.

Според предвиденото в т.19, т.1 от общите условия към договора, при забава в плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7-мия ден след падежната дата, наказателна надбавка не се прилага.

Клаузата на т.19.2 от общите условия предвижда, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава от 10 процентни пункта. Тези последици настъпват автоматично, а ако законът изисква-след уведомяване на кредитополучател. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 ЗЗД.

2

Клаузата на т.20.1 от общите условия регламентира случаите, в които банката има право да превърне кредита в предсрочно изискуем, като в т.1 е посочено при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. В тези хипотези според т.20.2 изискуемият кредит се отнася в просрочие и се олихвява по реда на т.19.2.

От заключението на вещото лице по изслушаната ССч.Е се установява, че кредитът е усвоен изцяло в деня на сключване на договора 23.12.2015г. Видно от същото в периода 21.01.2016г.-19.08.2019г. включително ответницата е извършила плащания в общ размер на 15 611.97лв., с които погасена главница от 8705.86лв. по вноските до 21.03.2019г., начислени към този момент договорни лихви от 6887.98лв. и 18.13лв. начислени лихви за забава. Последното плащане е от 19.08.2019г. в размер на 211.72лв.

Не се твърди и по делото няма доказателства след посочената дата да са били извършвани плащания по кредита, поради което е налице неизпълнение по вноските, считано от м.03.2019г.

По заявление на кредитора „Банка ДСК“ ЕАД от 29.05.2020г. е образувано гр.д.

№ 21010/2020г. по описа на СРС, по което на 08.06.2020г. издадена срещу ответницата заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за същите парични суми произтичащи от посочения договор за кредит. Към заявлението е приложена покана-уведомление съдържаща изявление за обявяване предсрочна изискуемост и разписка, удостоверяваща получаването на 29.08.2019г. от С. Д.-майка на ответницата.

При тези фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

При сключен договор за банков кредит, с предоставяне на паричната сума, в тежест на кредитополучателя възниква задължението да я върне при уговорените срок и условия /чл.430 ТЗ/. Когато кредитополучателят е в неизпълнение на поетите задължения, банката разполага с възможността да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно т.2 от ТР № 3/2017г. и т.18 от ТР № 4/2013г., двете на ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост на вземане по договор за кредит, уредена в чл.432 ТЗ, е по правната си същност преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Изменението засяга срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като от срочен договорът се преобразува в безсрочен с отпадане занапред действието на погасителния план, ако е било уговорено кредитът да се връща на вноски. Волеизявлението на кредитора следва да достигне до длъжника и поражда действие при наличие обективните предпоставки за предсрочна изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. В този случай, поради изгубване преимуществото на срока /чл.71 ЗЗД/, длъжникът дължи изпълнение на 3 всички задължения по договора.

Ответницата е в неизпълнение задължението по заплащане месечните вноски за период по-голям от 90 дни, съставляващо предвиденото в т.20 вр. т.19 от общите условия на договора основание за предсрочна изискуемост. Преди подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК ищецът упражнил правото да обяви кредита за предсрочно изискуем с предприето връчване писменото изявление чрез ЧСИ. Връчването е осъществено на нейната майка с поето задължение да предаде документа, поради което и на основание чл.46, ал.4 ГПК се счита за връчено на ответницата. Поради това съдът намира за изпълнено изискването по т.18 от ТР № 4/2013г. за упражняване правото от ищеца-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на кредита, което е произвело правно действие от датата на получаването29.08.2019г.

Според заключението на вещото лице по ССч.Е останалата непогасена част от главницата възлиза на сумата 26 294.14лв., предпоставящо основателност на иска в тази част в пълния предявен размер.

По отношение вземането за възнаградителна лихва съдът намира следното:

Кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а банката-ищец търговец по §13, т.2 от ДР на ЗЗП, поради което сключеният договор за кредит от 23.12.2015г. се определя като потребителски и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗЗП. Ответницата не е противопоставила възражение, но на основание чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Съгласно чл.143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, с изброяване в т.1-19 хипотезите, при които е налице такава неравноправност, без то да е изчерпателно. Такива клаузи на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожни с изключение на случаите, когато са уговорени индивидуално. По аргумент от чл.146, ал.2 ЗЗП последното означава клаузите от договора да са последица от насрещно съгласувана воля на страните, формирана на база проведени преговори и информиран избор. Разпоредбата на чл.147, ал.1 ЗЗП изисква клаузите на договори, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин /ал.2/.

В константната практика на ВКС, обективирана в множество постановени съдебни решения, се приема, че уговорката в договор за банков кредит, която предвижда възможност на банката за едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в самия договор основание и когато такова 4 изменение не е свързано с обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е неравноправна по общата дефиниция на чл.143 ЗЗП.

Методът на изчисление на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти. Когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна информация за критериите, обективните фактори и начина, по който банката може едностранно да промени цената на доставената му финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката по свои вътрешни правила, не е част от договора за кредит, не може да се счита за добросъвестна с оглед чл.143 ЗЗП.

С т.8 от договора за кредит ответницата е поела задължение да заплаща възнаградителна лихва от 7.20%, формирана от стойността на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR 0.986% и фиксирана преференциална надбавка в размер на 6.214%. В т.8.1 от договора е посочено, че лихвеният процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR/EURIBOR, а според т.7.2.1 от общите условия кредиторът променя лихвеният процент два пъти годишно-на 15 януари и на 15 юли в зависимост от котировката на този компонент. В случай на промяна на лихвения процент определя нов размер на месечната вноска за лихва и/или главница и предоставя на кредитополучателя актуализиран погасителен план при явяването му в поделение на кредитора. Новият размер на променливия лихвен индекс, от който зависи размерът на приложимия лихвен процент се оповестява в офисите на кредитора и на интернет страницата му /т.7.3/.

От заключението на вещото лице по ССч.Е е видно, че след сключване на договора, считано от 21.07.2019г. банката е увеличила възнаградителната лихва на 14.077%.

Съдът намира тези клаузи за неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1, т.10 ЗЗП /в редакцията към сключване на договора а сега т.11/, защото дават възможност на банката едностранно да изменя размера на възнаградителната лихва на непредвидено в договора основание. При посочената обвързаност на лихвения процент с 6-месечня индекс на SOFIBOR/EURIBOR, не е ясно по какъв конкретно начин или условия при неговата промяна банката променя и лихвата по договора. По делото не са събрани доказателства по какви причини след сключване на договора възнаградителната лихва е била увеличена, нито са наведени твърдения от ищеца това увеличение да се дължи на обстоятелства, върху които не би могъл да влияе и стоят извън неговата воля, поради което не е налице изключението по чл.144, ал.2 ЗЗП. Не е ангажирал и доказателства клаузите да са били индивидуално уговорени. Поради това на основание чл.146, ал.1 ЗЗП са нищожна и не пораждат действие в отношенията между страните.