Определение № 10853 от 18.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10853 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20261110106306 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по предявен иск по чл. 422, ал.

1, ГПК – за установяване на парични задължения за суми, за които по ч.гр.д.№ 557/2025 г. на РС-К. е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

При извършената служебна проверка съдът намира, че настоящото исково производство е недопустимо. Не е изпълнено условието на чл. 415, ал.

1, т. 2 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК - заповедта за изпълнение да е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

От страна на РС-К. е било прието, че са събрани сведения с посочен източник за това, че лицето не живее на адреса, но това обстоятелство се отнася само за адреса, посочен като адрес на длъжника в подаденото Заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.

Няма данни за залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес, който се установява от служебно изготвената справка от БДН, като от този адрес няма събрани сведение, че адресатът не живее там, при което да се счита за отпаднало задължението за залепване на уведомление на този адрес.

От обстоятелството, че лицето не живее на един от установените адреси, не следва извод, че същото лице не живее на друг от известните за лицето адреси или че на този друг адрес може да се намери лице, което е съгласно да извести за залепеното уведомление.

Наред с това част от редовността на връчването чрез залепване на уведомление е и спазване на предвиденото в чл. 47, ал. 3, изр.3-то задължение да бъде проверена местоработата, местослуженето или мястото за осъществяване на стопанска дейност на длъжника (и по аргумент от чл. 49 ГПК, която предвижда посочените като места за връчване). Чрез отдалечения достъп до заповедното дело в ЕИСС се установява, че в заповедното производство по ч.гр.д.№ 557/2025 г. на РС-К. няма изготвени справки, дори 1 само за месторабота на длъжника, като няма данни и за изпращане на такива съобщения, дори и да се приеме, че справките не са сканирани и присъединени като файл в ЕИСС.

При липсата на подадено от длъжника Възражение срещу заповедта, както и при липсата на надлежно връчване на Заповедта по реда на чл. 47, ал.

5 ГПК, не са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1 ГПК за даване на указания до заявителя да предяви иск относно вземането, съответно предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е недопустим.

По тези съображения и на основание чл. 130 ГПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Опредeлението може да бъде обжалвано от ищеца пред СГС с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му в препис.

След влизане в сила на настоящото определение, препис от същото да бъде изпратен на РС-К. – за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2