Решение № 482 от 27.12.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. гр. Червен бряг, 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20234440100335 по описа за 2023 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от взискателя по ч.гр.д. № 993/2022 г. по описа на ЧРС – *** ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника адв. Г. И. З. срещу А. А. ***, с ЕГН ********** и адрес: гр. *** за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.дело № 993/2022 г. по описа на Районен съд – Червен бряг. Твърди се, че ответницата дължи сумата 401,83 лева (четиристотин и един лева и осемдесет и три стотинки), представляваща главница за период от 05.04.2020 г. до 04.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева (триста лева), като вземането произтича от неизпълнение на задължения по договор за Мобилни услуги с предпочетен № 359896854958 от 1.11.2019 г. и неизпълнение на задължения по договор за Мобилни услуги с предпочетен № 359892233785 от 1.2.2019 г. За посочените задължения е издадена фактура № 7309356286/05.09.2020 г. за клиентски номер 006312672. Твърди се още, че посоченото неизпълнение на договорите е мотивирало ищеца да подаде заявление по реда на чл. 410 от ГПК по което в ЧРС е било е образувано ч.гр.д. № 993/22 г. по описа на ЧРСъд, по което е издадена заповед за изпълнение. Препис от заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. С Разпореждане № 82/14.02.2023 г. съда е указал на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК може да предяви иск за вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Това обусловило правният интерес на ищеца да предяви иск за 1 установяване на вземането си. Моли съда да постанови решение с което да признае за установени по отношение на ответника следните вземания, а именно: за сумата от 401,83 лева, представляваща главница за период от 05.04.2020 г. до 04.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането. Молят съда да им бъдат присъдени направените в заповедното производство разноски съгласно приложения списък от които държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева (триста лева), както и разноските в настоящето производство държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева).

ИЩЕЦА – редовно призован в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Депозирана е и писмена молба, видно от която е че поддържат иска по основание и размер.

Молят съда, в случай че са налице предпоставките за това да постанови неприсъствено решение по чл. 238, ал. 1 от ГПК.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответницата, не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, но е депозирала писмена молба (възражение) вх.№ 2380/01.06.2023 г., подадена по гр.дело № 335/2022 г. по описа на РС – Червен бряг, с която е приложила вносна бележка за сумата от 751,83.00 лв., за извършено на 04.05.2023 г. плащане изцяло на задължението по издадената по ч.гр.д. № 993/2022 г. по описа на ЧРС Заповед № 577/16.12.2022 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и 25.00 лв. разноски на ищеца за доплатената за образуване на настоящето производство държавна такса.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С личното си изявление пред съда, след заплащане на дължимите суми, ответницата е признала иска за установяване на вземането в размер на 401,83 лева (четиристотин и един лева и осемдесет и три стотинки), представляваща главница за период от 05.04.2020 г. до 04.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева (триста лева), присъдено на ищеца със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 993 по описа на съда за 2022 г.по описа на Районен съд – Червен бряг.

Ответницата след като е заплатила задължението си е основание за признание на иска, че дължи сумата, признава същия по основание и размер, както и разноските.

Спазени са и изискванията на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК за приемане за установено по отношение на страните, че ответника дължи на ищеца сумите, присъдени по ч.гр.д.№ 993 по описа на съда за 2022 г. по 2 описа на Районен съд – Червен бряг, за основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

По разноските: Ищецът е направил искане да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Направено е съответно искане, с което се претендират сторените в заповедното производство разноски съгласно приложения списък от които държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева (триста лева), както и разноските в настоящето производство държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева (четиристотин и осемдесет лева). Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната част на Тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство. Съгласно представената от ответницата вносна бележка за сумата от 751,83.00 лв., за извършено на 04.05.2023 г. плащане изцяло на задължението по издадената по ч.гр.д.

№ 993/2022 г. по описа на ЧРС Заповед № 577/16.12.2022 г. за изпълнение по чл.410 от ГПК, както и 25.00 лв. разноски на ищеца за доплатената за образуване на настоящето производство държавна такса, се установява, че дължими от ответницата са само разноските за адвокатско възнаграждение в настоящето производство. Ето защо, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените в настоящето производство разноски за адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата А. А. ***, с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, ЧЕ СЪЩАТА ДЪЛЖИ НА „***“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника адв. Г. И. З., сумата 401,83 лева (четиристотин и един лева и осемдесет и три стотинки), представляваща главница за период от 05.04.2020 г. до 04.07.2020 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2022 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева (триста лева), за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 498/19.10.2022 г. по ч.гр.д.№ 993/2022 г. по описа на РС- Червен бряг, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск поради ПОГАСЯВАНЕТО МУ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след образуване на исковото производство.

ОСЪЖДА А. А. ***, с ЕГН ********** и адрес: гр. *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, с 3

ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 (четиристотин и осемдесет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.

Решението се постановява по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК.

На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 993/2022 г. по описа на РС-Червен бряг.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4