Решение № 61 от 09.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 61 гр. София, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20251001000645 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 620/ 02.05.2025 г. по т. д. № 1439/2024 г. СГС, ТО, 8 състав е осъдил „Койот Ентъртеймънт“ ООД, ЕИК 203823286 в качеството му на организатор на концертна проява да заплати на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК 831005050 в качеството му на сдружение за управление на колективни авторски права, представляващо авторите на музикални произведения и текстовете им, сумата от 10 000 лв., формирана като сбор от обезщетения от по 500 лв. за правата върху всяко от музикалните произведения и по 500 лв. за всяко от литературните произведения (текст), а именно: 1.

Kolovodja(Коловодя) с композитор и автор на текст: P. S. / П. С.-член на сръбското дружество SOKOJ; 2.Ludazatobom (Луда за тобом) с композитор и автор на текст:P. S./П. С.-член на сръбското дружество SOKOJ; 3.Ti si moj greh (Ти си мой грех) с композитор и автор на текст: P. S./ П. С.- член на сръбското дружество SOKOJ; 4. Cik,cik pogodi (Чик, Чик Погоди) с композитор: R. R.

K./Р. К.-член на австрийското дружество (АКМ); автор на текст; M. C. C./ М.

Ц. Ц. член на сръбското дружество SOKOJ; 5.Udri mujo (Удри мужо) с композитор; B. M./Б. М.-член на сръбското дружество SOKOJ и автор на 1 текст:S. B./С. Б.- член на сръбското дружество SOKOJ; 6.Cetiri godine (Четири године) с композитор: R. R. K./Р. К.- член на австрийското дружество АКМ и автор на текст: M. C. C./М. Ц. Ц. член на сръбското дружество SOKOJ; 7.Cacak (Чакак) с композитор и автор на текст: M. Z. P./М. З. П.-член на сръбското дружество SOKOJ; 8.Mile voli disko (Миле воли диско) с композитор и автор на текст,: M. Z. P./ М. З. П.-член на сръбското дружество SOKOJ; 9.Dama iz Londona (Дама из Лондона) с композитор и автор на текст: M. Z. P./ М. З. П.член на сръбското дружество SOKOJ; 10.Miki mico (Мики мицо) с композитор и автор на текст: Z. V./З. В.- член на сръбското дружество SOKOJ, които са били изпълнени публично на 22.03.2024г. по време на концертно участие на изпълнителя Лепа Брена в бар-клуб „The 1 Exclusive” в нарушение на разпоредбата на чл.18, ал.2, т.3, предл.II ЗАПСП, ведно със законната лихва върху сумата от 10 000 лв., считано от 12.07.2024г. до окончателното изплащане на задължението.

Недоволен от решението е останал „Койот Ентъртеймънт“ ООД, който го обжалва като неправилно и необосновано.

Твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като не е обсъдил всички възражения наведени от ответника.

Въззивникът оспорва процесуалната легитимация на ищеца с доводите, че при изрично възражение, същият не е доказал, че му е възложено управлението и защитата на правата на авторите на музика и текстове на посочените в исковата молба музикални произведения, с действащи към датата на твърдяното нарушение, договори.

Противопоставя се на кредитирането от съда на показанията на св. Н. Ц., като оспорва нейната безпристрастност предвид факта, че същата работела на договор при ищеца. Поддържа, че липсват доказателства, сочените от ищеца песни да са били възпроизведени в клуба, като намира за недопустимо установяването на този факт чрез показанията на същата свидетелка.

Последната използвала нелегализирано и неодобрено от никого приложение „Шазам“, а не лични възприятия и освен това не били приложени документи, обективиращи възлагането й на поръчката, респективно – какви са резултатите от проверката за процесната дата на съответния обект. По делото бил представен фискален бон за закупени артикули, но липсвали данни 2 индивидуализиращи лицето /лицата/ посетили обекта на посочената дата и интервал от време.

Въззиваемата страна "Музикаутор" оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено.

Поддържа, че като организация за колективно управление на права, предявявайки процесния иск, ищецът не трябва да установява индивидуални права на управление, съответно за защита на членовете си, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10 и сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП. Затова ако ответникът оспорвал представителната власт на организацията, то негова била доказателствената тежест да установи това обстоятелство.

Възразява срещу оспорените показания на св. Н. Ц. с доводите, че същата в пълнота и напълно обективно описва посещението си на мястото, където е проведена концертната проява. Основният начин на установяване на песните бил именно чрез прякото им възприемане от страна на свидетеля, а всякакви други способи на установяване имали спомагателен характер.

Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирана да обжалва страна в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

За да уважи предявения иск, първоинстанционният съд е изложил мотиви за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. В хипотезата на правилно решение, въззивният съд проверява само за допуснати нарушения на императивни правни норми, каквито нарушения в случая не са налице. По правилността на съдебния акт, съдът е ограничен до наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни по следните съображения:

Съгласно чл. 95в, ал. 2 от ЗАПСП , организациите за колективно управление на права, когато предявяват искове или искат налагането на мерки, не трябва да установяват индивидуални права на управление, съответно за защита, на техните членове, оповестени в списъка по чл. 94у, ал. 1, т. 10, и на 3 сродните чуждестранни организации за колективно управление на права, вписани в регистъра по чл. 94г, ал. 3, т. 7 ЗАПСП. С цитираната разпоредба законодателят освобождава организациите за колективно управление на права от необходимостта да доказват индивидуални права на управление на конкретни произведения и автори, след като веднъж са ги вписали или декларирали пред Министерство на културата. Освен това, членовете на сдружението и договорите за взаимно представителство са публично известни като публикувани на интернет страницата на Министерството на културата, както и на тази на сдружението. От приетата по делото съдебна експертиза се установява, че всички автори са членове на сръбското дружество SOKOJ и на австрийското АКМ, а с тези сдружения ищецът има сключени договори за взаимно представителство и по силата на които представлява авторите на територията на Р България както към момента на извършване на нарушението на посочената дата, така и към датата на предявяване на иска.

Неоснователно е възражението, насочено срещу показанията на св. Н.

Ц.. По отношението доводите свързани със заинтересоваността на свидетеля, следва да бъде казано, че трайна е практиката на Върховния касационен съд, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, че не съществува забрана въз основа на показанията на такива свидетели да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страна, като преценката бъде обоснована с оглед на другите събрани по делото доказателства и стъпва на извод, че данните по делото изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на достоверността на показанията му (решение № 338 от 20.11.2013 г. по гр. д. № 1269/2012 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС). В същия смисъл е и решение № 312 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 191/2017 г., Г. К., ІV г. о. на ВКС, според което, при преценка на свидетелските показания съдът взима предвид начина, по който свидетелите са узнали удостоверените от тях факти /присъствали са при осъществяването им, имат впечатления от други факти, по които може да се съди за правнорелевантните, или са ги узнали от трети лица или от някоя от страните по делото и др./, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си. Ето защо, съдът намира, че възможната заинтересованост на свидетеля, не дисквалифицира показанията му, а същите следва да бъдат кредитирани, когато кореспондират помежду си и на другите установени по 4 делото обстоятелства. В случая от показанията на св. Б. Т., свидетел на ответника, става ясно, че са били провеждани разговори между страните за извънсъдебно уреждане на отношенията им по този казус. Не било постигнато съгласие по отношение само на параметрите, които се отнасят за капацитета на заведението и броя на продадените билети, но не и до факта, че възнаграждение по ЗАПСП се дължи, респективно, кои са били песните звучали на концерта и авторите, чиито права защитава Музикаутор. В контекста на така изложеното от този свидетел, съдът намира, че е допустимо и достоверно да се установи чрез показанията на св. Ц., кои са били възпроизведените песни. В допълнение, следва да бъде казано, че след като ответникът оспорва сочените от ищеца за възпроизведени песни, то в негова тежест е да докаже кои други /а не тези според твърденията на Музикаутор/ са били изпълнени на процесното събитие, каквито доказателства не са ангажирани по делото. Останалите възраженията, свързани с приложението „Шазам“, с представената касовата бележка, доколкото на нея липсват данни за лицето на което е издадена съдът намира за ирелевантни към разрешаването на спора, поради което и не следва да бъдат обсъждани. Съдът разглежда само възражения които кумулативно са допустими и относими.

Възраженията които са недопустими или са неотносими не се разглеждат от съда.

Съобразно чл. 96 ЗАПСП който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето на което той е отстъпил изключителното право за използване. Съдът намира, че в процеса на доказване са установени всички правопораждащи предявеното спорно материално право, юридически факти, обуславящи възникването на правото на обезщетение за причинените от нарушаването на процесните авторските права имуществени вреди.

Съобразно чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение от петстотин до сто хиляди лева, като конкретния размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и 4 ЗАПСП.

Ангажираните от ответника доказателства установяват, че билети за събитието са продавани чрез агенция „Ивентим“ и чрез сайта www.more.com, но при липсата на конкретни данни за приходите от билети, обезщетението правилно е определено от първоинстанционния съд в хипотезата на 5 цитираната разпоредба, като е взет заложения в правната норма минимален размер.

В обобщение, въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По направените по делото разноски:

При този изход на спора, въззивникът следа да заплати на въззиваемата страна направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по водене на делото пред настоящата инстанция в размер на 1300 лв. или 664,68 евро. Доказателства за издадена данъчна фактура не са представени, поради което и не следва да се присъждат разноски за ДДС.

Водим от горното, съдът,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 620/ 02.05.2025 г. по т. д. № 1439/2024 г. по описа на СГС, ТО, 8 състав.

ОСЪЖДА „Койот Ентъртеймънт“ ООД , ЕИК 203823286 да заплати н а Сдружение „Музикаутор“ ЕИК 831005050 сумата в размер на 664, 68 евро, разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

6

2. _______________________

7