Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260021 от 19.02.2021, Районен съд - Чирпан

Съд
Районен съд - Чирпан
Дело
Гражданско дело 354/2020
Вид
Решение № 260021
Подписан
19.02.2021
Състав
АТАНАС ТОДОРОВ ДИНКОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260021

19.02.2021 г. гр. Чирпан

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ

На 02.02.2021 г.

В публично заседание в състав:

Председател: Атанас Динков

Секретар: Донка Василева сложи за разглеждане докладваното от съдия

Атанас Динков гр. дело № 354 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 493, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба предявена от ищцата Д.С.А., ЕГН **********,*** действаща, чрез пълномощника си адв. З.П.К. *** против ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Република България, област София (столица), община Столична, гр. София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков - главен изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори Бистра А.

Василева, Евгени Йосифов Бенбасат, Борис Христов Паличев.

В ИМ се твърди, че на 13.06.2017 г., около 12.45 часа, на път II-66-107 км., свързващ с. Плодовитово с гр. Чирпан, в посока гр. Чирпан (запад - изток), е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП), със следните участници: МПС - лек автомобил, с рег. № **, собственост на **, ЕГН **********, адрес: ***, управлявано от последния и превозно средство с животинска тяга (каруца) с рег. № **, управлявано от **И., ЕГН ********** с постоянен адрес ***, и с пътник в превозното средство Д.С.А., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че управлявания с несъобразена скорост от ** лек автомобил, застигнал и ударил с предната си лява част, движещото се пред него, в дясната част на пътното платно за движение превозно средство с животинска тяга (каруца), в неговата задна част, след което настъпило ПТП, от което били причинени телесни повреди на двете лица, пътуващи в каруцата. Във връзка с описания случай на водача **бил съставен АУАН, Серия Д № 241655/13.06.2017 г.

Непосредствено след пътния инцидент бил подаден сигнал за случилото се на тел. 112, като на място пристигнали екипи на РУ – Чирпан и специализиран автомобил на МЗ - ЦСМП гр. Стара Загора, филиал Чирпан. Ищцата Д.С.А. ***, където след преглед и извършена рентгенография и била поставена диагноза: „Contusio the secis ex.reg.rosacis, със съпътстващи увреди, изразяващи се в контузия и болки в областта на гръдния кош към гърба, по гърба върху гръдния кош вдясно оток на кожата по средна лопаткова линия с разлята форма и размер ширина 3 см. и дължина по оста на тялото 14 см., срединно по това увреждане на кожата кафеникави охлузвания, в областта на външен глезен на десен долен крайник – оток и разлято синкаво кръвонасядане“. Изписана била с предписания за спазване на постелен режим, щадящ физическото и състояние, след което била придружена от съпруга си до своя дом, тъй като за да се движи и била необходима чужда помощ, с оглед травмирания й десен глезен и множество охлузвания.

На

15.06.2017 г. било изготвено съдебномедицинско удостоверение на живо лице № 113-I/2017 г. от д-р Т.П., специалист съдебен лекар, който установил, че ищцата е получила следните травматични увреждания – контузия и болки в областта на гръдния кош към гърба, по гърба върху гръдния кош вдясно, оток на кожата по средна лопаткова линия с разлята форма и размер ширина 3 см. и дължина по оста на тялото 14 см., срединно по това увреждане на кожата кафеникави охлузвания, в областта на външен глезен на десен долен крайник – оток и разлято синкаво кръвонасядане.

Твърди се, че в резултат на този инцидент и получените от него множество травматични увреждания, ищцата е претърпяла болки и страдания, тъй като непосредствено след инцидента на 13.06.2017 г. останала да се възстановява при домашни условия в собствения си дом, в продължение на няколко седмици, изпитвала силни болки, както в травмирания десен долен крайник, така и в местата с охлузвания и натъртвания, и за период от около десет дни и били ограничени функциите на крака. През посочения период, а и дълго след това, А. страдала от безсъние, нощни кошмари и затруднения при използването на долния десен крайник в областта на глезена. Живеела в състояние на тревожност и страх от придвижване с пътно превозно средство (ППС), като травмата и ограничила трудовата активност, и социалните контакти за известен период от време. В резултат на преживяното ПТП здравословното състояние на ищцата се влошило, което дало отражение на психиката й. Вследствие на изживения шок, тя се оплаквала от понижено настроение, тревожност, връщане към спомена за злополуката, нарушения в съня и вниманието, като се чувствала напрегната, не можела да спи нощем, постоянно се връщала към момента на инцидента, и мисловно преживявала случилото се. Всички тези понесени болки от физическо естество представлявали неимуществени вреди. Наред с тях ищцата претърпяла и болки от морално естество – преживените притеснения, стрес при възникване на травмата и ограниченията в битовото й ежедневие по-значителни в периода на възстановяване за продължителен период от време. За горепосочения период от време бил нарушен обичайният й и установен начин на живот в битово и трудово отношение и това станало причина за постоянен душевен дискомфорт.

В ИМ се твърди, че към датата на ПТП, управлявания от **, ЕГН **********, лек автомобил, с рег. № **, негова собственост, имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със застрахователна полица BG/06/117000798341, с покритие от 13.03.2017 г. до 12.03.2018 г., което ангажирало отговорността на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД – гр. София за обезщетяване на причинените вследствие на ПТП, имуществени и неимуществени вреди.

Тъй като вредите на ищцата били вследствие на виновното поведение на водача на лек автомобил, с рег. № ** - **, ЕГН **********, застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, съгласно застрахователна полица № BG/06/117000798341, с покритие от 13.03.2017 г. до 12.03.2018 г., от името на ищцата била предявена извънсъдебна претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди.

На

25.03.2020 г. била изпратена до ответното дружество писмена застрахователна претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, която получена от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД – гр. София на 27.03.2020 г., видно от известие за доставяне, с ИД № PS600001HDTW7/25.03.2020 г.

В отговор с Писмо, с изх. № 92-857/24.04.2020,г. ищцата била уведомена, че във връзка с пътния инцидент била образувана щета (преписка) под № 43072952000059, и експертна комисия към „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД – гр.София, след като разгледала документите по преписката се произнесла, че претенцията на ищцата била основателна до размера от 1200 (хиляда и двеста) лева за претърпените от нея неимуществени вреди.

На

11.06.2020 г. ищцата изпратила до ответното дружество писмено възражение срещу така определения размер на обезщетението, като декларирала, че не е съгласна с него, тъй като размерът му бил крайно занижен. Възражението било получено от ответника на 11.06.2020 г., видно от известие за доставяне с № ИД PS600001ILYNC.

На

18.06.2020 г. ищцата получила ново писмо от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД – гр.София, с изх. № 0-92-7427/17.06.2020 г., с което била уведомена, че ответникът отказва определяне на допълнително застрахователно обезщетение по застрахователна преписка 43072952000059.

Твърди се, че макар да била определена сума от страна на застрахователното дружество, тази сума не била изплатена на ищцата.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: Република България, област София (столица), община Столична, гр. София 1463, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков - главен изпълнителен директор, заедно с всеки един от изпълнителните директори Бистра А.

Василева, Евгени Йосифов Бенбасат, Борис Христов Паличев да заплати на Д.С.А., ЕГН **********,***, сумата от 5000.00 лева (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за претърпените от Д.С.А., ЕГН **********, в резултат на ПТП настъпило на 13.06.2017 г. неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки, страдания и неудобства, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2020 г. (датата, на която ответното дружество било уведомено за настъпилия пътен инцидент с пострадали лица), до окончателното й изплащане.

Претендират такси и разноски по производството, както и адвокатско възнаграждение на основание на основание чл. 36, във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна процесуално-правна защита на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. М.В. ***, пълномощник на „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева, със съдебен адрес:***, с който заявява, че иска е недопустим, а исковата молба нередовна.

Оспорва изцяло предявения иск за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ по основание и размер, като излага подробни доводи за това. Навежда, че съгласно чл. 498, ал. 3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенция си за плащане пред съда само ако застрахователя не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение. Визирано било в чл. 380, ал. 1 от КЗ, че лицето което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяване на претенцията да представи пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.

Навежда, че в настоящия случай била налице законовата разпоредба в текста на чл. 498, ал. 3 от КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Твърди се, че на 30.03.2020 г. Д.С.А., чрез адв. **К., отправила „покана за плащане“, с което се заявило, че Д.С.А. е пострадала при ПТП и предлагала да се извърши плащане от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Със заявлението бил представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, заверен препис от пълномощно, съдебно удостоверение, фиш.

Твърди се, че във връзка със заявлението на Д.А. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди претърпени от нея на 13.06.2017 г. при ПТП била образувана преписка № 43072952000059.

След преглед на заявлението, застрахователно - медицинската комисия при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, констатирала, че на 13.06.2017 г. на път ІІ-66-107км. било настъпило ПТП, между л.а. „Ситроен“, с рег. № СТ 5653 ВН, собственост на ** и превозно средство с животинска тяга.

Твърди се, че към заявлението липсвали данни за банковата сметка на Д.С.А..

Твърди се, че на 24.04.2020 г., „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД изпратили писмо с изх. № ОЗ-92-857/24.04.2020 г. до Д.А. и адв. З.К., че следва да представят пълномощно с нотариална заверка на подписите, което да отговаря на изискванията на чл. 338 от КЗ и да съдържа изявление, че ползвателя на застрахователни услуги е уведомен, че има право да получи плащането лично. В пълномощното следвало да бъде посочен номерът на съответната застрахователна претенция преписка № 43072952000059, или да се представят пълни точни данни за банковата сметка на Д.С.А..

Навеждат, че представеното заявление не представлявало редовна застрахователна претенция, тъй като ищцата не била изпълнила задължението си по чл. 498, ал. 1 и 2 от КЗ, във вр. чл. 380, ал. 1, изр. 2 от КЗ. Поради липса на редовна застрахователна претенция, тримесечния срок за произнасяне на застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ, не бил започнал да тече, а процедурата за доброволно уреждане не била приключила.