Решение № 117 от 25.09.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. гр. Добрич, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Търговско дело № 20253200900183 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от Д. Г. Т., действаща в качеството си на регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ *** и адрес за кореспонденция *** срещу „АГРИВА БГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 23 760,76 евро /двадесет и три хиляди седемстотин и шестдесет евро и седемдесет и шест цента/, с левова равностойност 46 472 /четиридесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и два/ лева, представляваща дължима цена за доставка на 116,180 метрични тона пшеница, реколта 2024г., както и сумата от 863,62 евро /осемстотин шестдесет и три евро и шестдесет и два цента/, с левова равностойност 1689,10 лева /хиляда шестстотин осемдесет и девет лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от изтичане на 5-дневен срок от издаване на фактура № 5/05.09.2025г. до датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че ищцата е доставила на ответното дружество 116,180 метрични тона пшеница, реколта 2024г. Доставката била извършена на 30.05.2025г. до базата на ответника в с. С. с три камиона, както следва: 45,220 тона с товарен автомобил ***, 42,380 тона с товарен автомобил *** и 28,580 тона с товарен автомобил ***. В последния автомобил доставеният товар бил групажен, заедно с товар на друг земеделски производител – ЗП Е .Т., в който товар собствеността на ищцата била за посоченото количество 28,580 тона.

1

На 05.09.2025г. за доставеното количество бил изготвен приемопредавателен протокол, подписан от страните. На същата дата бил подписан договор за покупко-продажба, съгласно който ищцата се задължила да прехвърли на ответника правото на собственост върху доставеното количество при цена от 400 лева за тон. За целта на 05.09.2025г. ищцата издала и предала на ответника фактура № 5/05.09.2025г. на стойност 46472 лева.

Ответникът не заплатил сумата по издадената фактура, което породило за ищцата правен интерес от предявяване на искове за дължимите суми.

Ответникът дължал и обезщетение за забава на основание чл.86, ал.1 ЗЗД за периода от 11.09.2025г. (5 дни след издаване на фактура № 5/05.09.2025г.) до датата на подаване на исковата молба. Дължимото обезщетение за забава било в размер на 1689,10 лева за посочения период.

Ищцата моли за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски, прави искания по доказателствата.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание и размер.

Твърди, че не са налице доказателства за предаване на стоката на купувача и нейното съответствие с договореното между страните качество.

Оспорва истинността на приложения към исковата молба приемопредавателен протокол, който не бил подписан от представляващия ответното дружество и бил изготвен на фирмена бланка на друго дружество. Оспорва също съответствието на качеството на стоката с посочените в договора показатели. Поддържа, че за купувача по договора не е възникнало задължение за плащане на цената, поради липсата на доказателства за надлежно изпълнение от страна на продавача.

Моли за отхвърляне на исковете като неоснователни.

В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от ищцата, с която се оспорват възраженията на ответника.

Ответникът не направил възражение пред ищцата при приемане на стоката за несъответствие с качеството на договореното по реда на чл.324 ТЗ, с което по презумпция е одобрил качеството на стоката като съответстваща на договора. И това било логично, защото преди доставката представител на ответника взел необходимата проба и извършил лабораторно изследване на стоката, която отговаряла на посочените в чл.5.1 от договора показатели.

Протоколът бил подписан от представител на ответника при приемане на стоката, според създадената от самия ответник организация. Отпечатването в горния десен ъгъл на всяка страница на логото на дружеството „АГРИВА“ било без значение за предмета на делото. Още повече, че ответникът не оспорвал подписа си в договора за покупко-продажба, в който същото лого било отпечатано и на двете страници. При справка в Търговския регистър се установявало, че „АГРИВА“ АД и „АГРИВА БГ“ ЕООД имали едни и същи търговски адреси, собственици и членове на борда на директорите.

2

В открито съдебно заседание ищцовата страна поддържа изложеното в исковата молба, ответното дружество не изпраща представител.

СЪДЪТ, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

На 05.09.2025г. между страните е сключен договор за покупко-продажба, с който ищцата се задължила да прехвърли на ответното дружество собствеността върху 116,180 метрични тона пшеница от български произход, реколта 2024г., при толеранс +/-5% от договорените количества по избор на купувача и при цена 400 лева на тон без ДДС. Уговорената цена е дължима в срок от 5 работни дни след финализиране на сделката, както и след получаване на оригинали на фактура за доставено количество, подписан договор и приемо-предавателен протокол /л.5/.

На същата дата е съставен приемо-предавателен протокол с положени подписи за двете страни и печат на ответното дружество, с който се удостоверява доставката на 116,180 тона пшеница, реколта 2024г. по фактура № 5/05.09.2025г. /л.6/.

За изясняване на спора по делото са използвани специални знания посредством назначена съдебно-счетоводна експертиза.

В заключението си вещото лице посочва, че фактура № 5/05.09.2025г. е осчетоводена в счетоводството на ответното дружество по сметка 4012 – „Доставчици, нерегистрирани и физически лица“. По счетоводни данни на ответника доставката на 116,180 тона „пшеница зърно“ на стойност 46472 лева с доставчик ЗП Д. Г. Т. е заприходена по сметка 304 – „Стоки“ за периода 01.01.2025г. – 31.12.2025г. Фактурата била включена в дневника за покупките на база на издадения Протокол № 2025945/30.09.2025г. по чл.163б, ал.1, т.2 ЗДДС. Подадената справка-декларация по ЗДДС за данъчен период м. септември 2025г. била приета с уведомление от 13.10.2025г. Към датата на изготвяне на заключението по счетоводни данни сумата от 46472 лева, превалутирана на 23760,76 евро, била дължима.

Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и неоспорено от страните по делото /л.67-84/.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Производството по делото е образувано по предявени искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С доклада по делото е възложено в тежест на ищеца да докаже сключването на договор за покупко-продажба от 05.09.2025г. и точното изпълнение на задълженията си по този договор посредством доставена на 30.05.2025г. до базата на ответника в с. С. пшеница в общо количество от 116,180 метрични тона.

С отговора на исковата молба са въведени възражения за непълно и 3 неточно изпълнение от страна на ищеца, а именно, че процесното количество стока не е било индивидуално определено, претеглено и предадено на оторизиран представител на купувача и не е доказано изпълнение на задължението за предаване на стока, която отговаря на изискваните по договора качества.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, при родово определени вещи, правото на приспадане на данъчен кредит възниква и е законосъобразно упражнено при постигнато от страните определяне на вещите /отделянето им от рода/ или с фактическото им предаване, поради което упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача, при доставката на родово определени вещи, има правното значение на признание и за получаването на вещите. Така напр. решение № 42/19.04.2010г. по т.д. №593/2009г. по описа на ВКС, I I т.о., решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2009г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 228/07.01.2015г. по т.д. № 3597/2013г. по описа на ВКС, I т.о., решение № 198/13.05.2016г. по т.д. № 2741/2014г. по описа на ВКС, I т.о.

В този смисъл изпълнението на задълженията на продавача да достави и предаде на ответника определено количество пшеница се установява от заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.

С факта на отразяване в счетоводството на ответника на процесната фактура и стоката по нея, както и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, купувачът по сделката признава доставката и приемането на стоката.

Неоснователно се явява и второто възражение, направено с отговора на исковата молба, за недоказаност на изпълнението на задълженията на продавача в качествено отношение. С разпоредбата на чл.324 ТЗ е възложено на купувача да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача. Като последица от неупражняването на това право от страна на купувача е предвидена необорима презумпция, че стоката се смята за одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. В настоящото производство липсват твърдения и доказателства ответното дружество да е уведомило ищцата – продавач по договора, че доставените количества пшеница не отговарят на описаните в договора качествени показатели, поради което и на основание чл.324 ТЗ следва да се приеме, че стоката е одобрена като съответстваща на изискванията.

След като ищцата доказа по изискуемия от закона начин сключването на процесния договор и изпълнение на задълженията си по него, то предявеният иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ следва да се приеме за доказан по основание и размер и да бъде уважен изцяло. Дължимостта на сумата се потвърждава и в заключението на вещото лице по назначената съдебносчетоводна експертиза.

Предвид основателността на главния иск и установяване на възникването на задължение за плащане на уговорената цена от страна на купувача и неизпълнението му в уговорения между страните срок, то 4 ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода след настъпване на падежа на съответното задължение до датата на подаване на исковата молба.

В този смисъл, предявеният иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за периода от настъпване на падежа до датата на подаване на исковата молба също се явява доказан по основание. При проверка с публично достъпен калкулатор на законна лихва на НАП се установява, че дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2025г.

(изтичане на пет работни дни от издаване на фактурата и съставяне на приемопредавателен протокол) до 14.12.2025г. върху главницата от 23760,76 евро е в размер на 715,27 евро. До този размер исковата претенция се явява основателна и следва да бъде уважена, а за горницата до пълния претендиран размер от 863.62 евро да се отхвърли.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ищцата има право на поискани и доказано сторени разноски съответно на уважената част от исковете. Направените от ищцата разноски са в общ размер на 3838,04 евро, като с оглед изхода от спора в тежест на ответното дружество следва да се възложат разноски в размер на 3814,92 евро.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АГРИВА БГ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. Т., действаща в качеството си на регистриран земеделски производител с БУЛСТАТ *** и адрес за кореспонденция *** следните суми:

23 760,76 евро /двадесет и три хиляди седемстотин и шестдесет евро и седемдесет и шест цента/, с левова равностойност 46 472 /четиридесет и шест хиляди четиристотин седемдесет и два/ лева, представляваща дължима цена за доставка на 116,180 метрични тона пшеница, реколта 2024г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 15.12.2025г. до окончателно плащане на задължението и