Решение № 1290 от 20.11.2023, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20231000500209 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.294 от ГПК.

С решение № 50158 от 13.01.2023 г., постановено по гр. д. 4984/2021 г. на ВКС, I г. о., е отменено решение № 889 от 23.07.2021 г. по в. гр. д. № 2361/ 2020 г. на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав с конкретни указания. С касираното въззивно решение е било потвърдено решение № 2041/13.03.20120 г. по гр. д. № 7698/2019 г. на Софийски Градски съд, с което са отхвърлени изцяло предявените от Н. И. В. срещу Столична община искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване по отношение на ответника, че ищцата е собственик по давност, евентуално – по покупко-продажба на сграда със стопанско предназначение с идентификатор *** по КККР на гр. София, район „Искър“, състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори *** и

***.

При повторното разглеждане на делото по реда на чл. 258 и следв. от ГПК и като взе предвид задължителните указания на касационната инстанция, Софийският Апелативен съд намери от фактическа и правна страна следното:

1

Предявени са установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС и чл. 183 от ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че ищцата Н. И. В. е собственик по давност, евентуално – по покупко-продажба, на стопанска сграда на един етаж с идентификатор ***, находяща се в гр. София, ж.к.

„Дружба-1“, с площ от 90 кв.м., състояща се от търговска зала, кафене, складове към тях, тоалетна и предверие.

От фактическа страна не се спори, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че процесната постройка е била изградена и приета за експлоатация с протокол обр. 16 на 08.04.1985 г. като „магазин за хляб и хлебни изделия“. Според заключението на съдебнотехническата експертиза, прието пред първата съдебна инстанция, сградата представлява временен строеж по смисъла на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.).

Същият извод е потвърден и от вещото лице инж. П., изготвил заключението, прието пред въззивния съд. Монтирана в кв. 53, парцел I, отреден „За ОЖС“ по застроителния и регулационен план от 1989 г., от конструктивна гледна точка сградата съставлява сглобяема метална конструкция върху бетонна площадка с бетонен фундамент и по своята характеристика е „строеж“ по смисъла на закона, но не и преместваем обект, тъй като не отговаря на изискванията за такъв по т. 80 от ПЗР на ЗУТ. През 2005 г. е извършено заснемане и е издаден акт за узаконяване. Този обект не е актуван като общинска собственост - с представения Акт за частна общинска собственост № 718 от 27.11.2000 г. е актуван само теренът с площ от 16 290 кв.м., върху който са построени жилищни блокове 61, 62, 63, 64 и 71, но не и процесната сграда, построена в междублоковото пространство. Установява се от представеното в заверено копие фирмено дело № 2158/1997 г. на СГС, че с решение № 32 от 20.12.1996 г. на Столичен Общински Съвет общинска фирма „Хлебни изделия-София“ е преобразувана на 7 еднолични акционерни дружества, от които „Хлебни изделия - Ботунец“ ЕАД, учредено с капитал 42 432 000 лв., е поело активите и пасивите на „Хлебозавод 6“ на ОФ „Хлебни изделия“ съобразно баланса му към 30.06.1996 г., вкл. недвижимите имоти по Приложение 4.5., сред които и процесната сграда. Видно от данъчна фактура № 0000297101 от 13.06.2003 г. ищцата е закупила сградата от „Хлебни изделия - Ботунец“ АД за сумата 2000 лв. С молба от 30.09.2004 г. ищцата е поискала от кмета на общината да сключат договор за наем на терена под притежавания от нея магазин, какъвто е и сключен на 22.10.2004 г. и подновен на 11.11.2005 г. Предмет на двата договора е предоставяне на временно и възмездно ползване от Общината като наемодател на ищцата В. като наемател на общински терен (петно) в гр. София, ж.к. „Дружба - 1“, кв.

53, до бл. 63, за монтиран павилион с разгърната площ от 90.89 кв.м. и с предназначение – сладкарница. От показанията на разпитания свидетел С. се установява, че от години ищцата стопанисва обекта и се грижи за него.

2

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна предявеният иск за собственост, основан на упражнено владение и изтекла придобивна давност, за основателен и доказан. Фактическият състав н а посочения оригинерен придобивен способ включва упражняване на фактическа власт върху имота (corpus) с намерение за своене (аnimus) за период с продължителност, по-дълга от 10 години. В настоящия случай ищцата е установила фактическата власт върху процесната постройка при плащането на цената за нея по фактурата от 13.06.2003 г. Тази сделка не е била сключена в необходимата за действителността форма на нотариален акт, но е била достатъчна за да положи началото на обикновеното давностно владение, протекло постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно без противопоставянето от страна на действителни я титуляр на правото на собственост и без данни за прекъсване или опорочаване на владението. С оглед на това, презумпцията на чл. 69 от ЗС, съгласно който се предполага, че владелецът държи вещта като своя докато не се докаже, че я държи за другиго, в случая не беше оборена. Обстоятелството, че сградата е изградена като временен строеж, не лишава лицето, което я е построило или неговия правоприемник от правото на собственост върху построеното. Допустимо е такава постройка да бъде включвана в капитала на търговско дружество, както и да бъде обект на прехвърлителни сделки – така изрично Решение № 31 от 10.03.2020 г. по гр. д. № 2508/2019 г. на ВКС, I г.о. Според настоящия въззивен състав, такъв обект, разрешен като временно строителство по реда на отменения чл. 120 от ППЗТСУ (отм.), може да бъде придобит и по давност.

В настоящия случай при преобразуването на предприятието „Хлебни заводи“ в общо седем еднолични търговски дружества с изцяло общинско участие, правото на собственост на Общината върху отделните обекти, предоставени за стопанисване и управление, е преминало към тези дружества, а Общината е станала собственик на акциите от капитала на същите дружества. Това следва пряко от чл. 17а от ЗППДОбП (отменен, но действал по време на преобразуването). Поради това не е съществувала законна пречка процесният търговски обект, преминал в патримониума на „Хлебни изделия - Ботунец“ ЕАД, да бъде предмет на сделка или на придобивна давност. Заприходяването в баланса на дружеството, каквото в случая също е налице, не съставлява предпоставка за преминаване на собствеността при преобразуването - в този смисъл т.2 от Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ВКС, ОСГТК. Без 3 значение е също така, че в последствие при приватизиране на дружеството акциите на Общината са били продадени на Кооперация „Симид 1000“. Както кооперацията, така и търговското дружество са субекти, различни от Общината, поради което пречката за придобиване по давност, установена в § 1 от ПЗР на ЗОбС по отношение на частната общинска собственост, не се простира и по отношение на имотите на останалите посочени субекти на частното право. На последно място, неоснователно е възражението на ответника, че ищцата не е владяла процесната постройка, тъй като не е имала намерение (аnimus) за своене, изводимо от сключените договори за наем.

Доколкото изобщо са действителни, с оглед предмета им, последните са създали облигационна връзка между Общината и владелеца само относно терена, върху който е построена сградата, но не и за самата нея. Самите молби, с които ищцата В. е поискала сключването на горните договори за наем „за терена под притежавания от мен магазин“, съдържат ясно и недвусмислено намерението й на владелец по отношение на постройката да я държи като своя, а не за наемодателя на терена. Следователно, с изтичането на десет години на владеене на имота ищцата В. го е придобила по давност.

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС се явява основателен и следва да бъде уважен.

Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение, с което исковата претенция е отхвърлена, следва да бъде отменено, и вместо него - постановено друго, с което предявеният иск бъдат уважен.

При този изход на спора на ищцата Н. В. следва да бъдат присъдени всички сторени по делото разноски, вкл. и тези, направени пред ВКС, които възлизат общо в размер на 8587.52 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2041/13.03.20120 г. по гр. д. № 7698/2019 г. на Софийски Градски съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС по отношение на Столична Община, със 4 съдебен адрес: гр. София, ***, ч е Н. И. В. с

ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр. София, ***, чрез адв.

Д., е собственик по давност на имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, район „Искър“, състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***., находяща се в гр. София, ж.к. „Дружба-1“, с площ от 90 кв.м., състояща се от търговска зала, кафене, складове към тях, тоалетна и предверие.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Н. И. В. с

ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр. София, ***, чрез адв.

Д., срещу Столична Община, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Кръстьо Пастухов“ № 18, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.

183 от ЗЗД за установяване, че Н. И. В. е собственик по покупко-продажба, извършена във формата на фактура № 0000297101 от 13.06.2003 г., на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, район „Искър“, състояща се от два самостоятелни обекта с идентификатори *** и ***., находяща се в гр. София, ж.к.

„Дружба-1“, с площ от 90 кв.м., състояща се от търговска зала, кафене, складове към тях, тоалетна и предверие.

ОСЪЖДА Столична Община, със съдебен адрес: гр. София, ул.

„Кръстьо Пастухов“ № 18, да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на Н.

И. В. с ЕГН-**********, със съдебен адрес: гр. София, ***, чрез адв. Д., сумата от 8587.52 лева, направени разноски по делото пред всички съдебни инстанции.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5