Решение № 2294 от 22.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2294 гр. София, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100509261 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

С Решение № 20077593 от 25.03.2021 г., постановено по гр. д. № 47773/2020 г. по описа на Софийски районен съд, I I Гражданско отделение, 177 състав, е признато за установено по предявените от „Г.К.“ ООД срещу Д. Б. С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Д. Б. С. дължи на „Г.К.“ ООД, както следва: 1./ сумата от 171,44 лева, представляваща главница по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД, заплатена от ищеца, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 340,95 лева; 2./ сумата от 3,08 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД, заплатена от ищеца, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 46,60 лева; 3./ сумата от 19,34 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД, заплатена от ищеца, като искът е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 48,68 лева. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от „Г.К.“ ООД срещу Д. Б. С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимостта на сумата от 392 лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство, сключен между страните на 14.08.2018 г. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на Д. Б. С. са възложени сторените от ищцовото дружество разноски в заповедното и в исковото производство в общ размер на 180,23 лева съобразно с уважената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата Д. Б. С.. Жалбоподателката сочи незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната част. Твърди, че между нея и неучастващото по делото трето лице „Ф. И К.“ ООД е възникнало валидно 1 облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Видно от събраните по делото доказателства извършените от ответницата плащания във връзка със сключения договор за кредит са били насочени за погасяването на задължения по нищожен договор за поръчителство. Поради това счита, че тези плащания следва да бъдат преизчислени и счетени за направени за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит. При тези съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част.

Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Г.К.“ ООД, чрез адвокат И.И.. Сочи се недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес от обжалване на решението в обжалваната част, доколкото мотивите на СРС в пълна степен кореспондират с оплакванията на въззивницата. Считат се за неоснователни и необосновани заявените с въззивната жалба оплаквания. Предвид така изложеното моли съда да остави жалбата без разглеждане като недопустима, алтернативно – да я остави без уважение, като неоснователна. Претендира сторените пред въззивната инстанция разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са отхвърлени предявените от „Г.К.“ ООД срещу Д. Б. С. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, както следва: 1./ за разликата над уважения размер от 171,44 лева до пълния предявен размер от 340,95 лева – главница по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД, заплатена от ищеца; 2./ за разликата над уважения размер от 3,08 лева до пълния предявен размер от 46,60 лева – възнаградителна лихва върху главницата по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД, заплатена от ищеца; 3./ за разликата над уважения размер от 19,34 лева до пълния предявен размер от 48,68 лева – обезщетение за забава върху главницата по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен между ответника и трето лице – „Ф. И К.“ ООД, заплатена от ищеца; 4./ за сумата от 392 лева – възнаграждение по договор за поръчителство, сключен между страните на 14.08.2018 г.

Софийският градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 143 ЗЗД, вр. с 74 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 14.08.2018 г. между „Ф. И К.“ ООД – като кредитодател, и Д.

Б. С. – като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 000-КН26770263/14.08.2018 г., по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), неразделна част от който са Приложение № 1 към него, съдържащо погасителен план, стандартен европейски формуляр и Общите условия. По силата на сключения договор кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя сумата в размер на 500 лева, а кредитополучателят – да върне същата на 6 равни месечни погасителни вноски, всяка една от които на стойност от 92,63 лева и включваща изплащане на главница и лихва, с падеж – всяко 5 – то число. Общият размер на сумата, която кредитополучателят следвало да върне възлизал на 555,77 лева. При сключване на договора ответницата е избрала да обезпечи задълженията си посредством поръчителство от трето одобрено от кредитодателя лице – ищеца „Г.К.“ ООД. Договорът с ищеца за предоставяне на поръчителство е сключен на 14.08.2018 г. по реда на чл. 6 ЗПФУР. По силата на този договор поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит и за последиците от 2 неизпълнението им, срещу което от своя страна кредитополучателят се е задължил да му заплаща месечно възнаграждение в размер на 98 лева за периода на действие на договора за кредит, т. е. общият размер на задълженията по договора за поръчителство възлизал на сумата от 588 лева. Така съгласно сключените договори за кредит и за поръчителство от 14.08.2018 г. кредитополучателят се е съгласил в продължение на 6 месеца да заплаща месечна вноска в общ размер на 190,63 лева, включваща 92,63 лева – главница и лихва по договора за потребителски кредит, и 98 лева – месечно възнаграждение по договора за поръчителство. Усвояването на сумата от кредитополучателя се удостоверявало с представеното по делото заверено копие на разписка за извършено плащане чрез системата на „Изипей“ АД. Ответницата е погасила изцяло първите две погасителни вноски по договора за кредит чрез извършени на 07.09.2018 г. и 16.10.2018 г. две плащания на обща стойност 381,26 лева. Други плащания от нейна страна не са били извършени. Поради това на 29.05.2020 г. кредитодателят е отправил искане до ищеца, като поръчител, за плащане на неизплатения дължим остатък от процесния договор за кредит в общ размер на 340,95 лева – главница, и 46,60 лева – договорна лихва. Видно от приложено към исковата молба платежно нареждане от 24.06.2020 г. „Г.К.“ ООД е погасил всички задължения на ответницата по процесния договор за кредит. За тези вземания, както и за дължимото му възнаграждение за поръчителство в размер на 392 лева, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 29131/2020 г. на СРС, ГО, 177 състав, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение, поради което дружеството е депозирало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта. При изложените аргументи моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на длъжника съществуването на посочените вземания.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове. Оспорва процесуалната легитимация на ищцовото дружество.

Излага твърдения, че е извършвала плащания по сключения между нея и неучастващото по делото трето лице „Ф. И К.“ ООД договор за потребителски кредит, сред които са и посочените в исковата молба плащания от 07.09.2018 г. и 16.10.2018 г. Твърди, че ищецът не е ангажирал доказателства по делото за погасяване задълженията на кредитополучателя по процесния договор за кредит. Моли за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

От приложеното към настоящото дело ч. гр. д. № 29131/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 177 състав, се установява, че на 07.07.2020 г. „Г.К.“ ООД е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Б. С. за следните суми: 1./ 340,95 лева – остатъчна главница по договор за потребителски кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., сключен между длъжника и „Ф. И К.“ ООД, заплатена от заявителя в качеството му на поръчител; 2./ сумата от 392 лева – остатъчно възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните на 14.08.2018 г.; 3./ сумата от 46,60 лева – договорна лихва върху главницата по договора за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г. за периода 05.10.2018 г. – 05.02.2019 г.; 4./ сумата от 48,68 лева – обезщетение за забава върху главницата по договор за кредит № 000-КН-26770263/14.08.2018 г., за периода от 06.02.2019 г. – 03.07.2020 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното плащане. В т. 12 от заявлението "Обстоятелства, от които произтича вземането", са заявени същите обстоятелства, като посочените в обстоятелствената част на исковата молба.

С разпореждане от 13.07.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 29131/2020 г. по описа на СРС, ГО, 177 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на сумата от 385 лева, от които 25 лева – държавна такса, и 300 лева – адвокатско 3 възнаграждение.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, като е заявил, че не дължи изпълнение на вземанията по нея.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С доклада по делото са отделени като безспорни между страните обстоятелствата, че на 14.08.2018 г. е сключен договор за потребителски кредит от разстояние между „Ф. И К.“ ООД – като кредитодател, и Д. Б. С. – като кредитополучател, като кредиторът е превел в полза на кредитополучателя сумата по кредита в размер на 500 лева (което обстоятелство се установява и от приложена разписка за извършено плащане от 14.08.2018 г., неоспорена по делото) и тази сума е била получена от ответницата – кредитополучател, като последната е извършила две плащания по договора за кредит, всяко от които в размер на 190,63 лева – на дати 07.09.2018 г. и 16.10.2018 г. (които обстоятелства се признават от ищеца и се установяват от приложени по делото разписки за извършено плащане от 07.09.2018 г. и 16.10.2018 г., неоспорени по делото).

Видно от представения в заверено копие договор за потребителски кредит страните са постигнали съгласие, че ответницата следва да върне сумата по кредита, ведно с договорна лихва, при определен лихвен процент от 40 % и годишен процент на разходите (ГПР) от 49.02 %, за срок от 6 месеца – на равни месечни вноски, всяка от които в общ размер на 92,63 лева, включваща главница и договорна лихва съобразно погасителен план – Приложение № 1, неразделна част от договора. Съгласно чл. 4 (1) от договора „В случай, че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на Ф. и К. ООД – клон София банкова гаранция или поръчителство от най-малко две физически лица с минимален месечен осигурителен доход от 1500 лева съгласно Общите условия в срок до 7 дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Ф. и К.“ ООД – клон София юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на Заявлението“. В чл. 4 (2) е уговорено, че в случай, че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че Заявлението не е одобрено, съответно договорът не поражда действие между кредитодателя и кредитополучателя.