Решение № 140 от 09.07.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Свиленград, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100755 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано по искова молба от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, срещу А. М. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ***********,**********, с която е предявен иск на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 287,63 евро (562,55 лева) – главница, дължима по Договор потребителски кредит № 745321 от 18.10.2021 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 965/2025 г. по описа на РС – Ихтиман.

Ищецът твърди, че процесното вземане произтича от неизпълнение на задължение на ответника по Договор потребителски кредит № 745321 от 18.10.2021 г., сключен между „Стик Кредит“ АД, като Заемодател, и А. М. К., като Заемател, по силата на който бил предоставен и усвоен кредит в размер на 600,00 лв., с уговорка за връщането му на 12 броя погасителни вноски в срок до 18.10.2022 г., съобразно погасителен план. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 36.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42.58 %. Ответникът не изпълнила задълженията си по договора за кредит до изтичане на срока за погА.ване на кредита.

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г., сключен между „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /цесионер/ и „Стик Кредит“ АД /цедент/. Процесното вземане било индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба.

Ищецът предявявал иска по реда на чл.422 от ГПК, във връзка с Разпореждане по ч.гр.д. № 965/2025 г. по описа на РС – Ихтиман, с което му се указвало да предяви иск за 1 установяване на вземането си, тъй като длъжникът А. М. К. била уведомена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК за издадената Заповед за изпълнение по члл.410 от ГПК.

Поради изложеното ищецът моли съда да уважи иска и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът, чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Прави възражения за недължимост на главница по договора в претендирания размер, поради това, че ответникът бил извършил плащания по кредита в размер на 251,18 лв., поради което остатъчната главница не трябвало да надвишава сумата 348,82 лв. Прави и възражение за нищожност на процесния договор за кредит, на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал.1, т.10 от ГПК, поради това, че посоченият в договора ГПР не бил действително прилагания такъв, тъй като в него не била включена предвидената неустойка при непредставяне на поръчител. Прави и възражение за погА.ване на вземането поради изтекла давност. Счита също, че ответникът не е надлежно уведомен за договора за цесия, с който вземането е прехвърлено на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Преди разглеждане на предпоставките за основателността на предявените осъдителни искове следва да бъде изследван въпросът за материалната легитимацията на ищеца.

В случая, ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземанията по Договор потребителски кредит № 745321 от 18.10.2021 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и ответника, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.07.2023 г., като вземанията били индивидуализирани в „Приложение № 1, извадка от което била приложена към исковата молба.

Действително, по делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г. (л.47 – л.62), сключен между „АПС Бета България” ЕООД, в качеството на „цесионер“, и „Стик Кредит“ АД, в качеството на „цедент“. Съгласно §2, т.2.2 от договора, „Цесионерът купува и приема прехвърлените вземания, описани в „Приложение 1“, във вида, в който съществуват към Цедента към момента на сключване на настоящия договор“. Представено е по делото и извадка от Приложение 1 към договора за цесия, видно от което то включва процесния договор за кредит.

С факта на подписване на договора за цесия, вземането към ответника е премИ.ло от предишния кредитор върху новия кредитор – ищеца, който става носител на вземането – обстоятелство, обуславящо и наличието на материално-правната му легитимация.

За да се приеме обаче, че ищецът е титуляр на процесните вземания и кредитор на ответника по процесния договор за кредит, освен наличието на валиден договор за цесия, е необходимо и надлежно уведомяването на длъжника за прехвърлянето на вземанията. Това е така, тъй като за да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за длъжника надлежен кредитор е цедентът.

Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД задължава предишният кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като негов пълномощник, тъй като такова упълномощаване не противоречи на разпоредбите на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД.

По делото не са ангажирани доказателства, установяващи твърдението на ищеца, че ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него имейл адрес. Липсват и доказателства, че ответникът е бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията преди депозирането на исковата молба в съда, по какъвто и да начин. Няма пречка длъжникът да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата молба на уведомителното писмо за извършената цесия. С исковата молба е представено изходящо 2 от ищеца-цесионер Уведомление за цесия, адресирано до ответника (л.68). Представено е от ищеца и пълномощно, с което цедентът го упълномощава да уведомява длъжниците, описани в Приложение № 1 към договора за цесия за настъпилото прехвърляне на вземания, съгласно разпоредбата на чл.99 от ЗЗД (л.63). Следователно, приложеното към исковата молба уведомление за цесия, изходящо от ищеца, в качеството му на цесионер и на пълномощник на цедента, е годно да уведоми длъжника за извършената цесия на процесните вземания.

В случая, не може да се приеме, че в заповедното производство е съобщено на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, чрез връчване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, доколкото то е извършено при условията на чл.47 от ГПК, т.е. то не е достигнало до длъжника. По делото е назначен особен представител на отсъстващия длъжник-ответник, на който, наред с останалите съдебни книжа, е връчено и съставеното от цесионера уведомление за цесия. Назначаването на този особен представител обаче, е само за целите на процесуалното представителство пред съда, в исковото производство и на основание чл.47 ал.6 от ГПК. Не са му делегирани валидно, от страна в облигационното правоотношение, правомощията да я представлява при изменението му, каквото именно настъпва в резултат на цесията. Връчването на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на ответника /поради обективна невъзможност за извършване на фактически действия от страна на особения представител, които да доведат извършената цесия до знанието на длъжника/, нито на упълномощен адвокат, който би могъл да извърши тези фактически действия, доколкото връзката с клиента му се предполага.

Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акт на съда, с който той е назначен, като приложение намира разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл.29, ал.3 от ГПК (в този смисъл са мотивите по т. 6 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС). Тази представителна власт е ограничена /арг. чл.29, ал.5 от ГПК/, което води до извода, че особеният представител не притежава представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение между страните. Следователно, връчването на уведомлението за цесията на процесуален представител на длъжника в съдебно производство не дава отражение върху материалното правоотношение и не санира допуснатото от страна на кредитора бездействие, довело до нарушаване на принципите за добросъвестно упражняване на права, предшестващо подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

По изложените съображения съдът приема, че процесната цесия не е породила действие спрямо ответника и той не дължи плащане на задълженията, произтичащи от процесния договор за кредит в полза на цесионера – ищец по делото, който не доказа материалноправната си легитимация. Затова, предявените искове следва да се отхвърлят само на това основание, без да бъдат обсъждани материално-правните предпоставки за уважаването на предявения иск.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В, срещу А. М. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ***********,**********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 287,63 евро (562,55 лева) – главница, дължима по Договор потребителски кредит № 745321 от 18.10.2021 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и А. М. К., предмет на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023 г., сключен между „АПС Бета България” ЕООД (цесионер) и „Стик Кредит“ АД (цедент), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата 3 на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 965/2025 г. по описа на РС – Ихтиман.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 140 гр. Свиленград, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100755 по описа за 2025 годИ.

Производството е по реда на чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано по искова молба от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, срещу А. М. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. ***********,**********, с която е предявен иск на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 287,63 евро (562,55 лева) – главница, дължима по Договор потребителски кредит № 745321 от 18.10.2021 г., сключен между „Стик Кредит“ АД и ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 965/2025 г. по описа на РС – Ихтиман.