Решение № 243 от 12.06.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Провадия, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Цветанова при участието на секретаря М.Т. С. като разгледа докладваното от Петя Цветанова Гражданско дело № 20253130100990 по описа за 2025 година

Предявен е от С. П. Г. с ЕГН **********, адрес **** срещу С. З. С. с ЕГН **********, адрес г**** иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане от ответника в размер на сумите 3800,00 лева главница, представляваща дължима сума по неформален договор за заем, сключен на **** г. с предаване на сумата и срок на връщане **** г.; 1155,58 лева лихва за периода от 09.01.2023 г. до 23.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 401/02.05.2025 г. по ч.гр.д. № 594/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На **** г. страните сключили неформален устен договор за заем, по силата на който на същата дата **** ищецът в качеството на заемодател предал на ответника в качеството на заемател сума в размер на 3800,00 лева.

Ищецът твърди, че страните уговорили ответникът да върне сумата до **** г., не са уговаряли възнаградителна лихва. Твърди, че е отправял покани до ответника лично по телефон, но той не изпълнил задължението си. Поради това подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 594/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия и издадена Заповед за изпълнение № 401/02.05.2025 г., срещу която длъжникът подал възражение, с което обосновава правния си интерес от завеждане на иска. Моли за уважаване на претенциите и за присъждане на разноските, сторени в заповедното и в настоящото производство.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.

Ответникът не оспорва, че с ищеца са сключили неформален договор за заем; че въз основа на този договор е получил от ищеца сумата от 3800,00 лева в брой на **** г., както и че между страните е съществувала уговорка сумата да бъде върната не по-късно от **** г. Ответникът твърди, че сумата е била възстановена на 06.01.2023 г. лично на заемодателя в брой. Счита иска за неоснователен, тъй като задължението е погасено преди предявяването.

Посочва, че страните са разчитали помежду си на дадената дума и не са съставяли писмени документи. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание страните поддържат исканията и становищата си.

Ищецът, лично, заявява, че иска ответникът да му върне парите. Чрез процесуален представител – адвокат, моли за уважаване на исканията. Счита иска за доказан, оспорва сумата да е била възстановявана. В писмена защита излага подробни съображения.

Ответникът чрез процесуален представител – адвокат, оспорва иска.

Моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноски. В писмена защита излага подробни съображения.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, преценени поотделно и съвкупно, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове иск по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чиито предмет са суми по сключен неформален договор за заем между страните. По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 594/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия. От тях се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 401/02.05.2025 г., срещу която длъжникът е възразил в срок. След дадени указания заявителят е представил в срок доказателства за предявяване на иск за установяване на вземането си, чиито размери съответстват на съдържанието на издадената заповед, поради което съдът счита производството за допустимо.

На осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на **** г. страните са сключили неформален договор за заем; че въз основа на този договор на **** г. ищецът предал в заем на ответника сума в размер на 3800,00 лева; че страните уговорили сумата да бъде върната до **** г.

Спорно е върнал ли е ответникът сумата на ищеца.

По искане на ответника е разпитан свидетелят М.С.И., който заявява, че познава страните, известно му е, че ответникът е взел пари на заем от ищеца в края на 2022 г., както и че му ги е върнал в началото на 2023 г. Заявява, че тогава бил в офиса на фирмата, в която работи, заедно с приятеля си Р. и със 2

С.. Отишъл и С.. С. и С. седнали, говорили си, брояли пари. С. ги взел, казал, че всичко е наред и си заминал. Свидетелят заявява, че не е видял какви банкноти и колко са били и едновременно с това заявява, че са били около 4000,00 лева. Сочи, че не му е известно колко пъти и какви пари е взимал С., нито дали С. си ги е търсил.

Свидетелят Р.Т.М., разпитан по искане на ответника, заявява, че познава страните. Известно му е, че ответникът е взимал пари на заем от ищеца преди 2023 г. Сочи, че няма представа колко пари е имал да дава С. на С. и колко пъти е взимал пари от него, но видял колко му е върнал. Заявява, че в началото на 2023 г. след Нова година отишъл да пие кафе в офиса на С., където бил и св.

М.. Тогава при тях отишъл и ищецът. Той и ответникът си говорили нещо. С. извадил пари, дал ги на С. и двамата си стиснали ръцете. Свидетелят заявява, че през това време си е говорил със св. М. и не е бил свидетел на техния разговор. Едновременно с това сочи, че е чул, че С. връща на С. около 4000,00 лева. С. казал, че всичко е наред и си тръгнал. Тогава С. казал на свидетеля, че е имал да дава пари на С. и че е добре, че му ги е върнал. Свидетелят заявява, че не знае какви и колко банкноти са били, след което, че не е видял банкноти.

По искане на ищеца е разпитан свидетелят Ш.Б.Ш.. Той сочи, че познава ответника само по име, а ищеца от 2025 г. и оттогава посещава ****то му.

Сочи още, че е работил за ищеца в ресторант в **** и че е чувал от него, че С. има да му връща 3800,00 лева. Заявява, че при посещенията е чувал тричетири пъти разговори на С. със С. по телефон, в които ищецът канил С. да върне парите, които му е дал, дори частично. Ответникът отвръщал, че ще ги върне наведнъж. Сочи, че С. винаги говори по телефон на високоговорител и всичко се чува. Докато работил в ресторанта в ****, чул разговор на ищеца със съдружника му, в който С. му споделил, че С. още не му е върнал парите, дори частично.

По искане на ищеца е разпитан и свидетелят С.М.М., който заявява, че познава С. от ****то му, където често пие кафе. С. познава от С.. Сочи, че преди да работи като ****, на мястото имало ****. Преди около година и половина-две, през месец март-април 2025 г., чул разговор между двамата по телефона за пари. С. говорил на високоговорител, обърнал се към С. по име и му казал, че си иска парите и че ще заведе дело. С. му отговорил, че ще му ги върне. Свидетелят заявява, че не му е известно кога и каква сума в дал С. на С..

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, приложимия закон и по вътрешно убеждение, съдът счита следното:

Между страните е обявено за безспорно, че на **** г. ищецът е предал в заем на ответника сума в размер на 3800,00 лева, която уговорили ответникът да му върне до **** г. Ответникът следва да установи положителния факт на плащане на сумата, което съдът счита, че не бе сторено.

От показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели не се установява нито сумата, която се твърди С. да е дал на С., нито основанието, на което това да е сторено. Показанията им са вътрешнопротиворечиви.

3

Свидетелят М.С.И. заявява, че не е видял колко банкноти са предадени, но пък е и уверен, че са били около 4000,00 лева. Идентично, свидетелят Р.Т.М. първо заявява, че не е чул разговора между С. и С. в нито една друга негова част, освен, че С. връща на С. 4000,00 лева, без да е конкретизирал чие е било това изявление. Също, че не знае какви и колко банкноти са били, след което, че не е видял банкноти изобщо, което противоречи на собствените му показания.

Показанията на разпитаните свидетели не установяват извършено плащане, несъответни са, нелогични, вътрешнопротиворечиви, поради което съдът не ги кредитира и счита, че са недостоверни.

При извършено признание от страна на ответника, че е получил сумата в заем от ищеца, доказателствена тежест на първия е да установи положителия факт на плащане на сумата, което не бе сторено. Поради това, съдът счита предявения иск за основателен и като такъв следва да бъде уважен. Страните са уговорили, че заетата сума ще бъде върната на **** г. От деня на забавата длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, която до датата, предхождаща подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, изчислена с програмен продукт АПИС Финанси възлиза на 1147,46 лева с равностойност 586,69 евро. До този размер искът следва да бъде уважен, а за разликата до претендираните – отхвърлен като неоснователен.

Страните са направили искане за присъждане на разноски. На осн. чл.

78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени реално сторените разноски съобразно уважената част – общо 52,52 евро – платена държавна такса в настоящото производство и адвокатско възнаграждение в размер от 204,19 евро, за което са представени доказателства, че са реално сторени чрез заплащане в брой. За останалите претендирани и описани в представения списък с разноски в размер на 100,00 евро с посочено основание адвокатско възнаграждение не са представени доказателства, че такова е било заплащано, поради което искането не следва да бъде уважавано. В заповедното производство са сторени разноски в размер на общо 399,11 лева с равностойност 204,06 евро, от които на осн. т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на спора, следва да се присъдят в полза на ищеца 203,73 евро.

В полза на ответника следва да бъдат присъдени 0,50 евро от сторените 306,78 евро за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца С. П. Г. с ЕГН **********, адрес **** съществува вземане от ответника С. З. С. с ЕГН **********, адрес г**** в размер на сумата 1942,91 евро (с равностойност 3800,00 лева), представляваща дължима сума по неформален договор за заем, сключен на **** г. с предаване на сумата и срок на връщане **** г.; 586,69 евро (с равностойност 1147,46 лева) обезщетение за 4 забава за периода от 09.01.2023 г. до 23.04.2025 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 24.04.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдените 586,69 евро (с равностойност 1147,46 лева) до претендираните 590,84 евро (с равностойност 1155,58 лева), за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 401/02.05.2025 г. по ч.гр.д. № 594/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия, на осн. чл. 422 от ГПК.

ОСЪЖДА С. З. С. с ЕГН **********, адрес г**** ДА ЗАПЛАТИ на С.

П. Г. с ЕГН **********, адрес **** сумата от 256,71 евро, представляваща сторени в исковото производство разноски, както и сумата от 203,73 евро, представляваща направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 544/2025 г. по описа на Районен съд – Провадия съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА С. П. Г. с ЕГН **********, адрес **** ДА ЗАПЛАТИ С. З.

С. с ЕГН **********, адрес г**** сумата от 0,50 евро, представляваща сторени в настоящото производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.