Решение № 646 от 14.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 646 гр. София, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110148017 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявен от ищеца „ВГД КОМЕРС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Петрич, област Благоевград, *** – шосето за София, представлявано от управителя ****, осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 7 КРБ Народното събрание на Република България, с адрес гр. София, пл. „Княз Александър I“, представлявано от **** за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 986,00 лв., представляваща претърпени имуществени вреди, вследствие бездействие на ответника, изразяващо се в липса на законодателна инициатива.

Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е претърпял вреди поради бездействието на ответника, изразяващо се в допускането на празнини в закона. Сочи, че с решение № 860 от 20.09.2019 г. по т.д. № 252/2016 г. по описа на ОС Благоевград, е открито производство по несъстоятелност по отношение на „БК и РЗ *** Петрич“ ЕООД, ЕИК **** по молба на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/. Сочи, че е имал вземане към длъжника и в производството по несъстоятелност е упражнил права, имащи за цел да защитят интересите му. Излага, че е предявил свое вземане по реда на чл. 685 ТЗ, като същото било включено в списъка с неприети вземания. Твърди, че е депозирал възражение по реда на чл. 609 ТЗ, което било оставено без уважение с определение № 1628/04.05.2020 г. по т.д. 252/2016 г., поради което бил принуден да предяви иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установява съществуването на вземането си в размер на 98 596,29 лв., представляващо задължение на „БК и РЗ *** Петрич“ ЕООД по Договор за паричен заем от 01.12.2017 г. и Анекс № 1 към него, и по Договор за паричен заем от 01.12.2017 г. По депозираната искова молба сочи, че е било образувано т.д. № 75/2020 г. по описа на ОС Благоевград, като по време на размяна на книжата синдикът депозирал само становище, а ответникът не подал отговор, поради което делото било насрочено за разглеждане в о.с.з.

Същевременно сочи, че с решение № 860 от 20.02.2019 г. по т.д. № 252/2016 г. било открито производство по несъстоятелност по отношение на „БК и РЗ *** Петрич“ 1

ЕООД, което било обжалвано пред САС, като с решение № 498 от 26.02.2020 г. по т.д.

№ **** на АС София, първоинстанционното решение било отменено. Излага, че решението на Апелативния съд е обжалвано, като с Определение № 2 от 04.01.2021 г. по т.д. 1186/2020 г. по описа на ВКС, не било допуснато касационно разглеждане.

Аргументира, че след стабилизирането на решението на Апелативния съд, по право отпада с обратна сила предпоставката за водене на производството по несъстоятелност, като съответно се заличавали и последиците от предварителното изпълнение на отмененото решение и последното произвеждало правните последици визирани в чл. 641 ТЗ. С оглед отмяната на решението за откриване на производството по несъстоятелност, излага, че всички особени производства са прекратени, в това число и заведеното от него, като след прекратяване на производството твърди, че с Определение № 900202/03.02.2021 г. по т.д. 75/2020 г. по описа на ОС Благоевград е осъден да заплати държавна такса по исковете в размер на 986,00 лв. Поради липса на изрична норма в ТЗ, излага, че съдът е приложил неотносима разпоредба – чл. 694, ал.

7 ТЗ, уреждаща разноските при отхвърляне на иска, какъвто обаче не бил случаят.

Аргументира, че Народното събрание на Република България, като олицетворяващ законодателната власт, не е предприело необходимите действия във връзка с приемането на изрична разпоредба, която да урежда дали и кой следва да заплати държавна такса, в хипотеза на прекратяване на установително производство по реда на чл. 694 ТЗ, в случай на отмяна на решение за откриване на производство по несъстоятелност. Сочи, че неупражняването на законодателна инициатива от страна на ответника, представлява противоправно бездействие, от което са му причинени вреди.

При тези твърдения моли съда да уважи предявени иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва иска като недопустим и в тази връзка излага, че не е пасивно легитимиран по предявения иск. Счита, че доколкото не е правозащитен или административен орган, спрямо него разпоредбите на ЗОДОВ не се прилагат. Оспорва иска по основание и размер. Сочи, че спорът е свързан не със законодателна дейност, а с такава по правоприлагане. Твърди, че разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. 3 ТЗ, която предвижда, че при отхвърляне на иска разноските са за сметка на ищеца, се прилага и в случаите на прекратяване на производството съгласно съдебната практика. Освен това излага, че на основание чл. 621 ТЗ субсидиарно се прилага чл. 78, ал. 4 ГПК, според която при прекратяване на производството, разноските се възлагали в тежест на ищеца.

Аргументира, че отхвърлянето на иска по правни последици се приравнява на десезирането на съда или на сезирането му с недопустим иск, в който случай излага, че разноските са в тежест на ищеца. На последно място сочи, че ищецът не е упражнил правото си на защита, т.к. не обжалвал определението, с което е осъден да заплати държавната такса. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Ищецът е взел становище по депозирания отговор, като е развил подробни съображения в насока, че отговорността на Държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен иск против самата нея, а когато е допустимо и чрез иск предявен против причинилия увреждането неин орган, в който случай последният имал качеството на процесуален субституент.

След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, поради което, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че с Решение № 860 от 20.09.2019 г. по т.д. № 252/2016 г. по описа на ОС Благоевград, е 2 открито производство по несъстоятелност по отношение на „БК и РЗ *** Петрич“ ЕООД, ЕИК ****, което решение е отменено с влязло в сила решение на Апелативен съд София по т.д. № ****

От представения по делото Списък по чл.686, ал. 1, т. 3 от ТЗ с неприетите вземания, изготвен от синдика по т.д. № 252/2016 г. по описа на ОС – Благоевград, вземането на ищцовото дружество срещу „БК и РЗ *** Петрич“ ЕООД – длъжник в производството по несъстоятелност, не е прието от синдика.

По делото е представено и Определение № 1628/04.05.2020 г. по т.д. № 252/2016 г. по описа на ОС – Благоевград, с което е оставено без уважение възражението на ищеца „ВГД Комерс“ ЕООД срещу включването му в т. 1 от Списъка на неприетите вземания на кредиторите на „БК и РЗ *** Петрич“ ЕООД.

Не е спорно, а и от представената искова молба се установява, че ищецът е предявил иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ, по който производството е било прекратено, вследствие отмяна на решението, с което е открито производството по несъстоятелност и с Определение № 900202/03.02.2021 г. по т.д. 75/2020 г. по описа на ОС Благоевград ищецът е осъден да заплати държавна такса в размер на 986,00 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

На първо място и доколкото ответникът е релевирал възражение за недопустимост на предявиня иск с доводи, че Народното събрание не орган, извършващ административна дейност, породи което не е легитимиран да отговоря по иск, предявен по реда на ЗОДОВ, съдът следва да обсъди това възражение. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като фактите, на които се основава исковата претенция не се субсумират под нормите на ЗОДОВ, а отговорността на органа се основана на общата деликтна отговорност, в случая чл. 49 ЗЗД. В този смисъл съдът съобрази, че процесуалната легитимация на страните се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, т.е. от правното му твърдение за това обстоятелство, изложено в исковата молба, стига приложимият по правоотношението материален закон да не сочи друг ответник по заявените в обстоятелствената част твърдения. Когато ищецът изтъква обстоятелства, според които претендираните за обезщетяване вреди са причинени от дейност, изразяваща се в осъществяване на законодателната власт в България, в процеса на упражняване на която държавата не се явява възложител и липсват основания за приложение на специалния закон – ЗОДОВ, за ангажиране на нейната отговорност, чрез съответния й процесуален субституент, исковата претенция е подчинена на общия материален закон (чл. 49 ЗЗД) и надлежен ответник по нея е самият законодателен (колективен) орган, съставен от народните представители, които при упражняване на своите пълномощия са приели противоконституционната норма, респ. са бездействали при изпълнение на задължението си за уреждане на правните последици от нея (в този смисъл Определение №59/30.01.2020 по дело №4135/2019 г. на ВКС). По иск за вреди, държавата може да участва в делото като ответник, представлявана от министъра на финансите, в качеството му на неин законен представител, както и чрез процесуален субституент, в който случай тя (държавата) не става страна поделото, тъй като процесуалната суброгация изключва това, но е обвързана от съдебното решение, като да е била страна. Същевременно съдът съобрази, че последователно в съдебната практика се приема, че Народното събрание е държавен орган, олицетворяващ законодателната власт, което определя мястото му сред другите държавни органи, които имат своето място в изпълнителната и съдебната власт или са независими – БНБ, КФН, Сметна палата и др. Народните представители са лица от състава на Народното събрание, като държавен орган и са длъжностни лица, както лицата от 3 състава на другите държавни органи и лицата, които осъществяват еднолично функциите на държавен орган. Те имат своя статут със съответните особености: функционален имунитет, имунитет от наказателно преследване и др. Отговорността за вреди е имуществена и Държавата може да освободи от тази отговорност и свои служители, които нямат функционален имунитет, но с това тя не освобождава от отговорност себе си. Освободените лица не отговарят имуществено за причинените вреди, нито пред пострадалия, нито по регрес, но с това пострадалият не се лишава от дължимото обезщетение (в натура или пари), тъй като за него отговаря държавата, когато са налице съответните предпоставки за това. В този смисъл и съгласно чл. 7 на Конституцията държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на Народното събрание, като държавен орган и на народните представители, като длъжностни лица (в този смисъл е постановеното Решение № 71 от 06.04.2019 г. по гр.д. № 3804/2019 г. на ВКС).

Въпросът дали бездействието на законодателния орган представлява деликт и последният носи отговорност за това свое бездействие е въпрос по основателността на иска.

Основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 7 от Конституцията на РБ, се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните елементи: ищецът e претърпял вреди (в това число и техния размер), вследствие твърдяното противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено от ответника извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира за доказано, че в резултат на прекратяване на образувано по искова молба на ищеца производство по иск по чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ за установяване на вземане на ищеца „ВГД Комерс“ ЕООД, което е включено в списъка с неприетите вземания в процесното производство по несъстоятелност, последният е осъден да заплати дължимата се за предявения иск държавна такса в размер на 986 лв.