Решение № 1151 от 13.03.2025, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1151 гр. Пловдив, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330120234 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на евентуалност обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът е предявил установителни искове срещу ответника К. Т.

ЕООД, ЕИК ...........за прогласяване нищожността на клаузата от индивидуален договор за паричен заем № ............. обективирана в чл. 16, ал. 6, сключен между КРЕДИТ Т. ЕООД с ЕИК ............и И. В. С., ЕГН ............, предвиждаща заплащане на неустойка от 1080 лева, като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща член 19, ал. 4 ЗПК и противоречаща на закона. Претендират се разноски.

В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор за паричен заем № ..........., по силата на който ответникът получил в заем сумата от ........... при фиксиран лихвен процент от 38,90% и ГПР от 58,08 %. Твърди се, че в член 16, ал. 6 от договора била уговорена неустойка, според която в случай, че кредитополучателят не отговаря на посочените критерии за обезпечение: поръчител, който да отговаря на условията на член 16, ал. 3 от договора. В договора б и л о уговорено, че ако кредитополучателят не осигури предвиденото по договора обезпечение ще дължи неустойка в размер на ..........., която била разпределена към размера на всяка погасителна вноска. Излагат се доводи за недействителност на клаузата, като противоречаща на добрите нрави, че клаузата на неустойка е недействителна на основание чл.21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създават задължения, които по своето 1 същество се покриват от ГПР и по този начин се надвишава изискването по чл. 19, ал.4 ЗПК - ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

В постъпилия отговор от ответника се настоява на това, че възраженията на ищеца за недействителност на клаузата за неустойка са неоснователни. Сочи, че такава неустойка не е претендирана, нито е плащана от ищеца.

Прави се възражение за прекомерност на платеното адв. възнаграждение.

Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за процесуално допустими и основателни, като съображенията за това са следните:

Между страните няма спор, че между тях е сключен договор за паричен заем № ............ по силата на който ответникът получил в заем сумата от ..........., при фиксиран лихвен процент от 38,90% и ГПР от 58,08 %, и че в този договор е предвидена клауза за неустойка в размер на ............., която да се плати ако заемополучателят не предостави обезпечение.

Представеният от ищеца по делото, в оригинал, погасителен план към договор за заем ........... , подписан от двете страни, не е оспорен от другата страна. Така подписаният от страните погасителен план е неразделна част от договора за потребителски кредит, и като такава част от договора, неоспорен от другата страна, създава безусловно индиция за съществуването на договора за паричен заем. Още повече, че от проц. поведение на ответника съдът не може да се изведе каквото и да било оспорване на съществуването на договора.

Процесният договор за заем е потребителски –страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на член 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит.

Съдът приема, че уговорената в процесния договор "неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – член 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не 2 могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в размер на ........., която се заплаща разсрочено съгласно включения в договора погасителен план. С уговорената в договора за паричен заем неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума. Това следва от специфичността и краткия срок за изпълнение задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане на поръчителство за връщане на заема. По този начин, кредиторът не е очаквал или желал изпълнение на задължението. Следва да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на неустойка, то ще бъде заплащано всеки ден заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Съдът намира, че с разглежданата клауза се заобикаля правилото на член 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая размера на неустойката е по-висока от заетата сума, и зае д н о с нея се формира годишен процент на значително по-висок от нормативно установения в член 19, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното, клаузата за неустойка на член 16, ал. 6 от договора за паричен заем е нищожна на основание член 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК.

По разноските.

Ищецът доказа разноски в размер на 50 лева – платена държавна такса. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът определя адвокатско възнаграждение за адв. С.......... Н. в размер на 400 лева.

3

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна, поради заобикаляне на закона- член 19, ал. 4 ЗПК, на клаузата от индивидуален договор за паричен заем № ..................., обективирана в чл. 16, ал. 6, сключен между КРЕДИТ Т. ЕООД с ЕИК .......... и И.

В. С., ЕГН .........предвиждаща заплащане на неустойка от...........

ОСЪЖДА КРЕДИТ Т. ЕООД, ЕИК ........... да заплати на И. В. С., ЕГН ...........разноски в исковото производство в размер на 50 лева.

ОСЪЖДА КРЕДИТ Т. ЕООД, ЕИК ......... да заплати на ........ С. Н. от .......адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗА в размер на 400 лева адв. възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________ 4