Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 432 от 17.06.2025, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 1515/2025
Вид
Решение № 432
Подписан
17.06.2025
В сила
08.07.2025
Състав
МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 432 гр. Б., 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20252120201515 по описа за 2025 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба от А. А. А. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.Г. К.

М. АК-Б. против наказателно постановление №23-0431-000297 от 31.10.2023г. на Началника сектор в ОДМВР-Б., 01–во РУ-Б., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер от 50 (петдесет) лева на основание чл.183 ал.4 т.7 предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.137а ал.1 предложение първо от ЗДвП и на основание на Наредба №Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 10 контролни точки.

С жалбата се иска отмяна на горепосоченото постановление, като се оспорва извършването му. наказателно

В съдебно заседание пред настоящия съд жалбоподателят не се явява, редовно призован. Не се сочат причини за неявяването. Явява се упълномощен адвокат. Не се сочат нови доказателства.Моли съдът да отмени наказателното постановление поради недоказване на извършеното нарушение. Моли за присъждане на разноски по делото. Не се представя списък на разноските, както и договор за правна защита и съдействие.

Представено е само пълномощно.

1

За административнонаказващия орган редовно призован представител не се явява. Съдът разпита в качеството на свидетел С. И. С..

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимиран субект, срещу годен за обжалване акт и пред надлежен съд. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и производството пред БРС е редовно образувано. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Б.кият районен съд като съобрази разпоредбите на закона и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение със серия АД и бланков № 303583 за това, че на 26.08.2023г., около 09,30 часа, в гр.Б., по ул.“В. В.“ в кв.“П.“, в посока б. „ИНС“ водач на лек автомобил марка Фиат с рег.№... управлявал като п овреме на управлението не използвал обезопасителен колан, с какъвто е бил оборудван лекият автомобил. Нарушението е било забелязано от свидетелите Д. Б. и С. С.о и двамата в качеството на полицаи от І-во РУ-Б..

Водачът на лекия автомобил марка Фиат с рег.№... бил спрян и се установило, че това е жалбоподателят. Същият управлявал автомобила си като не използвал обезопасителния колан, с какъвто е бил окомплектован автомобилът. За това нарушение актосъставителят Б. на длъжност полицай в І-во РУ-Б. в присъствието на свидетеля С. съставил акт за установяване на административно нарушение. Правната квалификация на нарушението в акта е по чл.137а ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят прочел акта и го подписал без възражения. Връчен му екземпляр от него.

В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са направени и писмени възражение по акта.

Като е взел предвид съставения акт и писмените доказателствени средства, административнонаказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление с идентично описание на фактическите констатации и правната квалификация на нарушението по чл.137а ал.1 предложение първо от ЗДвП. Актът за нарушение замества контролния талон за срок от един месец от издаването му. На основание чл. 183 ал.4 т.7 2 предложение първо от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба от 50 лева.

На основание наредба №Із-2539 на МВР на водача Митков били отнети 10 контролни точки.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания на свидетеля С. С. и от приетите по делото в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Както актът, така и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в кръга на тяхната компетентност, и в предвидените от закона срокове. От формална страна са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и актовете съдържат изискуемите от закона реквизити.

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по чл.137а ал.1 от ЗДвП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до опорочаване на производството по налагане на административно наказание още при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление.

Правилно и законосъобразно е определена и административнонаказателната норма на чл.183 ал.4 т.7 предложение първо от ЗДвП. По несъмнен начин се доказа извършеното от жалбоподателя административно нарушение и неговата вина. Наказанието е определено в рамките на закона. Не е изтекла погасителната давност по отношение на наложеното наказание. Възражението за недоказаността на нарушението съдът не приема. Фактът, че свидетелят С. вписан в акта като очевидец не можа да си спомни конкретния случай поради изтеклото време от почти две години, не означава, че нарушението не е било извършено.

По отношение на отнетите контролни точки на водача:

Съгласно чл.6 ал.1 т.18 от Наредба № Із-2539 на МВР за неизпълнение на задължението на водача да използва обезопасителен колан (чл.183 ал.4 т.7 предл.първо от ЗДВП) на водача се отнемат общо 10 (десет) контролни точки. Отнемането на контролни точки е законосъобразно.

Видно то представената справка за нарушител досежно водача А.

3 може да се счете, че е системен нарушител на правилата за движение по пътищата като се вземе предвид издадените 28 броя АУАН и въз основа на тях НП, както и 18 броя ЕФ.

Наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В конкретния случай АНО не е е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на делото не е било депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. В настоящия казус съдът не следва да се произнася по ЮК възнаграждение.

Мотивиран от горното, Б.кият районен съд, V-ти наказателен състав РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-0431-000297 от 31.10.2023г. на Началника сектор в ОДМВР-Б., 01–во РУ-Б., с което на А. А. А. с ЕГН ********** с адрес в гр.Б. и съдебен адрес в гр.Б. чрез адв.Г. К. М. АКБ. е наложено административно наказание глоба в размер от 50 (петдесет) лева на основание чл.183 ал.4 т.7 предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.137а ал.1 предложение първо от ЗДвП и на основание на Наредба №Із-2539 на МВР на водача са отнети общо 10 контролни точки.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 4