Решение № 266 от 07.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. София, 07.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мая П. Величкова

Членове:

Ралица Ал. Райчева

Радина К. Калева при участието на секретаря ХРИЗАНТЕМА П. ПЕТРОВА в присъствието на прокурора Р. Ст. И. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно административно наказателно дело № 20261100600885 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 603/06.02.2023г. по НАХД № 6777/2022г. Софийски районен съд признал обв.Т. А. К. за невиновен в това, че на 05.03.2020 г., около 11:40 часа, в гр. София, КППП - Владая, съзнателно се ползвал от неистински официален документ - удостоверение за техническа изправност на ППС за лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 400“, цвят-черен, с рег. № ****, пред А.Г.Н. и Е.П.Д. - служители при ОПП-СДВР, на който документ е придаден вид, че произхожда (е издаден) от надлежен орган (Комисия на пункт за технически прегледи № 871, гр. Враца, с председател Й.П.К. и член Г.И.Г.) по установения за това ред, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, като го е оправдал на основание чл.304 НПК по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.316, вр. чл.308 ал. 1 НК.

Постановеното решение е протестирано от представителя на държавното обвинение с оплаквания за неправилност на съдебния акт, тъй като извършеното от обвиняемия съставлявало престъпление и от събраните 1 доказателства било безспорно доказано, че обвиняемият се ползвал от неистински официален документ. Иска се да се отмени решението на СРС и да се постанови ново решение, с което обвиняемият да бъде признат за виновен за престъплението, за което му е повдигнато обвинение и да му се наложи наказание, съобразно изискванията на чл.78а от НК.

Представителят на СГП в съдебно заседание пледира да се отмени решението на първата инстанция. Намира, че са събрани категорични доказателства, които оборват тезата на обвиняемия, на чиято достоверност почива решението на съда да признае за невиновен обвиняемия. Посочва, че обвиняемият е дал сведение при спирането му за проверка и при задържането му в РПУ, относно обстоятелствата, свързани с представяне на неистинския талон, които са приобщени писмени доказателства, включително и докладните записки, материалите от предварителната проверка. Прокурорът сочи, че в сведенията пред полицията, обвиняемият е заявил, че сам е направил техническия преглед в гр.Враца в случаен пункт, а в обяснението си като обвиняем вече променя обстоятелствата – обяснява, че негов познат Ц.В., неустановен по делото, е направил прегледа. Прокурорът заявява, че липсва житейска логика в обясненията на обвиняемия, както и че съдът не е обсъждал разминаванията в сведенията и обясненията на обв.К.. Прокурорът представи и се прие като писмено доказателство по делото справка от ЦБД на КАТ за притежаваните МПС от обвиняемия, като прокурорът сочи, че обвиняемият притежава и МПС-та от дълъг период и знае как се минава ГТП на автомобила. Моли за постановяване на съдебен акт в обратен смисъл.

Защитникът на обв.К., пледира за оставане в сила на протестирания съдебен акт. Счита решението за правилно, постановено в съответствие със закона. Посочва, че съдът е извършил анализ на приетите по делото доказателства и е стигнал до обосновани правни изводи. Акцентира, че по делото не е доказано съзнателното извършване на деянието и не е установено, че обв.К. е знаел, че има неистински талон за ГТП. Сочи, че още на следващия ден обвиняемият е преминал ГТП със същото МПС. Пледира да се остави в сила решението на районния съд, като правилно.

В личната си защита обвиняемият Т. К. поддържа казаното от защитника си и иска да се потвърди решението. В последната си дума посочва, че е невинен.

2

Настоящият въззивен протест е подаден от прокурора, който има право на такъв протест против постановеното решение, съгласно чл.378 ал.5, вр. чл.318 ал.2 от НПК и в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в чл.378 ал.5, вр. чл.319 ал.1 от НПК, поради което той е допустим.

Софийски градски съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в хода на съдебно следствие пред първата и въззивна инстанция, и провери атакуваната присъда по оплакванията, изложени в протеста и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314 ал.1 от НПК, направи извода, че въззивният протест е неоснователен.

Софийски градски съд, съблюдавайки стриктно правилата на наказателния процес, обстойно е изследвал относимите към спора обстоятелства, анализирал е събраните на досъдебното производство и приобщени към делото по надлежния процесуален ред доказателства, извършил е обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на решението.

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки оплакванията за неправилност на решението, съдържащи се в протеста и поддържани в съдебните прения, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата правна характеристика и неговия извършител. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Обвиняемият Т. А. К. е роден на ****г. в гр.Пазарджик, българин, български гражданин, с основно образование, женен, работи, неосъждан (реабилитиран), с адрес с.Церово, общ.****, ЕГН ****.

На 05.03.2020 г., около 11.40ч., обвиняемият К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „Мерцедес”, модел „S400”, с рег. № ****, с посока на движение от гр. София към гр. Перник, когато на КППВладая бил спрян за извършване на проверка от полицейските служители свидетелите А.Г.Н. и Е.П.Д.. Свидетелите поискали документ за самоличност 3 на водача и документите на автомобила. Обвиняемият представил исканите документи. След преглед на предоставените документи свидетелите установили, че лекият автомобил, управляван от обв.К., не е преминал годишен технически преглед.

От заключението на изготвената техническа експертиза се установява, че Удостоверението за техническа изправност на МПС - Част 1 и Част 2, не са изработени съгласно действащите и възприети нормативи на законовите изисквания, не са съставени върху действителни бланки и не представляват истински официални документи.

Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз основа на анализ и своя собствена оценка на всички гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, събрани на досъдебното и в съдебното производства, при стриктно спазване изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК. Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава от приетата в мотивите на първоинстанционното решение, и не се променят фактическите констатации на първата инстанция. Направената от въззивният състав преценка на наличните доказателствени източници съвпада изцяло с тази на първата инстанция.

Двете съдебни инстанции еднозначно приеха, че фактическата обстановка по спора се установява по несъмнен начин от съвкупния анализ на доказателствата, събрани на досъдебното производство и надлежно приобщени в първоинстанционното съдебно следствие, които са въведени в настоящия процес от събраните доказателствени източници - от обясненията на обвиняемия, от показанията на свидетелите А.Г.Н. и Е.П.Д., заключението на техническата експертиза и писмените доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване, удостоверение за техническа изправност, Свидетелство за регистрация на МПС, писмо от ИА Автомобилна администрация, справка за съдимост.

Въззивният съд се присъедини към заключението на първостепенния, според което събраните и изброени по-горе доказателствени източници установяват по безспорен начин гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа обстановка по спора, като са установени релевантните за решаване на делото обстоятелства.

4

По този начин, въз основа на правилно установената фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, към които се присъединява и въззивната инстанция, а именно, че е налице обективна съставомерност на инкриминираното деяние, но не са ангажирани доказателства, които да дават основание да се приеме, че обв.К. е съзнавал, че използваният от него документ е неистински. Районният съд е изложил подробни съображения, които се споделят от въззивната инстанция и не следва да се повтарят. По делото е безспорно установено, че на 05.03.2020г. около 11.40 часа обвиняемият бил спрян за проверка от служители при ОППСДВР - свидетелите Н. и Д.. При извършената проверка било установено, от представените от обв.К. документи, че лекият автомобил не бил преминал годишен технически преглед. Правилно първата инстанция се е доверила и е приела за достоверно обяснението на обв.К., че той е предоставил автомобила на негов познат, който да извърши преглед срещу определена сума. По този начин изведеният извод на районния съд, че не са налице безспорно установени умишлени действия у дееца, насочени към използване на документа, за който знае, че е неистински или преправен, е правилен. Ето защо, въззивният съд намира, че по делото не са налични доказателства, установяващи съзнателното ползване от страна на обвиняемия на неистински официален документ - удостоверение за техническа изправност на ППС за лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 400“, цвят-черен, с рег. № ****.

Представените и приети в настоящото съдебно производство справки от ЦБД на КАТ за притежаваните МПС от обвиняемия, според въззивната инстанция не води до извод, че обвиняемият е знаел, че процесният автомобил не е минал ГТП и съзнателно е ползвал неистинския официален документ – удостоверение за техническа изправност на ППС. Поради това, правилно районният съд е направил извода, че от субективна страна не е осъществено престъплението по чл.316, вр. чл.308 ал.1 НК от обв.К., тъй като деецът не е знаел, че използваният от него документ е неистински.

Поради това и съобразно изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК, съдът не може да прави предположения относно съставомерността на деянието, което ще доведе до неправилно приложение на материалния закон. Не може да се установи по категоричен и несъмнен начин осъществено деяние по чл.316 от НК от обвиняемия от субективна страна. В този смисъл недопустимо е постановяване на осъдително решение при недоказаност на обвинението по 5 несъмнен начин. Решението/присъдата не може да почива на предположения и несигурни изводи относно признаците на престъпното деяние, в конкретния случай субективни. Съдът признава обвиняемият за виновен само и единствено, когато обвинителната теза е безспорно доказана (арг.чл.303 от НПК), което е гаранция за реализиране на процесуалните му права, произтичащи от презумпцията за невиновност, изведена в чл.16 от НПК, както и в чл.31 ал.3 от Конституцията на Република България, и в чл.6 т.2 от ЕКПЧ.

В този ред на мисли, както осъдителната, така и оправдателната присъда/решение не може да почива на предположения, но според чл.303 ал.2 от НПК, съдът признава обвиняемият за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин, като всяко съмнение следва да се тълкува в полза на обвиненото лице (in dybio pro reo). Последователна е и трайната съдебна практика относно факта, че доказателствената съвкупност по делото следва да налага единствено възможния извод, че обвинението срещу обвиняемия е доказано по несъмнен и категоричен начин (Р № 334/2010г., н.д.№ 266/2010г., ІІ н.о., ВКС; Р № 128/2012г., н.д.№ 131/2012г., ІІІ н.о., ВКС; Р № 234/2010г., н.д.№ 165/2010г., ІІ н.о., ВКС; Р № 386/2009г., н.д.№ 392/2009г., І н.о., ВКС; Р № 600/2012г., н.д.№ 2696/2011г., ІІІ н.о., ВКС; Р № 3/2020г., н.д. №1178/2019г., І н.о., ВКС и др.). Независимо, че обвиняемият е представил при проверката неистински документ – удостоверение за техническа изправност, то не са налични доказателства, че обв.К. съзнателно го е ползвал, както и че е знаел, че документа е неистински. В тази връзка е неоснователно наведеното в пледоариите на прокурора, че обвиняемият е дал различна информация в сведението пред полицията, после в разпита му като свидетел и накрая в обясненията като обвиняем. По делото К. има само качество на обвиняем по делото и именно обясненията му като обвиняем са доказателствено средство, а и средство за защита, като те имат двояк характер. Поради това само обясненията на обвиняемия се ползват и приобщават към доказателствената съвкупност по делото, като от сведенията и показанията му не се извлича доказателствен материал, същите не са източник на факти и не следва да се съпоставят помежду си, предвид което е неоснователно наведеното от прокурора за анализирането им - обсъждане и съпоставяне. Съдебният акт по делото не може да почива и на житейска логика, поради което също е неоснователно изложеното от прокурора, че липсва житейска логика в обясненията на обвиняемия. Правилно първата инстанция е анализирала 6 поотделно и в съвкупността си събраните доказателства и доказателствени средства, и е извела правилен правен извод за липсата на осъществено деяние от субективна страна от страна на обвиняемия.