Решение № 40 от 25.03.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Варна, 25.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ант. Тончева

Членове:

Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Д. А. като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263000600015 по описа за 2026 година Настоящото съдебно производство е по реда на чл. 313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба на частните обвинители З. И. С., З. Л. Й., Г. Л.

Д., Н. Л. Й., М. Л. Й., Г. Л. И. и Б. И. И., подадена чрез повереника им адв. Г. Г. от АК – Добрич, срещу присъда № 17 от 06.11.2025 г., постановена по НОХД № 239/2025 г. по описа на Окръжен съд – Добрич.

С атакувания съдебен акт подсъдимият К. Г. С. е бил признат за виновен в това, че на 27.01.2024 г. в с. Победа, обл. Добрич, при управление на МПС – товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 212 Д“ с рег. № ТХ 11 40 АК, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Слави Л. Й., като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал.1 от НК. Първата инстанция го е оправдала по обвинението да е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и му е наложила наказание при условията на чл.55 от НК - „пробация“ със съответните пробационни мерки, както и е отказала налагане на наказание лишаване от право да управлява МПС.

С въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност на присъдата, като се поддържа, че същата е постановена при нарушение на материалния закон и е необоснована. Навеждат се доводи, че неправилно е приложен привилегированият състав на чл. 343а НК, тъй като подсъдимият не е оказал реална помощ на пострадалия, а единствено е изпълнил задължението 1 си да подаде сигнал на тел. 112. Твърди се още, че съдът не е анализирал в пълнота доказателствата, включително свидетелските показания, от които според жалбоподателите се установява пасивно поведение на подсъдимия след произшествието. Прави се искане присъдата да бъде отменена и делото върнато на първата инстанция с указания деянието да се квалифицира по основния състав на чл. 343, ал.1 НК. В условията на евентуалност се иска на подсъдимия да бъде наложено по-тежко наказание .

В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Защитникът на подсъдимия също оспорва жалбата и поддържа, че първоинстанционният съд е извършил правилен анализ на доказателствата и законосъобразно е приложил закона. Подсъдимият в последната си дума моли присъдата да бъде потвърдена.

Настоящият състав на въззивния съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и извърши служебна проверка на присъдата в пределите на чл. 314 НПК, намира жалбата за неоснователна.

Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, а съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. При така проведеното производство първата инстанция е положила дължимата грижа за установяване на обективната истина и е изградила фактическите си изводи върху годни и допустими доказателствени източници.

От събраните по делото доказателства, които настоящият състав цени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият К. С. е правоспособен водач на МПС. На 27.01.2024 г. около 19.30 ч., в тъмната част на денонощието, той управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ по ул. „Първа“ в с. Победа при мокра и хлъзгава пътна настилка. Движейки се със скорост около 40–50 км/ч, възприел спрял автомобил и група хора на автобусна спирка. Намалил скоростта и предприел маневра за спиране вдясно. Непосредствено преди спирането възприел на платното за движение лежащ човек, като поради недостатъчно време за реакция извършил маневра и спрял рязко, но преминал с автомобила над тялото на пострадалия, който лежал по гръб на пътното платно, в активната лента за движение на управлявания от подсъдимия автомобил.

След спирането подсъдимият незабавно слязъл от автомобила, установил положението на пострадалия, уведомил спешните служби чрез телефон 112 и заедно с присъстващи лица съдействал за изваждането на пострадалия изпод автомобила. На място пристигнали медицински и полицейски екипи, а пострадалият бил откаран в лечебно заведение, където по-късно починал вследствие на получените тежки травматични увреждания.

Установената фактическа обстановка се подкрепя в решаваща степен от 2 заключенията на назначените по делото експертизи, които са еднопосочни, взаимно допълващи се и компетентно дадени.

От протокола за химическа експертиза №101/30.01.2024 г. и съдебнохимическата експертиза № 14/2024 г. се установява, че в кръвта на пострадалия Слави Л. Й. е налице концентрация на етилов алкохол 2,67 промила, съответстваща на тежка степен на алкохолно повлияване, при която са налице значителни нарушения в координацията на движенията и концентрацията на вниманието.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия № 19/2024 г. се установява, че смъртта е настъпила в резултат на тежка съчетана травма – гърди, корем и таз, включваща разкъсване на вътрешни органи, множество счупвания на ребра и тазови кости, както и други тежки увреждания, довели до масивна кръвозагуба. Установено е, че тези увреждания са получени при действието на твърди тъпи предмети, като по своя механизъм отговарят на притискане на тялото отгоре надолу, реализиращо се при прегазване. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт е налице пряка причинно-следствена връзка.

От заключенията на комплексните съдебно-автотехнически и трасологически експертизи се установява, че товарният автомобил „Мерцедес Спринтер 212 Д“ е бил технически изправен към момента на произшествието и не са налице неизправности, които да са допринесли за настъпването му. По автомобила не са установени следи от удар в предната му част, като контактът с пострадалия е осъществен от ниско разположени детайли в предната лява част на пода на автомобила. От установените следи и механизма на уврежданията е направен извод, че пострадалият се е намирал в легнало положение върху платното за движение към момента на удара.

От автотехническата експертиза се установява, че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост около 40–50 км/ч, при която опасната зона за спиране е била съответно около 27,06 м при 40 км/ч и 37,41 м при 50 км/ч.

При движение с включени къси светлини водачът е имал видимост напред около 50 м, а при дълги светлини – над 100 м. Вещото лице е приело, че при своевременно възприемане на пешеходеца, попаднал в осветената зона пред автомобила, водачът е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране преди мястото на удара.

От заключенията на комплексните експертизи се установява още мястото на удара, положението на тялото на пострадалия – легнал по гръб върху платното за движение, както и механизмът на притискане от преминаващия автомобил, при което тялото е било компресирано от ниско разположени елементи на ходовата част.

Посочените експертни констатации изясняват в пълнота механизма на настъпване на произшествието, поведението на участниците и причинноследствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия резултат, като същите кореспондират със самопризнанието му и останалите доказателства по делото.

3

При така установената фактическа обстановка въззивният съд изцяло споделя правните изводи на първоинстанционния съд.

Настоящият състав намира, че фактическите изводи на първоинстанционния съд почиват на годна и достатъчна доказателствена основа, като са формирани при спазване на процесуалните правила и в съответствие със спецификата на проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Както е видно от материалите по делото, подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, а съдът е приел, че това самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което е обявил, че ще го ползва при постановяване на присъдата без да събира доказателства за тези факти.

При този процесуален ред предметът на доказване е ограничен, като съдът не дължи събиране и проверка на доказателства за признатите факти, а извършва преценка единствено дали самопризнанието намира опора в доказателствената съвкупност. Именно това изискване е било спазено от първоинстанционния съд, който е извършил необходимата проверка за кореспонденция между признанието на подсъдимия и останалите доказателства – експертни заключения, писмени доказателства и свидетелски показания, събрани в досъдебното производство.

В този смисъл оплакванията за липса на „пълен и задълбочен анализ“ на доказателствата игнорират особеностите на съкратеното съдебно следствие. Законът не изисква при този ред съдът да извършва изчерпателно обсъждане на всяко доказателствено средство поотделно, нито да възпроизвежда в мотивите си детайлен сравнителен анализ на всички доказателства, а да установи, че признатите факти се подкрепят от събраните доказателства и въз основа на тях да формира вътрешното си убеждение.

От мотивите на присъдата се установява, че съдът е изпълнил именно това свое задължение – обсъдил е релевантните доказателствени източници, включително експертните заключения относно механизма на произшествието и причините за настъпване на резултата, и е достигнал до логически последователни и непротиворечиви фактически изводи. Не се констатират вътрешни противоречия, пропуски или несъответствия между доказателствата и приетата фактическа обстановка.

Следва да се подчертае, че в производството по чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият доброволно се отказва от оспорване на фактите, изложени в обвинителния акт, поради което и въззивната инстанция не може да преразглежда тези факти извън рамките на проверката дали самопризнанието е подкрепено от доказателствата. В случая такава подкрепа е налице, като признатите факти намират потвърждение в заключенията на съдебномедицинската и автотехническите експертизи, които са еднопосочни и взаимно допълващи се.

Не може да бъде споделено и възражението, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен свидетелските показания относно поведението на подсъдимия след произшествието. Тези показания са били събрани в досъдебното производство и са били съобразени от съда при формиране на 4 изводите относно приложението на чл. 343а НК. Липсата на детайлното им възпроизвеждане в мотивите не означава, че те не са били взети предвид, още повече че при съкратеното съдебно следствие съдът не дължи изчерпателно обсъждане на всеки доказателствен източник.

При това положение не са налице основания да се приеме, че присъдата страда от порока „необоснованост“ по смисъла на чл. 348, ал.1, т.2 НПК.

Напротив, фактическите изводи са стабилни, подкрепени от доказателствата и съответстват на приетата по делото доказателствена съвкупност, поради което и не се налага тяхната ревизия от въззивната инстанция.

В тази връзка следва да се отбележи и пределът на въззивния контрол при проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК. Когато подсъдимият е признал изцяло фактите по обвинението и съдът е приел, че самопризнанието се подкрепя от доказателствата, въззивната инстанция не може да извършва нова, самостоятелна доказателствена оценка извън проверката дали това самопризнание има опора в доказателствената съвкупност. Не е допустимо в тази хипотеза да се преразглеждат или ревизират факти, които подсъдимият доброволно е приел за установени, нито да се изгражда различна фактическа обстановка, освен ако не се установи липса на доказателствена подкрепа за признанието или съществено противоречие в доказателствата.