Решение № 2459 от 14.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2459 гр. София, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20231110130673 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М. Д. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. С срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление в гр. София, гр. София, бул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ет. 10, представлявано от .......... - управител, и срещу „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК 203107568, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Лъчезар Станчев“ (Литекс Тауър) № 3, ет. 11, представлявано от ............. - управител.

Ищецът твърди, че през април 2018 г. поради нужда от парични средства се е обърнал към услугите на „НЕТКРЕДИТ“ ООД предлагащо „бързи кредити“. Ищецът сочи, че е бил одобрен за кредит в размер на 400 лева, която сума му била предоставена на каса на Изипей в брой на 04.04.2018 година. Твърди се, че за да му бъде предоставен кредитът, ищецът сключил Договор за предоставяне на гаранция № 1339248547 от 04.04.2018 г. с дружеството „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ„ ООД, ЕИК 203107568, което да гарантира за погасяването на кредита, като уговореното дължимо възнаграждение към гаранта е 62 лв. на месец. Твърди се, че съгласно договора, погасяването на кредита трябвало да се извърши до 05.10.2018 г.

Ищецът сочи, че е успял да погаси изцяло кредита, ведно с дължимата „такса гарант“ предсрочно преди крайния срок - през юни 2018 г., както следва: на 01.06.2018 г. - 138 лв.; на 26.06.2018 г. - 463,22 лв.; общо 601,88 лв. Ищецът твърди, че за период от три месеца в заплатил разходи по кредита (лихва и други разходи) в размер на 201,88 лв. при главница от 400 лева.

Ищецът твърди, че така сключеният договор за кредит и договор за предоставяне на гаранция са при условия, които изрично противоречат на императивната разпоредба на чл.

1

19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), съгласно която годишният процент на разходите (ГПР) по един потребителски кредит не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва в Република България. Твърди се, че чрез сключването на Договора за предоставяне на гаранция, който е пряко свързан и обслужва Договора за потребителски кредит, ответниците са заобиколили императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, съгласно който годишният процент на разходите (ГПР) по един потребителски кредит не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва в Република България, тоест 50% годишна лихва. В настоящия случай ищецът твърди, че е заплатил лихва и други разходи в размер на около 200 %.

Ищецът твърди, че при максимално допустим от закона ГПР в размер на 50%, ,,НЕТКРЕДИТ“ ООД е имало право да получи по закон най-много 450 лв. (400 лв. главница плюс 50 лв. лихви и разноски, при ГПР от 50% за година), а не платеното от ищеца в размер на 601,88 лв. Следователно, сочи се, че платеното от ищеца над размера от 450 лв. (или 151,88 лв.) е в противоречие със закона.

Твърди се, че всички плащания по Договора за потребителски кредит и по Договора за предоставяне на гаранция са извършвани от ищеца само по сметка на „НЕТКРЕДИТ“; ООД и именно последното дружество е получило цялата облага от завишаването на ГПР в противоречие със закона.

Сочи се, че „НЕТКРЕДИТ“ ООД и „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД са свързани лица по смисъла на§ 1 от ДР на от Търговския закон, тъй като имат едни и същи собственици.

Ищецът твърди, че Договорът за предоставяне на гаранция има за цел само и единствено да обслужва Договора за потребителски кредит, като чрез него се цели заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се цели неоснователно обогатяване за „НЕТКРЕДИТ“ ООД, за сметка на кредитополучателя - ищеца.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ет. 10, да плати на ищеца М. Д. С. сумата от 151,88 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № от 04.04.2018 г. и/ или Договор за предоставяне на гаранция от 04.04.2018 г., ведно с лихви за забава, считано от датата на подаване на исковата молба.

При условията на евентуалност се иска от съда да осъди „КРЕДИТ ГАРАНТ БГ“ ООД, ЕИК 203107568, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Лъчезар Станчев (Литекс Тауър) № 3, ет. 11, да плати на ищеца М. Д. С. сумата от 151,88 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № от 04.04.2018 г. и/ или Договор за предоставяне на гаранция от 04.04.2018 г., ведно с лихви за забава, считано от датата на подаване на исковата молба.

Претендират се всички извършени от ищеца по делото съдебно-деловодни разноски.

Ответникът „НЕТКРЕДИТ“ ООД оспорва предявените от ищеца искове като неоснователни. Оспорва по основание и размер исковите претенции, оспорва всички 2 твърдения на ищеца, прави изрично възражение за погасяване по давност на правото на иск по отношение на процесните суми. „Неткредит“ ООД претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Ответникът „Кредит Гарант БГ ООД“ депозира отговор на исковата молба, като излага сходни аргументи.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на които и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 ГПК съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

В настоящото производство е заявен осъдителен иск по смисъла на чл. 55, ал„1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите във връзка чл. 26 и чл. 34 от ЗЗД и във връзка с чл. 19, ал. 5 и чл. 23 от Закона за потребителския кредит.

Предявени при условията на евентуалност срещу ответника „Кредит Гарант БГ” ЕООД искове са със същото правна квалификация.

Между страните не е спорно, че ищецът и ответниците са страни по процесните договор за кредит от 4.4.2018 година, сключен между ищеца и ответника „Нет Кредит” ООД, и сключен във връзка с него Договор за предоставяне на гаранция от същата дата между ищеца и „Кредит гарант” ООД.

Между страните не е спорно, че уговорената главница по договора за кредит е в размер на 400,00 лева, както и че същата е усвоена от ищеца. Не е спорно и че уговорено кредита да бъде погасен в срок до 5.10.2018 година.

Не е спорно между страните и от представените писмени доказателства се установява, че съгласно чл.3, ал. 3 от процесния договор за кредит, страните са уговорили, че в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата по първия транш от кредита по банкова сметка на кредитополучателяили предоставяне на сумата на първия транш чрез системата ePay.bg, кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия на договора. Посочено е, че банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, трябва да бъде за сума в размер на 1000 лв. и със срок на валидност до 06.10.2018 г. Условията във връзка с предоставянето на банкова гаранция са уредени в чл. 3.2 от приложимите Общи условия към договора за кредит, като в чл.3.3.2 от същите общи условия е предвидено заплащане на неустойка при не представяне на гаранция в размер на 384,00 лева.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от сключения договор за предоставяне на гаранция с втория ответник, ищецът дължи възнаграждение на гаранта за издаването на гаранцията, което се заплаща заедно с лихвените плащания на падежа на лихвеното плащане по сключения договор за потребителски кредит с „Нет Кредит” ООД. В чл. 4, ал. 4 е посочено, че плащанията ще бъдат събирани от „Нет Кредит” ООД за сметка на гаранта, като в случай на частично плащане, първо ще се погасяват задълженията към гаранта, а след това задълженията към бенефициера - дружеството заемодател.

Твърдяното от ищеца, че е платил кредитната сума, като я е върнал на две вноски – на 3

1.6.2018 година – 138,00 лева и на 26.6.2018 година – 463,22 лева се доказва от приетите като писмено доказателство – разписка за плащане през системата на Изипей.

Не са представени доказателства и не се твърди част от сумите да са преведени впоследствие на втория ответник „Кредит Гарант” ООД.

По основателността на исковата претенция за връщане на платено без основание по смисъла на чл.55, ал.1, предложение първо на ищеца е тежестта да докаже плащането, а на ответника основанието за получаването на сумите.

От събраните по делото доказателства и с оглед липсата на оспорване от ответниците, съдът намира, че страните между са сключени договор за кредит и договор за предоставяне на гаранция със съдържанието, посочено в исковата молба.

Съдът намира, че процесните договори са потребителски - страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция - търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския кредит (ЗПП) и на чл. 143 - 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора, които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения, които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност. Следователно при множество правоотношения, когато те са със свързани лица или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на едно правно и икономическо цяло , за да се постигне ефективната защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните правила на закона и добрите нрави.

От извършена служебно справка в Агенция по вписвания - Търговски регистър се установява, че съдружниците и адресите на управление на дружествата съвпадат изцяло.

Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, ал. 2 от Допълнителните разпоредби на ТЗ.

4

Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставената гаранция представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК.

Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.