Решение № 24 от 09.02.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова при участието на секретаря Нина Б. С.ова в присъствието на прокурора Андрея Ат. А.ов, като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255000600533 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба на частните обвинители Ж. А., В. Я., В. Я., В.

Л., В. Л. и С. Л., депозирана чрез повереника им адв. Р. М., срещу присъда №20/17.09.2025г. по НОХД№ 556/2025г. на Окръжен съд- Пазарджик, с която подсъдимият Т. М. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.„в“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК , за което при условията на чл.2, ал.2 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода. Изтърпяването наказанието е отложено с изпитателен срок от пет години, на основание чл.66, ал.1 от НК.

В съответствие с императива на чл.343г от НК подс.Т. Д. е лишен от право да управлява МПС за срок от три години, като е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по административен ред.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Д. са 1 възложени направените по делото разноски, като е осъден да заплати в полза на ОД на МВР – гр. П. сумата от 1 209.63 лева.

В жалбата се релевират оплаквания за необоснованост на присъдата, несправедливост на наложените наказания, вкл. и поради процесуални нарушения, изразили са в това, че е неясен процесът на формиране на вътрешното съдийско убеждение относно оценката на обстоятелствата, относими към определяне на размера на наказанията. Иска се изменение на присъдата и увеличаване размера на наказанията лишаване от свобода и лишаване от правоуправление до максималния предвиден за престъплението.

Алтернативно, при неуважаване на това искане, се изразява несъгласие с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и се претендира отмяната му.

Жалбата се поддържа изцяло от явяващият се пред въззвния съд повереник адв. Т. и частните обвинители Ж. А. и В. Л.. Останалите частни обвинители, редовно призовани, не се явиха пред настоящия съд.

Представителят на Апелативна прокуратура- Пловдив не изразява становище по основателността на жалбата, защото счита, че атакуваната присъдата следва да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. Аргументира се с отсъствие в мотивите на съдебния акт на виждането на съда относно еспертното становище, обсъдило въпросите как пострадалият е попаднал на мястото на произшествието, механизма на деянието, вкл. отхвърляното на пострадалия, причинените му телесни увреждания, които обстоятелства са изложени в обвинителния акт.

Претендира да е налице нарушение по смисъла на чл. 348 ал. 3 т. 2 НПК-липса на мотиви.

Повереникът излага допълнителни аргументи към изразеното в жалбата недоволство. Отправя критики към отдадената от окръжния съд тежест на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства-чисто съдебно минало, добри характеристични данни, здравословното му съСтояние, изказаното от него съжаление, които счита да са обичайна характеристика на дееца при престъпления от вида на процесното. Не намира да е налице положителната характеристика, приета от контролирания съд- че подсъдимият е бил дисциплиниран водач, тъй като спазването на ЗДвП и ППЗДвП следва да е правило, а не изключение и не може да му се отдава особена тежест.

2

Сочи да са подценени обстоятелствата, при които е извършено престъплението- на АМ „Тракия“, при натоварен трафик и ограничено движение поради предходно ПТП, обезопасено с конуси и полицейски екип; застрашаващото и увреждащо ги поведение и спрямо двамата полицейски служители, които са били на мястото, както и застрашанването на останалите участници в движението. Намира наказанието да е несъответно на високата обществена опасност на деянието.

Поддържа заявеното във въззивната жалба искане за увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода, което да бъде ориентирано към максимално предвиденото и ефективно изтърпяно, както и на кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г НК.

Алтернативно, ако не се възприеме за несправедливо наказанието, се иска отмяна на приложението на чл. 66 ал. 1 НК.

Явяващите се частни обвинители се солидаризират със заявеното от повереника им.

Защитникът на подсъдимия- адв. И., намира за неоснователно възражението на прокурора. Счита, че макар в мотивите си съдът да е възпроизвел голяма част заключението на автотехническата експертиза, той е развил и собствени мотиви, съдържащи анализ и на заключението, и на останалите доказателства, поради което не е налице липса на мотиви.

Пледира фактическата обстановка да е изяснена и неоспорвана от страните в процеса. Отстоява още, че макар невъзприетата от прокурора позиция на подсъдимия от ДП да е била, че товарният автомобил рязко се е отклонил поради настъпване на обезопасителен конус, то и при невъзприемането й е напълно изяснен механизмът на ПТП. В отговор на отправена от частното обвинение реплика в тази насока подчертава, че не е важно дали причина/не единствена/ за отклоняването е конус или не, важно е, че подсъдимият е изгубил контрол върху автомобила и така е причинил процесното ПТП, настъпило поради нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДП. Счита направеното от подсъдимия признание да е подкрепено по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Намира за неоснователни възраженията на частното обвинение срещу размера на наложеното наказание и приложението на чл. 66 НК. Твърди, че то е съобразено със съдействащото поведение на подсъдимия и здравословното 3 му съС.ие, като е изведен правилният извод, че за постигане целите на индивидуалната превенция не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Отстоява позиция, че и кумулативното наказание е справедливо.

Сочи, че неправилно съдът е отчел като отегчаващо вината обстоятелство допълнителна повреда по самокатастрофиралия автомобил, каквато няма.

Пледира съдът да упражни правомощието си по чл. 338 от НПК, като потвърди първоинстанционната присъда.

Подс. Д. се солидаризира с заявеното от защитника му. В последната си дума отправя искане присъдата да бъде потвърдено.

Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата, тезите, изложени от страните в съдебно заседание и в съответствие с чл.

314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страни в процеса, легитимирани да атакуват постановеновената присъда, в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

I. По отношение наличето на отстраними съществени процесуални нарушения, които повеляват присъдата да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

1. Наведеният от прокурора довод за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение от категорията на „абсолютните“- по чл.

348, ал. 3, т. 2 от НПК, следва да бъде обсъден приоритетно. Положителна констатация в тази насока е основание въззивната инстанция да упражни правомощието си по чл. 335, ал.2 от НПК, без да е налице възможност да провери правилното приложение на материалния закон и справедливостта на наказанието.

Внимателният прочит на мотивите на обжалваната присъда установява те да следват изцяло изложената от прокурора обвинителна теза. Това е логично с оглед реда, по който е протекло съдебното следствие- по регламента на Глава 27-ма от НПК, в хипотезата на направено от подсъдимия признание по чл. 371, т. 2 от НПК.

4

Не е налице различно изразено от окръжния съд мнение/спрямо обвинителния акт/ и относно експертните становища. Те са възприети изцяло и безкритично и от съставилия обвинителния акт прокурор, и от първостепенния съд.

Липса на мотиви в заявената от представителя на въззивната прокуратура насока не е налице. Изразеното пред настоящия съд от прокурора становище е несподелимо, а искането му- неоснователно.

2. При извършената от въззивната инстанция цялостна проверка на дейността на органите на досъдебното производство и на окръжния съд се установява процесуално нарушение, неназовано от нито една от страните в производството. Същото е отстранимо, като: 1.не налага отмяна на присъдата и връщане на делото на контролирания съд и 2. не обосновава извод за недопустимо протичане на съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимия и приложен от окръжния съд.

Видно е от съдържанието на обстоятелствената част на обвинението, че за посоката на движение на управляваното от подсъдимия МПС, респ.- за местонахождението му преди, по време и след настъпилото ПТП, както и това на другите намиращи се в района лица и обекти, не са използвани географските понятия „ север, юг, изток, запад“. Прокурорът е избрал да изгради обвинителната си теза чрез посочване на траекторията на движение на товарния автомобил- от С. към Б., както и конкретни участъци от пътяпътно платно, пътни ленти, отводнителна канавка,също спрямо посоката му на движение /вдясно/. Така изградена, обвинителната теза е призната от подсъдимия, който по процесуално валиден начин се е съгласил изцяло с фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Тези обстоятелства са описани и в мотивите на проверяваната присъда по идентичен с ОА начин.

Следва да се посочи, че нито прокурорът, нито акцесорните страни в процеса, нито окръжният съд са констатирали, че и в огледния протокол/изцяло ценен/, и в АТЕ/също изцяло безкритично възприета/, е налице огледално и поради това неправилно посочване на географските посоки север- юг, изток- запад, което ще бъде обсъдено при доказателствения анализ.

5

Същественото в случая е, че при описанието на обстоятелствата за извършеното деяние географски понятия не са използвани, поради което посоченото по-горе лесно установимо несъответствие не внася съмнение относно предявените на подсъдимия с ОА факти, които той е признал по съответния процесуален ред. Налице е очевидна грешка в протокола за оглед и експертното заключение, установяването на която внася известни промени относно географското обозначение на положението на лица и предмети, но не настъпва промяна в обстоятелства, обхванати от направеното от подсъдимия самопризнание.

„Географските грешки“ са подлежали на констатиране и обсъждане от първостепенния съд при анализа на доказателствата, подкрепящи самопризнанието. Това очевидно не е сторено при безкритично изцяло споделената прокурорска теза. Но, коригиращ доказателствен анализ е овластен да направи и въззивният съд. В резултат на него не се установява несъответствие на самопризнанието с изводимото от доказателствата, нито се променят параметрите на обвининието. Реализираната и от прокурора, и от окръжния съд погрешна преценка в тази насока е отстранима от настоящия съд и не повелява отмяна на обжалваната присъда.

3. Незаявено от страните в производството, но констатирано в обхвата на извършената по чл. 314, ал. 1 от НПК от въззивния съд цялостна проверка на обжалваната присъда, е и нарушение на правилата на чл. 311, ал. 3 от НПК и текстовете, към които препраща.

От приложените по делото протоколи на проведените на 18.08.2025г. и н а 17.09.2025г. съдебни заседания се установява, че окръжният съд, позовавайки се на чл. 311, ал. 3 от НП К, е разпоредил „да се извърши звукозапис на всички открити съдебни заседания по делото с цел изготвяне на съдебните протоколи“. Постановено е още записите „да бъдат съхранявани в едномесечен срок, считано от изтичането на срока за подаване на искане за поправки и/или допълване на протокола по смисъла на чл.312 от НПК“. След изтичането на указания срок „записите да бъдат унищожени“.

Очевидно определенията са изпълнени изцяло, защото звукозаписите не са приложени по делото.

Макар да се е позовал на нормата на чл. 311, ал. 3 от НПК, окръжният 6 съд не я е съблюдавал. Тя установява за съда задължение при изготвянето на звукозапис на съдебното заседание да спаз ят разпоредбите на чл.237-чл.239 от НПК.