Решение № 573 от 16.09.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 573 гр. София , 03.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Людмила Цолова

Светла Станимирова

Женя Димитрова при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Людмила Цолова Въззивно търговско дело № 20211001000200 по описа за 2021 година за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „КТБ“ АД /н/, чрез синдика на банката, против решение №260261 / 02.11.2020 г., постановено по т. д.

№1142/17 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от въззивника против Г. П. Х. и А. М. П. искове с правно основание чл. 57 ал. 3 от ЗБН вр. чл.45 ЗЗД, евентуално съединени с искове по чл.57 ал.3 ЗБН вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.240 ал.2 ТЗ за солидарно /евентуално – разделно и по равно/ осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 380 000 евро - обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на извършен от тях деликт в качеството им на бивши администратори на банката при сключване на договор за банков кредит от 10.05.2012г. с „Рауърт оувърсийз“С.А., евентуално – в резултат на неизпълнение на договорните им задължения, в качеството им на бивши администратори на банката.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на достигнатия в обжалвания съдебен акт извод за липса на причинноследствена връзка между поведението на ответниците и нанесената на банката вреда. Твърди се, че аргумент за обратното може да бъде извлечен само от 1 установения от БНБ факт,че банката е с капиталов недостиг в размер на 4 млрд.лв.,което априори изключва допускане,че управляващите банката администратори са изпълнявали добросъвестно задълженията си.Счита като доказателство за наличието на осъществяван от ръководството на банката „пирамидален механизъм“ на отпускане на кредити /погасяване на стари такива с предоставяне на нови кредитни средства/ , факта , че след поставянето на банката под специален надзор кредитът на „Рауърт овърсийз“С.А. е престанал да бъде обслужван. Въззивникът поддържа като доказани твърдените от него факти,че липсват договорени между ответниците, като представляващи банката и дружеството реални и адекватни обезпечения на отпуснатите кредитни средства и, че при отпускането на кредита е нарушена предвидената с Правилника за кредитната дейност на банката процедура.Във връзка с последното въззивникът се противопоставя на извода на първоинстанционния съд,че евентуално неизпълнение в този смисъл от страна на ответниците не е единствената причина за настъпването на неблагоприятния за банката резултат – невъзможност да събере вземането си от „Рауърт овърсийз“С.А.Счита,че с дейността си отделните звена в банката само подпомагат изпълнителните директори, чието е крайното решение за сключването на съответния договор за кредит, поради което същите с грижата на добър търговец /банкер/ следва да извършат преценката дали поисканото кредитиране и предложените обезпечения са изгодни за банката. Поддържа,че ответниците Х. /в качеството му на изпълнителен директор/ и П. /в качеството му на прокурист/ при сключването на договора с „Рауърт овърсийз“С.А. не са изпълнили конкретни, възложени им с договора за управление от 15.12.2008г., респ. с договора за търговско управление от 03.12.2009г., свои задължения - да полагат при управлението грижата на добър банкер, като повишават финансовите резултати, стабилността и престижа на банката, да организират и контролират цялостната й дейност, да решават дали да сключат от името на банката съответни сделки и определят тяхното съдържание, да пазят грижливо повереното им имущество, сключвайки изначално необезпечен кредит с посоченото дружество. Този си извод въззивникът мотивира с аргументи за невалидност на залога върху бъдещи вземания – извод, до който е достигнал и първоинстанционният съд, както и с установеното от вещото лице,че по сметките на дружеството, върху които кредитополучателят е учредил реален залог по ЗЗД, към 20.06.14г. е имало средства под 5000 лв.,а към 11.05.15г. изобщо не е имало такива.

Намира за ирелевантно,че през периода дотогава през сметките на дружеството са преминали значителни парични суми, независимо дали те са били генерирани от търговска дейност или дружеството е било „пощенска кутия“,през която са били източвани средства от „КТБ“АД. Решаващият за изхода на спора извод на първоинстанционния съд,че липсва причинна връзка между това противоправно поведение на ответниците и настъпилата за банката вреда в размер на невърнатите парични средства по кредита, въззивникът е оспорил с аргументи, че вредата е настъпила именно 2 вследствие предоставянето на средствата по на практика необезпечен договор /при несъразмерни и неадекватни обезпечения/, сключен от ответниците в нарушение на правилата й , уреждащи процедурата по сключване на договори за кредити. Допълнително е навел доводи,че синдиците на банката са направили опити да продадат вземането й по договора за кредит, инициирали са исково производство за присъждане на вземането й по съдебен ред /независимо от прекратяването му от съда/, а снабдяването с изпълнителен лист срещу длъжника по реда на заповедното производство, предвид статута на дружеството, е невъзможно да бъде осъществено, а дори да би било проведено принудително изпълнение, то било неефективно, тъй като дружеството не разполага с имущество, върху което то да бъде насочено. С това е обосновал възражението си за неправилност на извода на състава на СГС за пасивност в поведението на кредитора. По изложените съображения въззивникът е поискал обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – разгледани по реда на евентуалното им предявяване и уважени.

Въззиваемите Г.Х. и А.П. са оспорили въззивната жалба по идентични съображения, поддържайки възражения за неоснователност и недоказаност на наведените в нея твърдения и съображения и за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Молят да бъде постановено решение,с което същият да бъде потвърден.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 259 ал. 1 от ГПК от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване.

Софийски апелативен съд, по реда на чл.269 ГПК, като взе предвид събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност във връзка с доводите на страните, намира следното:

В подадената от „КТБ“АД/н/ , чрез синдиците на банката, искова молба са наведени твърдения, че ответниците Х. и П. имат качеството на администратори по смисъла на ЗБН и в качеството им на изпълнителен директор и прокурист, съответно, са сключили на 10.05.2012г. от името на „КТБ“ АДс търговското дружество „Рауърт овърсийз“С.А., учредено на Британските Вирджински острови, договор за кредитна линия. По силата на същия и на сключените впоследствие анекси към договора, банката предоставила на кредитополучателя сумата от 380 000 евро за оборотни цели, свързани с основната дейност на кредитополучателя, като същият бил обезпечен с договор за залог от същата дата – 10.05.2012г. на негови настоящи и бъдещи вземания от сметки в банката в размер не по- малък от 3

110% от размера на кредита, както и чрез договор за залог върху всички настоящи и бъдещи вземания на кредитополучателя от трето лица – „Рубин инвест“АД, произтичащи от търговски сделки- продажба на стоки между кредитополучателя като продавач и това трето лице АД като купувач.

Ищецът твърди, че банката е изпълнила поетите с договора задължения, а кредитополучателят е в забава от 25.07.2014 г. , но тъй като е регистриран извън територията на страната с преференциален данъчен режим по смисъла на параграф 1 , т.64 от ДР ЗКПО, поради изричната забрана на чл.411, ал.2, т.3 и т.4 ГПК банката не е успяла да събере вземането си, въпреки положените от синдика на банката усилия. Твърдят се извършени от ответниците противоправни действия, нарушаващи разпоредбата на чл.430 ал.1 ТЗ и изразяващи се във вземане на решение за и сключване на договора за банков кредит без в него да са изрично посочени всички условия за ползване на отпуснатите средства, тъй като същият не съдържа клауза, която да поставя усвояването на средствата в зависимост от учредяване на договореното обезпечение, а липсата на такава дава възможност на кредитополучателя да получи цялата сума по договора, преди или без изобщо да учреди обезпечението. Твърди се,че обезпечението формално е учредено, но по същество залогът на вземания от трети лица е невалиден; така извършените действия нарушават разпоредбата на чл. 237 ал. 2 от ТЗ, изискваща всеки член на управителния съвет да изпълнява функциите си с грижата на добър търговец, в интерес на дружеството и на всички акционери. В нарушение на същата разпоредба договорът е сключен от ответниците с чуждестранно юридическо лице, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, без да е извършено цялостно проучване на риска от подобна сделка и без да са обезпечени възможностите на банката да реализира правата си срещу кредитополучателя, в случай на неизпълнение на задълженията му, въпреки че ответниците са имали нужната информация и са били длъжни да предвидят евентуални неблагоприятни за банката последици от сключването на договора с това лице, като кредитът ще се окаже изцяло несъбираем.

Нарушаването на посочените разпоредби на Търговския закон, според ищеца, прави противоправно деянието на ответниците и попада в хипотезата на чл.

45 ЗЗД, което води до ангажиране на отговорността им за настъпилите за банката вреди от несъбраното вземане.

4

При условията на евентуалност ищецът сочи,че с действието си по сключване на договора ответниците са нарушили задължението си, предвидено в чл. 1.2. и чл. 4.11. 5 от договора за управление на ответника Х. и чл. 8 ал.1 и ал. 3 и чл. 9 ал. 1 от договора за търговско управление на П., да спазват разпоредбите от Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД, в частта относно условията и реда за проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на кредитните сделки в банката. В тази връзка са наведени твърдения, че ответниците за взели решение и са подписали договора за банков кредит, без наличие на изискуемите документи, приложими към кредитното досие на кредитополучателя, без извършване на обективна преценка относно кредитоспособността на кредитополучателя и без преценка на събираемостта на кредита в конкретния случай, като в отклонение от чл. 35 не е бил извършен правен анализ от юрист на банката, не е извършен анализ от кредитен специалист /чл.36, не е установено финансовото положение на кредитоискателя, нито са анализирани предлаганите обезпечения, съгласно изискването на чл. 37 и чл. 39, а кредитно досие за сключената кредитна сделка не е съставено, противно на чл.42. В тези случаи, твърди ищецът ответниците е следвало да откажат сключването на договора на основание чл.41 от Правилника. По отношение на ответника Х. са изложени конкретни твърдения за нарушения на договорните му задължения: да упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на Банката; да решава дали да сключи от името на банката договори и сделки, като определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава от Надзорния съвет или Управителния съвет или съдържанието на техните клаузи се определя от тях; да управлява имуществото на банката, като се разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху операциите на банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство в съответствие със закона, решенията на Общото събрание на акционерите, тези на Надзорния съвет и на Управителния съвет. По отношение на ответника П. се твърди нарушение на задълженията му по договора за търговско управление - да осъществява търговското управление лично с грижата на добрия търговец, като изпълнява задълженията си точно и добросъвестно; да полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението на банката всички професионални знания, умения и досегашен опит; при изпълнение на 5 задълженията си да спазва разпоредбите на действащото законодателство, Устава, вътрешните правила и вътрешните актове на банката. Твърди се от ищеца,че тези действия/бездействия на ответниците са довели пряко до увреждане на ищцовата банка, а вредата й е в размер на отпуснатите средства от 380 000 евро, които са останали неиздължени от кредитополучателя. На базата на тези твърдения ищецът е поискал да бъде ангажирана имуществената им отговорност на деликтно основание, евентуално – на договорно, като същите бъдат осъдени да заплатят солидарно на „КТБ“ АД/н/ сумата от 380 000 евро, представляваща обезщетение за претърпените от банката имуществени вреди от неизпълнение на законовите /договорните/ задължения на ответниците в качеството им на бивши администратори на банката, при сключване на договора от 10.05.2012 и анексите към него, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.При условията на евентуалност се търси разделно осъждане - всеки от ответниците да заплати на несъстоятелната банка сума от по 190 000 евро, ведно със законната лихва .