Решение № 116 от 22.10.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Сливница, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200201 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. Д. Н. срещу Наказателно постановление № 25-1204000393 от 24.04.2025 г.,, издаден от ВПД началник група в ОДМВР – София, сектор ПП, с което му е наложена глоба в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП и са отнети 18 броя контролни точки.

В жалбата са изложени твърдения, че Наказателното постановление е незаконосъобразно поради което моли да бъде отменен.

Административно-наказващия орган не е депозирал отговор на жалбата.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. В придружително писмо на въззиваемата страна /л.11/ е отразено, че процесното Наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 21.05.2025 г. Жалбата е подадена на 03.06.2025 г., в предвидения в закона 14-дневен срок.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 25-1204-000393 от 24.04.2025 г., издаден от ВПД началник група в ОДМВР – София, сектор ПП /л.5/ се установява, че Ц. Д. Н. е санкциониран за това, че на 18.08.2024 г. в 08.28 ч., в общ.

Божурище, на път първи клас № I-8, обл. Софийска, км.38+400, с посока на движение от гр.

София към гр. Сливница, е управлявал собствения си лек автомобил „*****************“, с рег. № ******************, със скорост от 101 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/ч. в населено място, въведено с пътен знак В26, което нарушение е заснето с автоматизирано техническо средство АТСС TFR 1 с фабр. № М653 и за което нарушение, квалифицирано по чл.21, ал.2 ЗДвП, на собственика е наложено наказание „глоба“ в размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание 1 чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП и са отнети 18 броя контролни точки.

Същата фактическа обстановка е описана и в Акта за установяване на административно нарушение от 27.02.2025 г. /л.13/, въз основа на който е издадено Наказателното постановление.

Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл.189е, ал. 12 ЗДвП, видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР и Заповед № 8121К-15085/09.12.2014 г. на МВР и Акт за встъпване в длъжност.

АУАН също е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, видно от Акт за встъпване в длъжност на актосъставителя и Заповед за преназначаване на актосъставителя на длъжност младши автоконтрольор.

Съдът счита, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити. Не са налице противоречия в двата акта, което да обуслови нарушена административно – наказателна процедура по издаването им.

Доколкото за извършеното нарушение в закона е предвидена санкция лишаване от право да се управлява МПС, правилно е съставен АУАН, а не е издаден електронен фиш, по аргумент от чл.189, ал.4 ЗДвП.

По делото не се спори, че именно жалбоподателят е собственик на процесното МПС, което се установява и от представената с молбата от 21.08.2025 г. от АНО, справка за същото.

По отношение на възражението на жалбоподателя, че не той е управлявал процесния автомобил на датата на нарушението, следва да се има предвид разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП /в редакцията от 2011 г./, съгласно която отговорността е за собственика, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

За да избегне носенето на отговорност, собственикът на заснетото МПС е следвало да представи декларация, че друг е управлявал МПС-то с посочване на данни за лицето, което е извършило нарушението.

Това в случая не е сторено, поради което и на основание чл.188, ал.1 ЗДвП /в сила от 2023 г./ отговорността е за собственика, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Изготвеното от жалбоподателя сведение /л.16/ няма характер на декларация по смисъла на чл.188, ал.1 ЗДвП, доколкото заявеното в него не е под страх от наказателна отговорност и не са посочени данни на лицето, на което е предоставено МПС-то.

Собственикът, респективно ползвателят не може да заобикаля разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП като установява обстоятелството, че друг е управлявал автомобила, чрез разпит на свидетели или по друг начин, а не по установения, императивно, от закона ред. В този смисъл Решение № 1304 от 01.11.2023 г. на АдмС – София област.

Съдът не споделя и възражението на жалбоподателя, че не била ясна фактическата обстановка, изложена в наказателното постановление, както и не било конкретизирано мястото на което е извършено нарушението.

В НП ясно е посочена фактическата обстановка и в какво се изразява нарушението.

Посочено е мястото и датата на нарушението, както и как е въведено ограничението на скоростта от 50 км./ч., а именно поради обстоятелството, че мястото на нарушението е в населено място, като има и поставен знак В 26. Ясно и подробно е индивидуализирано мястото, на което е извършено нарушението до степен да се установи дали същото е под обхвата на ограничението.

От изготвената и приета по делото Съдебно-техническа експертиза /л.34/ се установява, че на път I-8 в посока София - Калотина при км.38+570 е поставена табела Д 11 /Начало на населено място махала „Кантона“/, края на населеното място е обозначено с табела Д 12, поставена на км. 38+140. Съгласно координатите на камерата, същата е поставена на км.38 + 400, като процесния лек автомобил е заснет на разстояние от 80 м. от камерата и на 240 м. след знак Д 11 /Начало на населено място/ и преди края на действието му с пътен знак Д12 /Край на населено място/.

От експертизата се установява, че на км.37+320 м е поставен и пътен знак В26, ограничаващ скоростта на 50 км.ч.

2

Нарушението и в частност скоростта, с която се е движел процесният лек автомобил е констатирано с мобилна камера АТСС, временно разположена на участък от пътя и самото АТСС е статично. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него.

Последният не участва в процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е ирелевантно.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

С оглед изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното производство снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От същия се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, видът, марката и регистрационният номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 104 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място.

От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда – Протокола за проверка на процесното автоматизиращо техническо средство от 26.01.2024 г., като част от инструкциите при употреба на същото, се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/3 % при скорост над 100 км/ч.

В АУАН и в НП изрично е посочено, че се отчита допустимата грешка за измерване на скоростта от конкретното АТСС, а именно от 3 км./ч., което е в съответствие с чл. 6, ал.1 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което посочената в тях отчетена скорост е 101 км/ч.

За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г. след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския институт по метеорология; техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метеорологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за периодична проверка, които удостоверяват годността на използваното АТСС. В процесното Наказателно постановление, използваното АТСС е правилно индивидуализирано по тип, доколкото същото изцяло съответства на описаното в представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол за последваща проверка, и двете на БИМ.

Отразено е, че средството за измерване е годно до м.03.2025 г.

Годността на техническото средство се установява и от САТЕ.

Попълнен е протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на 3 скоростта на заснеманата отсечка, наличието на пътен знак. В протокола е отразено и заснемането на дигитална снима на участъка от пътя, такава е приложена към материалите по делото, както и е посочен режима на измерване - стационарен, началото и края на работата по час и минута, в който промеждутък от време са заснети и процесните снимки, станали основание за издаване на АУАН и след него Наказателно постановление, броя на установените нарушения.

Протоколът представлява официален свидетелстващ документ и като такъв има материална доказателствена сила, която не е оборена по делото, доколкото същият е редовно съставен, в съответствие с изискванията на нормативната уредба. Протоколът служи като годно доказателство по делото за факта на надлежното настройване и привеждане в работен режим на техническото средство.

В тази връзка непредставянето на документ за преминато обучение на полицейския служител въвел в работен режим камерата не оборва доказателствената му стойност. Липсата на представен сертификат за преминато обучение за работа с АТСС не обосновава извод за допуснато съществено нарушение на процедурата по установяване на деянието. Присъствието на контролен орган е с цел въвеждане на техническото средство в работен режим съгласно чл. 9, ал.

2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., но без възможности той да въздейства върху измерването, регистрирането и записването на нарушението, която дейност се осъществява автоматично.

С оглед изложеното съдът приема, че камерата представлява годно и изправно заснемащо средство, използвано по предвидения в закона начин.

Съдът е счел за безпредметно да разпитва по делото като свидетели актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта, доколкото същите не са възприели лично, пряко и непосредствено нарушението, същото е заснето с автоматизирано техническо средство, въз основа на заснетите данни. АУАН е съставен, поради обстоятелството, че за процесното нарушение е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че в АУАН и в Наказателното постановление неправилно е посочена материалноправната норма, която е нарушена, доколко описаното в обстоятелствената част и установено по делото отговаря на нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, тъй като ограничението на скоростта следва от факта, че движението на автомобила е в населено място. Действително на процесния пътен участък, видно от СТЕ, се установява, че е поставен и пътен знак В26, ограничаващ скоростта на 50 км.ч. Такова допълнително ограничение на скоростта с поставен пътен знак В 26, който отново ограничава скоростта на 50 км.ч. не е било необходимо доколкото то се дублира с това, което следва от поставения знак Д11 /Начало на населено място/, след който, съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗДвП, ограничението на скоростта е 50 км/ч.