Решение № 260001 от 02.03.2022, Районен съд - Тутракан

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 260001 гр. Тутракан, 02.03.2022 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в открито заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря

СВЕТЛАНА ГВОЗДЕЙКОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII, Раздел III (чл. 143 и сл.) от ГПК.

1.

Предявени са субективно съединени установителни искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, от ищците И.С.В. и В.В.В., упълномощил като проц. представител адв. Д.Н. от Адвокатска колегия – гр. С. (л. 4), за установяването на правото им на собственост, придобито в режим на съпружеска имуществена общност въз основа на осъществено давностно владение в периода: 19.05.2005 г. - 23.10.2019 г., върху:

1.1.

Дворно място с идентификатор №

*** по кадастралната карта на землището на ***; заедно с построената в имота

1.2.

Масивна двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ***.

1.3. Първият от ищците твърди, че с ответника били братя, но след навършване на пълнолетие, ответникът бил заминал да работи и живее в ***, където бил и сега.

Ищците завинаги останали да живеят в *** на адреса на спорният имот.

1.4.

На 22.04.1969 г. със строително разрешение № 9 на И.В. било позволено да построи нова жилищна сграда с одобрен архитектурен план и дадена строителна линия.

1.5.

На 13.08.1969 г. С. И. В. подарил 1/2 ид. ч. от празно дворно място на В.С.В.;

1.6.

На 14.06.1978 г. с нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 138, т.1, дело № 291/1978 г. - И.С.В. бил признат за собственик на сградата.

1.7.

На 17.07.1984 г. С. И. В. подарил 1/2 ид. ч. от дворното място и 1/2 ид. ч. от жилищната сграда на И.С.В..

1.8.

Твърди се, че последвали множество съдебни дела, и на 22.04.2005 г. било постановено Решение № 101/22.04.2005 г. по гр. д. № 35/2003 г. по описа на ТнРС, влязло в сила на 19.05.2005 г. с което имотът бил изнесен на публична продан.

1.9.

На 11.06.2015 г. ответникът се бил снабдил с изпълнителен лист.

1.10.

На 23.10.2019 г. е образувано и.д. № 20193430400174.

1.11.

На 28.11.2019 г. върху имота била наложена възбрана.

1.12.

Твърди се, че от 19.05.2005 г., когато с Решение, с което имотът бил изнесен на публична продан, до 23.10.2019 г., когато е постъпила молба от В.В. за образуване на изпълнително дело, почти петнадесет години, в имота живеели ищците, като не допуснали ответникът да влезе в имота и не му платили обезщетение, тъй като считали, че били собственици на този имот от построяването му.

1.13.

С оглед на изложените факти претендират придобивна давност върху имота за периода от влизане на съдебното решение в сила до образуване на изпълнителното производство.

1.14.

В давностният период ответниците изпращали писма и покани, в които твърдели, че не били допуснати в имота и не били получавали, обезщетения, но ищците считали, че не им дължат нищо - имотът бил тяхна собственост. С Уведомително писмо от 30.07.2010 година, подписано лично от ответника, в които признавал, че се смята за собственик и на 1/2 ид. ч. от имота, заплашвал със съдебен иск за обезщетение, който обаче не последвал. Последвало поредното му идване и опити да за изнудване, като използвал груба сила - съборил ищеца на земята и благодарение на намесата на съпругата му, си спасил живота, тъй като направил опит да го удуши. Не му било трудно, тъй като ищецът бил инвалид. В резултат на този опит от 14.05.2014 г. се наложило ищецът да се движи с патерици, а по- късно последвало и оперативно лечение в гр. Русе.

1.15.

На 15.04 2019 г. ищецът отново получил искане от В.В., в което отново правил признание за това, че не му предал владението и му дължал обезщетение за периода от 01.01.2013 г. до 30.12.2018 г.

2. Ответниците В.С.В. и И.И.В. са подали чрез. адв. В.А. от Адвокатска колегия - гр. Р. (л. 43) отговор на искова молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорват основателността на исковете.

2.1. Оспорват се твърденията за осъществено спокойно и необезпокоявано владение и изтекла придобивна давност.

2.2. Признават, че в релевирания от ищците период на владението не са допускани да ползват имота.

2.3. Твърдят, че давността е прекъсната чрез предявяване на искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС през 2006 г. и 2012 г.

3. Допуснато е обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20193430400174 по описа на ДСИ при ТнРС по отношение на публичната продан на гореописаните имоти, при внасяне на парична гаранция в размер на 5 000 лв.

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

4. По делото са изслушани показанията на свидетелите на ищците М. И. Н. и С. П. В., чиито показания не допринасят за изясняване на относимата към спора фактическа обстановка (л.

95).

5. Между страните не се спори, че ищеца И.В. и отв. В.В. са братя.

6. На 12.05.1986 г. е постановено Решение по гр. д. № 131/1985 г. на ТнРС (л. 5), с което е допусната съдебна делба при равни квоти:

6.1. между отв. В.В. до ищеца И.В. - по отношение на дворно място, съставлявaщо парцел V, в. кв. 9 по плана на *** (видно от отбелязването в приложената скица, с одобряването на кадастралната карта на *** на имота е отреден идентификатор № ***);

6.2. между всички страни по настоящото дело

(посочените в предходната точка лица и съпругите им) – по отношение на построената в имота двуетажна жилищна сграда.

7. На 22.04.2005 г. е постановено Решение

№ 101/22.04.2005 г. по гр. д. № 35/2003 г. по описа на ТнРС, с което делбеното производство завършило, като процесните имот и сграда са изнесени на публична продан. В решението е установена точната площ на парцела – 277 кв. м. и РЗП на сградата – 178 кв. м.

8.

През 2006 г. ответниците по делото В.В. и И.В. са завели срещу ищците И.В. и В.В. искове за заплащането на обезщетение за лишаването им от ползването на процесните имот и сграда за периода: 2000 – 2005 г. По делото е постановено Решение № 29/05.05.2011 г. по гр. д. № 1/2006 г. на ТнРС, с което исковете са уважени (л. 54). Същото е потвърдено с Решение № 79/11.10.2011 г. на СсОС по в. гр. д № 184/2011 г., което е довело до влизане в сила на първоинстанционното решение на 11.10.2011 г. (л. 61)[1].