Определение № 173 от 16.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. София, 16.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002101474 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 265261/13.02.2023 г. на Г. П. Я., [населено място], чрез процесуалните представители адвокат Т. З. и адвокат В. Я., срещу въззивно решение № 263378/28.11.2022 г. по в.гр.д. № 1628/2020 г. на Софийски градски съд.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Направено е искане за спиране на настоящото производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържат основанията по чл. 280, ал. 2, предл. второ и трето ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Притежава ли нотариалният акт за сделка обвързваща доказателствена сила за съда и длъжен ли е той да приеме посоченото в акта лице за собственик на имота; 2. Когато на страна в процеса не е било указано с доклада по делото, че следва да установи факти и обстоятелства, които въззивният съд смята за включени в предмета на доказване, следва ли на страната да бъдат дадени допълнителни указания в тази връзка; 3. Когато собствеността върху недвижим имот преминава последователно между юридически лица и физическо лице, което е техен законен представител и през цялото време упражнява фактическата власт върху имота, променя ли се намерението за своене на вещта и как, при положение, че то се формира и манифестира от едно и също физическо лице.

Ответникът по касация „БИСА СТРОЙ“ ЕООД, гр. София, представлявано от управителя инж. Б. С., чрез процесуалния представител адвокат Е. О., твърди в отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, като оспорва 1 жалбата и по същество. Претендира заплащане на сторените по делото разноски.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С обжалваното решение е потвърдено решение № 280180/20.11.2019 г. по гр. д. № 16994/2015 г. по описа на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. П. Я. срещу „БИСА СТРОЙ“ ЕООД иск за делба на следните недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда с офиси и подземни гаражи с обща застроена площ от 965.27 кв.м. и разгърната застроена площ от 9 669.88 кв.м., състояща се от три секции - А, Б и В, построена в УПИ * -*, * и * от кв. 45 по плана на [населено място], м. "М. - " : 1) апартамент №6, разположен на четвърти етаж на секция "А" на сградата на кота + 9.15 м., със застроена площ 106.84 кв.м., заедно с мазе № 6 в сутерена на секция "А", с полезна площ 4.24 кв.м.; 2) апартамент №7,разположен на пети етаж на секция "А" на сградата на кота + 12 м., със застроена площ 111.56 кв.м., заедно с мазе №7 в сутерена на секция "А", с полезна площ 4.14 кв.м.; 3) апартамент № 8,разположен на пети етаж на секция "А" на сградата на кота +12 м., със застроена площ 106.84 кв.м., заедно с мазе № 8 в сутерена на секция "А", с полезна площ 4.11 кв.м.; 4) апартамент № 9, разположен на първи подпокривен етаж на секция "А" на сградата на кота + 14.50 м., със застроена площ 108.25 кв.м., заедно с мазе № 9 в сутерена на секция "А", с полезна площ 4.11 кв.м. ; 5) апартамент № 9, разположен на четвърти етаж в секция "Б" на сградата на кота + 9.15 м., със застроена площ 110.17 кв.м., заедно с мазе № 9 в сутерена на секция "Б", с полезна площ 4.03 кв.м.; 6) апартамент №10, разположен на четвърти етаж в секция "Б" на сградата на кота + 9.15 м., със застроена площ 143.21 кв.м, заедно с мазе № 10, в сутерена на секция "Б", с полезна площ 4.04 кв.м.; 7) апартамент № 11, разположен на четвърти етаж в секция " Б " на сградата на кота + 12 м., със застроена площ 110.182 кв.м., заедно с мазе № 11 в сутерена на секция "Б", с полезна площ 3.66 кв. м.; 8) апартамент № 12 , разположен на пети етаж в секция "Б" на стадата па кота + 12 м., със застроена площ 110.17 кв.м., заедно с мазе № 12 в сутерена на секция"Б", с полезна площ 3.66 кв.м. ; 9) апартамент № 13, разположен на пети етаж в секция "Б" на сградата на кота + 12 м., със застроена площ от 143.21 кв.м., заедно с мазе № 13 в сутерена на секция "Б", с полезна площ от 3.66 кв.м. ; 10) апартамент № 14, на две нива, разположен на шести и седми етаж в секция "Б" на сградата на кота +14.85 и кота + 17.65 м., със застроена площ 181.60 кв.м., заедно с мазе № 14 в сутерена на секция "Б", с полезна площ 3.66 кв.м. ; 11) апартамент № 17, разположен на шести и седми подпокривен етаж в секция "Б" на сградата на кога + 14.85 и кота +17.65м. със застроена площ 179.85 кв.м., заедно с мазе № 17 в сутерена на секция "Б", с полезна площ 3.31 кв.м. ; 12) апартамент № 11, разположен на четвърти етаж в секция "В" на сградата на кота + 9.15 м., със застроена площ 96.45 кв.м., заедно с мазе № 11 в сутерена на секция "В", с полезна площ 3.64 кв.м. ; 13) апартамент № 12, разположен на четвърти етаж в секция "В" на сградата на кота + 9.15м., със застроена площ 125.78 кв.м., заедно с мазе № 12 2 в сутерена на секция "В", с полезна площ 3.37 кв.м. ; 14) апартамент № 13, разположен на четвърти етаж в секция "В" на сградата на кота - 9.15 м., със застроена площ 108.54 кв.м., заедно с мазе № 13 в сутерена на секция "В", с полезна площ 2.76 кв.м.; 15) апартамент № 15, разположен на пети етаж в секция "В" на сградата на кота +12 м., със застроена площ 96.45 кв.м., заедно с мазе № 15 в сутерена на секция "В", с полезна площ 2.82 кв.м. ; 16) апартамент № 16, разположен на пети етаж в секция "В" на сградата на кота +12 м., със застроена площ 125.78 кв.м., заедно с мазе № 16 в сутерена на секция "В", с полезна площ 2.65 кв.м. ; 17) апартамент № 17, разположен на пети етаж в секция "В" на сградата на кота +12м., със застроена площ 108.54 кв.м., заедно с мазе № 17 в сутерена на секция "В", с полезна площ 2.24 кв.м.; 18) апартамент № 19, разположен в секция "В" на сградата, с обща разгъната застроена площ 142.17 кв.м., на две нива, заедно с мазе № 19 в сутерена на секция "В", с полезна площ 3.14 кв.м. ; 19) апартамент в секция "В" на сградата, с обща разгъната застроена площ 120.21 кв.м., разположен на две нива, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.

Въззивният съд е приел, че с нотариален акт №100/2005 г. Т. М. В. и А. В. В. са дарили на ищеца Г. П. Я. 9/10 ид. ч. от имот пл. № * с площ от 1000 кв.м., кв. 16 по плана на [населено място], м. „М.“, заедно с построената в него едноетажна сграда, застроена на около 74 кв.м.

С решение от 20.08.2018 г. по гр. д. № 16592/2015 г. на СГС, влязло в сила на 23.10.2018 г., са отхвърлени предявените от "БИСА СТРОЙ“ ЕООД срещу ищеца искове за прогласяване нищожността на така сключения договор за дарение, поради невъзможен предмет, липса на основание, на съгласие, заобикаляне на закона и на предписана от закона форма. С нотариален акт № 96/2009 г. и нотариален акт № 95/2009 г. ответникът „БИСА СТРОЙ“ ЕООД се легитимира като собственик на имоти с пл. № *, * и *, отредени за УПИ *-*, *. * от кв. 45, закупени от Б. И. С. и Д. Б. С.. От приетото заключение на техническата експертиза се установява, че процесният УПИ *-*, * * от кв. 16 по регулационния план от 1979 г. е идентичен с УПИ *-*, * * от кв. 45 по действащия регулационен план от 1995 г. Съобразно влезлите в сила кадастрална карта и кадастрални регистри, имотът е отразен като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2543 кв.м. По отношение на частта от построените самостоятелни обекти в делбената сграда вещото лице е посочило, че същите не могат да бъдат идентифицирани като местоположение върху парцела, на идеални части от който твърди, че е собственик ищецът. От изслушаните свидетелски показания съдът е установил, че изкопните работи на блока са започнали още през септември 2004 г., а старата сграда в имота е била премахната. Строителите на процесната сграда не са били притеснявани от никого и не знаели за спорове или създавани пречки от трети лица. Съдът е посочил, че при тези фактически данни не е установено наличие на съсобственост между страните по делото.

Отбелязал е, че придобиването на един и същ имот от двете страни по делото, но от различни праводатели, обуславя необходимостта от доказване от страните, че именно техният праводател е носител на правото на собственост. Нито една от страните не е доказала нейният праводател да е собственик на имотите, които са прехвърлени. Влязлото в сила решение по спора за валидността на дарението, с което се легитимира като собственик ищецът, няма сила на пресъдено нещо по въпросите, които съдът е обсъдил в мотивите, но 3 които не са били предмет на спора и следователно – които не са могли да бъдат решени с акта по същество. Обективните предели на СПН се простират до липсата на нищожност на сключената сделка на посочените в решението основания. Съдът е направил извод, че по отношение на страните вещнопрехвърлителният ефект от сделките не е настъпил, поради което липсва съсобственост върху спорния недвижим имот. Относно заявеното възражение от „БИСА СТРОЙ“ ЕООД за изтекла придобивна давност, считано от датата на съставяне на придобивния нотариален акт – 19.06.2009 г., е прието, че дружеството е упражнявало фактическа власт върху имота, като след сключването на двата договора за продажба, за ответника е налице и намерение за своене. Посочените актове съставляват титул, годен да прехвърли собствеността, а добросъвестността на владелеца се предполага до доказване на противното, както изрично постановява чл. 70, ал. 2 ЗС. Твърдяното наличие на вписване на прехвърлителен акт /между трети лица/ към датата на сключване на последващата сделка, не влече недобросъвестност на приобретателя, тъй като под недобросъвестност законът визира факта на незнание към момента на установяване на владението, че праводателят на владелеца не е собственик на прехвърления имот. Съдът е приел, че ответникът е упражнявал в период по-дълъг от 5 години фактическа власт върху поземления имот и построената сграда, без противопоставянето от страна на титуляра/титулярите на правото на собственост. Той е демонстрирал поведение на пълноправен собственик, вкл. с извършеното строителство, което сочи, че е имал намерението да свои имота за себе си. Установени са обективният /corpus/ и субективният /animus/ елементи от фактическия състав на чл.79 ЗС.

Позоваването на изтеклата придобивна давност не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС, съгласно ТР № 4/2012 г., ОСГК, поради което той следва да се приеме за осъществен. В допълнение е посочено, че с оглед невъзможността според приетото експертно заключение делбените обекти в сградата да бъдат идентифицирани като местоположение върху процесния имот, делба не може да се допусне по отношение на тях.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и трябва да е от значение за решаващата воля на съда. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.