Решение № 233 от 20.06.2023, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Административно наказателно дело 108/2023
- Вид
- Решение № 233
- Подписан
- 20.06.2023
- В сила
- 16.10.2023
- Състав
- Никола Георгиев Маринов
Цитирани разпоредби
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.100, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.147, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл.174, ал.3, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 233 гр. С., 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Никола Г. Маринов при участието на секретаря Христина П. Панайотова като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно наказателно дело № 20232230200108 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на С. Г. Т. против НП №220804- 005469/30.12.2022г. на началника сектор в ОД на МВР- С., РУ на МВРС., с което на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки. Моли за отмяна на наказателното постановление.
Жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява в съдебно заседание лично и с упълномощен процесуален представител, който моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Органът, издал обжалваното наказателно постановление, редовно и своевременно призован не изпраща свой представител. Депозирано е писмено становище чрез упълномощен процесуален представител, който счита 1 наказателното постановление за законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 11.12.2022г. полицейски служители, свидетелите Ж. Д. и И. И. били нощна смяна и извършвали обход по ул. „Генерал Скобелев“, когато при движение в посока кръговото кръстовище на бул. „Цар Симеон“ били заслепени от дълги светлини на спрян лек автомобил „Мазда 3“ с рег.
№............. от другата страна на улицата пред заведение „Хемингуей“.
Полицейските служители спрели до автомобила, установили водача, който бил извън него и разговарял с други лица. Служителите на реда го предупредили да угаси светлините, защото ги заслепява и му извършили проверка на документите за самоличност. При проверката установили, че лицето е С. Г. Т. като на полицаите им се сторило, че то е със завален говор и мирише на алкохол, но тъй като не се движел към този момент с моторното превозно средство си тръгнали. Патрулът продължил в посока кръговото кръстовище на бул. „Цар Симеон“ като двамата свидетели видели че в 04,30 часа в лекия автомобил „Мазда 3“ с рег. №............. се качва проверяваното от тях лице и потегля след тях в същата посока. Полицаите го последвали със служебния автомобил и след като жалбоподателят продължил движението си по бул. „Цар Симеон“, покрай общинския пазар в посока бензиностанция „Лукойл“ спрял пред казино „777“. Служителите на реда подали светлинен сигнал и спрели след него. Извършили проверка отново на лицето, този път като водач на посоченото моторно превозно средство, на жалбоподателя С. Г.
Т.. Те му поискали да представи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, свидетелство за регистрация на автомобила, както и талона за техническия преглед на автомобила. Водачът на моторното превозно средство отказал да ги представи като заявил, че не ги носи, макар че същите полицейски служители са видели по- рано, че ги носи, при предходната проверка, а св. И. И. видял че документите му са на предната седалка. Извършена била справка чрез ОДЧ, от която се установило, че собственик на моторното превозно средство е фирмата „Хеликом“ ООД, а моторното превозно средство не е представено на годишен технически преглед. В 04,35 часа св. Ж. Д. поканил водача да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средства „Дрегер 7510 ARNJ“ с 2 фабр. №0096, но жалбоподателят С. Т. отказал и побягнал в казиното.
Полицаите го последвали като жалбоподателят обяснил, че си търси телефона в казиното, тъй като го е изгубил, но отново отказал да бъде тестван с техническото средство. Поради това му бил издаден талон за медицинско изследване №098031, който лицето отказало да подпише и отказало да извърши кръвното изследване, защото бързал за да си намери телефона.
Жалбоподателят бил поканен да направи тест за наркотици и упойващи вещества, който той не отказал и бил изпробван в РУ на МВР- С., а пробата била отрицателна.
Свидетелят Ж. Д. приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3, на чл.100, ал.1, т.1, на чл.100, ал.1, т.2 и на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
За тези нарушения съставил акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя, а колегата му, св. И. И. като очевидец, присъствал при установяване на нарушението се подписал при съставянето и връчването на акта. Тъй като жалбоподателят отказал да подпише и да получи съставения му акт за установяване на административно нарушение това било удостоверено с подписа на св. М. Г. Г..
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение на С. Г. Т. била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22- 1670- 000319/11.12.2022г. от началника на сектор в ОД на МВР- С., РУ на МВР- С. и му е била наложена принудителна административна мярка на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, а именно „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.
Депозирано било на 15.12.2022г. писмено възражение от С. Т. до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- С.. В него жалбоподателят изразил несъгласие с така съставения му акт за установяване на административно нарушение. Обяснил, че така посочената фактическа обстановка не отговаря на обективната истина и че не е извършил посочените нарушения. Оплакал се, че не му е бил връчен акта за установяване на административно нарушение, получил го след изрична писмена молба като счел че по същия има добавени с ръкописен почерк допълнения, които не разбира. Позовал се на незаконосъобразност на така съставения му акт за 3 установяване на административно нарушение и искал да бъде прекратена административнонаказателната преписка срещу него с мотивирана резолюция.
Образувана била проверка, въз основа на която било снето сведение от актосъставителя Ж. Д. и колегата му И. И.. Въз основа на извършената проверка била депозирана докладна записка от полицейски инспектор П. С.ов до началника на РУ на МВР- С., с която било изразено мнение, че изтъкнатите причини във възражението на С. Т. не следва да се вземат предвид при определяне на наказанието му, тъй като същият безспорно е нарушил разпоредбите на ЗДвП.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение впоследствие началникът на сектор към ОД на МВР- С., РУ на МВР- С. възприел същата фактическа обстановка като издал обжалваното наказателно постановление и на основание чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП му наложил наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 10 лева, на основание чл.185 от ЗДвП му наложил наказание „Глоба“ в размер на 20 лева и на основание Наредба №Iз- 2539 на МВР му отнел 12 контролни точки.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в 14- дневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е неоснователна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели Ж. Д., И. И., М.
Г. и Господин Янков изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на делото. Съдът кредитира частично показанията дадени от св. Таня Кирилова, тъй като същите не касаят конкретното поведение на жалбоподателя по време на извършената му проверка, а посоченото му здравословното състояние няма отношение към установените нарушения.
При съставянето на акта за установяване на административно 4 нарушение актосъставителят е описал правилно нарушението по чл.174, ал.3, предл.1 от ЗДвП. По несъмнен начин се установи от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят С. Т. на 11.12.2022г. в 04,30 часа е управлявал лекия автомобил „Мазда 3“ с рег. №............. по бул. „Цар Симеон“ като при извършена от полицейските служители проверка е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер 7510 ARNJ“ с фабр.
№0096 за употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта по издаден му талон за медицинско изследване №098031 от 11.12.2022г. в 04,35 часа.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
В случая жалбоподателят не успя да обори доказателствената сила на акта за установяване на административно нарушение с представените от негова страна доказателства. Представените от него медицински книжа относно поставената му диагноза за „неинсулинозависим захарен диабет без усложнения“, както и свидетелските показания на личния му лекар св. Таня Кирилова не могат да обосноват извод, дали в деня на проверката жалбоподателят е употребил или не алкохол. Разпитаният колега на жалбоподателя, св. Господин Янков е категоричен, че жалбоподателят Т. не употребява алкохол на техни банкети, а личният му лекар заявява, че лекарството което му е предписано е противопоказно да бъде прилагано с употреба на алкохол. Настоящият състав следва да отбележи, че за нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е ирелевантно дали действително в деня на проверката жалбоподателят е употребил алкохол, макар че именно съмнението на полицаите, че същият е миришел на алкохол при първата проверка е мотивирало те да го последват с автомобила си, когато са видели, че той се качва да шофира в това състояние и да му извършат проверка с техническо средство.
Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две правила за поведение, задължителни за водачите на МПС, чието неизпълнение има за последица и налагането на санкция по административен ред, а именно: 1. отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяването употребата на алкохол или упойващи вещества; 2.
5 неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Във връзка с гореизложеното, съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за неяснота относно хипотезата, по която е квалифицирано установеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят е осъществил състава и на двете нарушения, включени в чл.174, ал.3 от ЗДвП. Същите са възпроизведени текстово както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление- отказал е да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Необосновани са твърденията от страна на жалбоподателя за това, че същият не е бил спиран по време на движение, нито се е намирал в автомобила, за да бъде обект на проверка от полицейските служители. От показанията на двамата служители на реда става ясно, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил „Мазда 3“ с рег. №............. по бул. „Цар Симеон“, същият е бил спрян за проверка чрез подаване на светлинен и звуков сигнал. Разпитаните свидетели са категорични, че именно установеното от полицаите при предходната проверка, че е миришел на алкохол ги е мотивирало да го последват със служебния автомобил, когато са го видели, че се качва да шофира в това състояние и да му извършат проверка с техническо средство. Жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол като дори е избягал в намиращото се до него казино. Той не е дал и кръвна проба, въпреки издадения му медицински талон, поради което съдът намира, че е доказано извършването на посоченото по- горе нарушение от страна на жалбоподателя и той следва да понесе административнонаказателна отговорност. За това нарушение при издаването на наказателното постановление наказващият орган е наложил на жалбоподателя две наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, които са 6 фиксирани и отговарят в пълна степен на нарушението и вината му. Ето защо в тази част наказателното постановление съдът счита за законосъобразно и като такова следва да го потвърди.