Решение № 839 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 839 гр. София, 15.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000502956 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260526 от 27.03.2023 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 261 072 от 08.08.2023 г., постановени по гр.д. № 4573/2021 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 е осъден да заплати на Д. С. Г., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 13 000 /тринадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.09.2020 г. в гр. София, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2021 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 26 000 лева.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати:

- адвокатско възнаграждение на адв. В. О. от САК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 638 лева с начислен ДДС;

- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.

78, ал. 5 от ГПК, в размер на сумата от 520 лева и деловодни разноски, в размер на сумата от 275 лева;

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил Д. С. Г., ЕГН ********** да заплати деловодните разноски на ответника – Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, общо в размер на сумата от 588 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 в частта, в която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2021 г., за разликата над сумата от 5 000 лева до размер на сумата от 13 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е завишено по размер и не съответства на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Моли да се отмени решението в атакуваната част и вместо това да се отхвърли прекия иск в тази част.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски.

Ищецът - Д. С. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния представител е подал насрещна жалба, с която атакува решението на първоинстанционния съд в частта, в която прекият иск е отхвърлен, за разликата над сумата от 13 000 лева до пълния предявен размер от 26 000 лева с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на закона.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации на първоинстанционния съд, че с поведението си е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като при настъпване на ПТП е бил с поставен обезопасителен колан.

Моли въззивният съд да отмени решението в атакуваната от него част и вместо това да осъди ответника да му заплати допълнително обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 13 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2021 г.

Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.

2

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Д. С. Г., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 29.09.2020 г., около 10:10 часа в гр. София, на кръстовището на бул. „Витоша“ и бул. „България“ е настъпило ПТП между управлявания от него автомобил със специален режим на движение /линейка/ „Пежо Интегра“ с peг. № ******** и лек автомобил „Ауди А 6“ с peг. № ********, управляван от А. А.

П., ЕГН **********.

Ищецът твърди още, че:

- виновен за настъпване на ПТП е водачът на лекия автомобил „Ауди“, който не е освободил достатъчно място на пътното платно за да премине МПС със специален режим на движение, за което с влязло в сила наказателно постановление му е наложено административно наказание глоба;

- мястото на произшествието е било посетено от пътна полиция, които извършили оглед, съставили Протокол за ПТП и Акт за установяване на административно нарушение;

- вследствие на удара между двата автомобила е получил разкъсно - контузна рана в дясна орбитална област, обработена с тъканно лепило, без анамнестични клинични и ренгенови данни за черепно мозъчна травма; лицева травма, изразяваща се в контузия на носа без клинични и ренгенови данни за счупване на носни кости; контузия на горна устна; травма на шийния отдел на гръбначния стълб, изразяваща се в множество изкълчвания и навяхвания на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб, без ренгенови данни за счупване на тела и израстъци и разместване в отдела;

- след ПТП е бил транспортиран от друг екип на Спешна медицина и прегледан в УБАЛСМ „ Н.Пирогов“;

- лекият автомобил „Ауди“ е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;

- на 15.12.2020 г. е предявил писмената претенция по чл. 380 от КЗ за обезщетяване на вредите, по която е заведена щета, но не е заплатено обезщетение за неимуществени вреди.

3

Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 26 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 27.03.2021 г.

Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски, както и адвокатско възнаграждение за неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788 подал отговор на исковата молба /л. 32/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че приложените доказателства не установяват поведението на застрахования водач да осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, а противното, че ищецът като водач на автомобил със специален режим на движение е навлязъл в кръстовището при червен за него сигнал на светофарната уредба, с което е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 92 от ЗДвП.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ищецът с поведението си допринесъл за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат, тъй като не е ползвал обезопасителния колан, с който е бил оборудван автомобила със специален режим на движение и със приетото съотношение на съпричиняване да се намали обезщетението за неимуществени вреди.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивният възприема изцяло и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От събраните по делото доказателства установява, че на 29.09.2020 г., 4 около 10:10 часа в гр. София, на кръстовището на бул. „Витоша“ и бул.

„България“ е настъпило ПТП между автомобил със специален режим на движение /линейка/ „Пежо Интегра“ с peг. № ********, управляван от ищеца и лек автомобил „Ауди А 6“ с peг. № ********, управляван от А. А. П., ЕГН **********.

Автомобилът със специален режим на движение, управляван от ищеца е навлязъл в кръстовището с включен светлинен и звуков сигнал при червен за него сигнал на светофарната уредба.

Лекият автомобил „Ауди А 6“ с peг. № ********, управляван от А. А.

П., ЕГН ********** е навлязъл в кръстовището при ограничена видимост и при зелен за него сигнал на светофарната уредба.

ПТП е настъпило поради несъобразени и неправилни действия на двамата водачи с органите за управление на автомобилите, защото и двамата не са възприели достатъчно правилно ситуацията, не са предвидили риска и не са предприели действия за предотвратят настъпилия челен, кос и ексцентричен удар между двата автомобила.

С влязло в сила наказателно постановление, на основание чл. 179 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба само на водача на лекия автомобил, като в съобразителната част е посочено, че водачът на автомобила със специалния режим на движение има съвина, тъй като е навлязъл в кръстовището при червен за него сигнал на светофарната уредба – л. 14.

Мястото на произшествието е било посетено от пътна полиция, които извършили оглед, съставили Протокол за ПТП и Акт за установяване на административно нарушение.

В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило автотехническа експертиза / л. 105/, от която се установява механизма на настъпване на ПТП.

5

От писменото заключение на вещите лица, извършили в първата инстанция медицинска експертиза / л. 84/ се установява, че ищецът вследствие на удара между двата автомобила е получил:

- разкъсно контузна рана в дясна орбитална област, обработена с тъканно лепило, без анамнестични клинични и ренгенови данни за черепно мозъчна травма;

- лицева травма, изразяваща се в контузия на носа без клинични и ренгенови данни за счупване на носни кости;