Решение № 5307 от 14.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5307 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Елена Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504655 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение № 20081461 от 01.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 5 436/2021 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав ответникът Е. Р., ЕГН ********** е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ сумата 1 730,50 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 116, находящ се в гр.София, ж.к.“****, аб.№ 56690, за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до погасяване на вземането, сумата 13,43 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово разпределение“ през периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.01.2021 г. до изплащане на същата, като искът по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ за заплащане на цената за топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 1 956,58 лева и за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г., искът по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ за заплащане на цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за разликата до пълния предявен размер от 54,77 лева, както и осковете по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 241,80 лева, представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.01.2021 г. и на сумата 2,58 лева – лихва за забава, начислена върху вземането за дялово разпределение за периода от 30.01.2017 г. до 12.01.2021 г. са отхвърлени като неоснователни.

Със същия съдебен акт Е. Р. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 625,77 лева – разноски по делото.

Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Нелбо” ЕАД, гр.София.

Така постановеното съдебно решение в частта, в която са уважени предявените от ищеца искове относно главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, е обжалвано от ответника Е. Р., гр.София – чрез назначения й особен представител адв.А.. В жалбата се поддържа, че решението в атакуваната част е неправилно, незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на закона. Твърди се и че жалбоподателката не е ползвала топлинна енергия по силата на общите условия; че същата не е имала уреди в имота си, че измервателните уреди в абонатната станция несъответстват на нормативно установените 1 изисквания и не са отразявали количествата, отдадена топлинна енергия. Сочи се и че начислените количества потребена от жалбоподателката топилинна енергия не съответства на отчетената енергия от измервателните уреди съгласно нормативната уредба, като се позовава и на довностен срок.

Моли да се отмени решението на СРС в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърлят изцяло предявените срещу жалбоподателката искове.

Ответникът по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София в срока по чл.263, ал.1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба, с който същата е оспорена като неоснователна и недоказана. Релевирани са съображения, че първоинстанционният съд подробно и съобразно константната съдебна практика по този вид типови правни спорове е взел мотивирано и обосновано решение в обжалвания от ответника съдебен акт, както и че твърденията за неправилност на решението произтичат от разширително тълкуване и по аналогия на материалното право и се явяват несъществени и необосновани. Претендира присъждането на разноски.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Нелбо” ЕАД не е взело становище по жалбата.

Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалваната част, както и че настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно неговата правилност.

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ и правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.

Въззивната инстанция напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, изведени на базата на правилно установена фактическа обстановка по делото и при правилно приложението на релевантните правни норми, с които е обоснована основателността на исковите претенции за главницата за топлинна енергия в размер на сумата от 1 730,50 лева за периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2020 г. и за дялово разпределение в размер на 13,43 лева за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва о т 29.01.2021 г. до изплащане на вземанията, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд и във връзка с доводите, заявени с въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:

Неоснователни са релевираните в жалбата оплаквания във връзка с погасителната давност относно главницата за топлинна енергия.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.

2012 г. по тълк.дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен право-пораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер.

По силата на разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

По отношение на вземанията за главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за исковия период от м.10.2017 г. до м.04.2020 г. – предмет на обжалване, приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация 2

София” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г. Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2, съотв. стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

От изложеното следва, че задължението на ответника по иска за заплащане на сумата за доставената топлинна енергия за м.10.2017 г. – първият месец от обсъждания период, е с падеж: 15.12.2017 г. и от деня, следващ тази дата, е започнала да тече погасителната давност за това вземане, за което приложение намира разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /ЗМДВИП/ - в ред.ДВ бр.28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г., в която е предвидено, че спират да текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. С § 13 от ПЗР към ЗИД на ЗМДВИП, обнародвани в ДВ бр.44/13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г., е предвидено от законодателя, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в Държавен вестник. Предвид тази нормативна уредба за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. по отношение на процесното главно вземане за м.10.2017 г. давност не е текла. Продължилият да тече по отношение на това задължение срок по чл.111, б.„в“ ЗЗД би изтекъл на 22.02.2021 г., която дата обаче е след подаване на исковата молба на 29.01.2021 г., когато течението на давностния срок е спряло.

Към момента на подаване на исковата молба в съда в обхвата на изтеклата тригодишната погасителна давност не попада нито едно и от останалите задълженията за доставена топлинна енергия за времето от м.11.2017 г. до м.04.2020 г.

Релевираните от жалбоподателя оплаквания относно начислените количества топлинна енергия са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.3 ГПК оспорване на заключението може да бъде направено докато трае изслушването, след изтичането на който преклузивен срок това процесуално действие е процесуално недопустимо. От друга страна, при оценка на заключението, извършена по реда на чл.202 ГПК, въззивният съд намира, че същото е обективно, обосновано, пълно и компетентно изготвено, чието заключение не се оборва от останалия ангажиран пред първата инстанция доказателствен материал.

Наведените за първи път във въззивната жалба възражения във връзка с уредите като несвоевременно релевирани не следва да бъдат обсъждани.

По отношение на иска по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ относно дяловото разпределение въззивната жалба е бланкетна, не съдържа конкретни оплаквания за неправилност на обжалвано решение, поради което в тази част въззивният съд дължи проверка само за евентуално допуснати от първоинстанционния съд нарушения на императивни материалноправни норми, каквито в дадения случай не са налице.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на решаващия състав на СРС относно изхода от разглеждането на спора по отношение на исковете с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка с чл.149 ЗЕ относно главниците – предмет на въззивно обжалване, решението на СРС в същата част като правилно следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя не се дължат разноски.

На основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 250,00 лева – разходи за възнаграждение за особен представител и 10,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20081461 от 01.03.2023 г., постановено по гр.д.№ 5 3

436/2021 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав в обжалваната част.

ОСЪЖДА Е. Р., ЕГН **********, действаща чрез законния й представител – майка Е.Н.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.“***** д а ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Ястребец” № 23Б на основание чл.78, ал.3 във връзка с ал.8 от ГПК сумата 260,00 лева /двеста и шестдесет лева/ – разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ище-ца: „Нелбо” ЕАД.