Решение № 135 от 20.02.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Шумен, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Людмила Д. Григорова-Митева при участието на секретаря Димитринка В. Христова като разгледа докладваното от Людмила Д. Григорова-Митева Гражданско дело № 20243630102947 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.6, ал.1, т.9 и т.10 от ЗУЕС, във вр. чл.50, ал.2, т.1 от ЗУЕС, във вр. чл.51, ал.1 от ЗУЕС.

В исковата си молба до съда, ищецът Етажна собственост, с административен адрес:

***, представлявана от професионален домоуправител „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: г***, представлявано от М.а И. – управител, излага, че ответникът С. А. Ч., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** , притежава самостоятелен обект с идентификатор №***, разположен в жилищна сграда в режим на етажна собственост с административен адрес:

***. Етажната собственост (ЕС) се управлявала от избран от Общото събрание на собствениците професионален домоуправител по силата на сключен, по реда на чл.19, ал.8 от ЗУЕС договор. Сочи се в молбата, че за управление и поддръжка на общите части в ЕС се събират такси, определени по вид и размер от Общото събрание, като за взетите решения бил съставен протокол от проведено на 17.05.2021 г. общо събрание. На същото събрание било взето и решение за създаване на Фонд „Ремонт и обновяване“ (ФРО), като е била определена и дължимата към този фонд вноска. Плащанията в ЕС били месечни, с периодичен характер, като всяка месечна вноска падежирала на последно число на съответния месец. Ответникът не бил изпълнявал 1 задълженията си да заплаща дължимите за управлението и поддръжката вноски, като към 31.07.2024 г. бил натрупал задължения в общ размер на 429, 95 лева (за периода от 01.05.2021 г. до 31.07.2024 г.). Задълженията по пера били следните: 234, 00 лева- такса „Управление“; 156.00 лева- вноски към ФРО; 37, 45 лева- такса „Текущи разходи“ за периода от 01.01.2024 г. до 31.07.2024 г.; 2, 50 лева- допълнителни разходи. За тези задължения ответникът бил нееднократно уведомяван чрез залепяне на съобщение на входната врата на жилището му, както и чрез изпращане на покана за доброволно плащане, но действия от него страна по изплащане на задълженията не били предприети. Предвид неизпълнението, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д.№2143/2024 г. по описа на ШРС.

Заявлението било уважено, като в последствие съдът бил дал указания на ищеца да установи вземанията си по издадената заповед за изпълнение в исковото производство по чл.422 от ГПК. Предвид горното, първоначално ищецът предявява установителни искове по чл.422 от ГПК, с искане да се признае за установено, че ответникът, в качеството на собственик на недвижими имот с идентификатор №***, разположен в жилищна сграда в режим на етажна собственост с административен адрес:

***, дължи на ищеца сумата, присъдена със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№2143/2024 г. по описа на ШРС, в общ размер на 429,95 лева, представляваща разходи за поддръжка и управление на общите части на етажната собственост, за периода от 01.05.2021 год. до 31.07.2024 год., както следва: 234, 00 лева - такса „Управление“ (домоуправител); 156,00 лева вноски към Фонд „Ремонт и обновяване“ (ФРО); 37,45 лева - такса за „Текущи разходи“ за периода 01.01.2024 г. до 31.07.2024 г.; 2,50 лева – допълнителни разходи в ЕС. Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и разноски.

В хода на делото, поради факта, че издадената в заповедното производство заповед за изпълнение е обезсилена, ищецът отправя молба за изменение на исковете си, като моли същите от установителни да се изменят на осъдителни, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 429, 95 лева, представляваща разходи за поддръжка и управление на общите части, 2 за периода от 01.05.2021 год. до 31.07.2024 год., както следва: 234,00 лева такса „Управление“ (домоуправител); 156, 00 лева - вноски към ФРО; 37, 45 лева - такса за „Текущи разходи“ за периода 01.01.2024 г. до 31.07.2024 г.; 2, 50 лева – допълнителни разходи в ЕС. Претендира се и обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира и разноски.

С Определение №3277/05.11.2025 г. съдът е допуснал изменение на исковете и последните от установителни са приети за разглеждане като осъдителни, със следните искания: да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 429, 95 лева, представляваща разходи за поддръжка и управление на общите части, за периода от 01.05.2021 год. до 31.07.2024 год., както следва: 234, 00 лева - такса „Управление“ (домоуправител); 156, 00 лева - вноски към ФРО; 37, 45 лева - такса за „Текущи разходи“ за периода 01.01.2024 г. до 31.07.2024 г.; 2, 50 лева – допълнителни разходи в ЕС.

В хода на делото ищецът поддържа претенциите си.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител, депозира писмен отговор. Счита предявения иск за неоснователен и недоказан, за което излага аргументи. Позовава се на изтекла погасителна давност за част от сумите.

В хода на делото поддържа изложените в писмения отговор доводи и възражения.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Няма спор, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства (два броя справки от Служба по вписванията- Разград към Агенция по вписванията), че считано за периода от 26.10.2012 г. до 14.08.2025 г. ответникът е притежавал право на собственост върху Самостоятелен обект с идентификатор №***, разположен в жилищна сграда в режим на етажна собственост с административен адрес: ***. Собственият на ответника към горния период недвижим имот е с административен адрес: ***, ет.8, ап.24. Безспорно, съгласно разпоредбата на чл.48, ал.3 от ЗУЕС, разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на 3 общите части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. В разглеждания казус, видно от представените по делото документи (частно заверени преписи от Уведомление по 46б от ЗУЕС с дата 08.06.2021 г., Протокол ПД-01/17.05.2021 г., Договор за възлагане управлението на етажна собственост от 05.05.2021 г., Договор за възлагане управлението на етажна собственост от 30.06.2023 г., Уведомление по 46б от ЗУЕС с дата 30.06.2023 г.), се установи, че на 05.05.2021 г. между процесната ЕС, в качеството на възложител и „Интербизнес Лийгъл Кънсалт“ ЕООД, в качеството на изпълнител е сключен договор за възлагане управлението на ЕС по реда на ЗУЕС, по силата на който изпълнителят е приел да предоставя на възложителя специализираната услуга „Професионален домоуправител, за което възложителят се е съгласил да заплаща възнаграждение в размер на 6.00 лева за всеки самостоятелен обект (общо 144.00 лева за 24 самостоятелни обекти в сградата). Договорено е възнаграждението да се заплаща на всяко първо число на месеца. Този договор е със срок от 24 месеца, считано от 01.05.2021 г. В договора подробно са описани правата и задълженията на страните, като изрично е уговорено правото на изпълнителя да предявява съдебни претенции във връзка с отношения с неизрядни длъжници. От текста на същата сделка става ясно, че договорът е сключен въз основа на взети на 09.03.2021 г. и 29.04.2021 г. решения на общото събрание на ЕС. В последствие, поради изтичане срока на договора, на 30.06.2023 г. е сключен нов договор за възлагане управлението на ЕС по реда на ЗУЕС между същите страни и с идентични права и задължения за последните, в това число и относно размера на възнаграждението за професионалния домоуправител. За двата договора професионалният домоуправител надлежно е уведомил Община Разград.

Видно от приетия по делото Протокол ПД-01/17.05.2021 г., се установи, че на 17.05.2021 г. е проведено Общо събрание на собствениците в ЕС с административен адрес: ***. В протокола е отразено, че събранието е проведено при изискуем от закона кворум. На това събрание са взети следните решения: да се събира определената такса за поддръжка на общите части на ЕС, в размер на 5, 35 лева на човек, като за децата от 6 до 18 г. таксата е определена на 2, 60 лева. Освободени от заплащането на тази такса е обитателят на ап.4, един обитател на ап.10 и един обитател на ап.17. Взето е 4 решение непостоянно обитаващите жилищата си, с изкл. на тези, които не обитават целогодишно имотите, да заплащат такса в половин размер за времето на отсъствието си, но само в случай, че са уведомили за това обстоятелство управителя на ЕС. На същото събрание е взето и решение за запазване на създадения до момента Фонд „Ремонт“, за който е решено да се заплаща вноска в размер на 4, 00 лева на апартамент. Взето е и решение таксата за текущи разходи за обитателите от първия, втория и третия етаж да е в намален размер на 4, 35 лева на човек (посочено е, че пълният размер на таксата е 5, 35 лева). Няма данни тези решения да са атакувани по съответния законосъобразен ред, нито наведени твърдения за това (арг. от чл.40 от ЗУЕС).

Константна е съдебната практика, според която последователно и трайно е наложено разбирането за това, че решенията на етажната собственост не са сделки и за тях не се прилагат общите правила на ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях в ЗС и ЗУЕС, като контролът за тяхното спазване е специфичен. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен и е ограничен със срок за предявяване на иска, който, като процесуален, е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл. 40, ал. 2 ЗУЕС . Ограничен е също така кръгът на активно процесуално легитимираните лица, като правото на иск е предоставено само на собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразено и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и трети лица, което изисква сигурност и бързина, включително при изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на нарочното за това съдебно производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, 5 нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок. Ето защо съдът намира възражението на ответника за нищожност на решението за определяне размера на таксата за ФРО за неоснователно. Касателно другото възражение на ответника, а именно, че за периода от 01.05.2023 г. до 19.06.2023 г.

(периодът между двата договора, сключени между ЕС и професионалния домоуправител) не следва да се дължат такси домоуправител, съдът счита същото за неоснователно, поради наличие на изрична правна норма (чл.21, ал.2 от ЗУЕС), според която управителният съвет (управителят) продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управителен съвет (управител), респ. му се дължат уговорените за това възнаграждения. Поради изложеното, съдът стига до извода, че взетите на 17.05.2021 г. от Общото събрание на собствениците в ЕС събранието на ЕС, са законосъобразни и следва да се изпълняват от всички собственици/ползватели на самостоятелни обекти в сградата и ответникът, като собственик, дължи уговорените разходи за поддръжка, ремонт и управление на ЕС- такса „Домоуправител“, в размер на 6, 00 лева месечно, вноски към ФРО- по 4, 00 лева, месечно и вноски за текущи разходи- по 5, 35 лева месечно за процесния период (от 01.01.2024 г. до 31.07.2024 г., съобразно законовите изменения).