Определение № 1803 от 10.02.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1803 гр. София, 10.02.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100501098 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 80727/28.11.2022г. от Адвокатско дружество „М.“, чрез адв. Л., процесуален представител на ищеца И. Г. П., с искане за изменение на постановеното въззивно решение № 3353/21.11.2022г. по в.гр. дело № 1098/2022 г. по описа на СГС в частта за разноските. Посочва, че по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ му се полагало отделно възнаграждение, което възлизало в размер на сумата 768.88 лева, при което общият размер на полагащото му се възнаграждение за осъществената безплатна защита възлизал на 1 538.88 лева. Моли за изменение на решението съобразно посочените размери. Позовава се на съдебна практика.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК въззивникът-ответник „Топлофикация София” ЕАД заявява становище за недопустимост на молбата, предвид липсата на представен списък по чл. 80 ГПК, а в условията на евентуалност твърди неоснователност.

Съдът при извършената служебна проверка намира, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е допустима.

По делото своевременно е направено искане за присъждане на възнаграждение за осъществената безплатна защита на въззиваемия П. пред въззивната инстанция, представен е списък по чл. 80 ГПК. Налице са и доказателства за сключен договор за адвокатска защита, предоставяна безплатно, както и декларация на ищеца П. за наличие на основанията, визирани от нормата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА – затруднено материално положение.

С постановеното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което изцяло са уважени предявените от ищеца И. Г. П. срещу въззивника „Топлофикация София” ЕАД искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ. Ето защо въззиваемата страна има право да претендира разноските, сторени пред настоящата инстанция в пълен размер, респ. защитникът й има право да претендира присъждането на възнаграждение за осъществената безплатна защита. Същевременно с решението в полза на адвокатското дружество - процесуален 1 представител на въззивника П., са присъдени разноски в размер на 770 лева с ДДС.

Нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата към казуса редакция предвижда, че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не помалко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2 от Наредбата. Противно на доводите на въззиваемия, правилото в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата в случая редакция (изм., бр.

68 от 2020г.), е създадено с оглед характера на съдебния спор, а не според вида на предявения иск (оценяем или неоценяем). Допълнителни аргументи в тази връзка са конституционният принцип на закрила на труда, както и общественият интерес уволненият работник или служител, като по-слабата страна в трудовото правоотношение, да е в състояние да понесе икономическата тежест на договореното с адвоката възнаграждение и да получи квалифицирана правна помощ по всички произтичащи от трудовото му правоотношение спорове, в т.ч. и относно дължимите от работодателя възнаграждения и обезщетения. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е този, установен от нормата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, а обоснованият и справедлив размер по чл. 36, ал. 2 ЗА се определя според обема и сложността на извършената от адвоката работа.

По изложените мотиви с въззивното решение съдебният състав правилно е определил размера на възнаграждението за осъществената безплатна защита в размер на минималната работна заплата за страната с начислен ДДС, предвид регистрацията на адвокатското дружество по ЗДДС, по подробно изложените в решението съображения.

Приложената към молбата по чл. 248 ГПК съдебна практика, на която процесуалният представител се позовава е неотносима, тъй като е постановена при действието на редакции на разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004г. в периода от изм. и доп. – ДВ, бр. 28 от 2014г. до изм. от 2020г., които провеждаха разграничението неоценяеми искове и трудови дела с определен интерес, като за трудовите дела с определен интерес изрично се препращаше към размерите по чл. 7, ал. 2 от Наредбата.

По изложените съображения не са налице основания съдът да измени постановеното на 21.11.2022г. решение по делото в частта за разноските, предвид на което молбата на Адвокатско дружество „М.“, чрез адв. Л., по чл. 248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Адвокатско дружество „М.“, чрез адв.

Л. по чл. 248 ГПК с вх. № 80727/28.11.2022г., с искане за изменение на постановеното решение № 3353/21.11.2022г. по в.гр.д. № 1098/2022г. по описа на СГС в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с частна жалба в 2 едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3