Определение № 1129 от 03.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1129 гр. София, 03.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно гражданско дело № 20251000503095 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба вх.№ 3074/30.01.2026год. на А. Ч., с която и по изложените в нея доводи е направено искане по чл. 250 от ГПК за допълване на Определение № 3160/26.11.2025год. като въззивният съд се произнесе по всички направени в частна жалба вх.№ 341298/29.07.2021 год. искания или на основание чл. 253 от ГПК съдът да измени вече постановеното си определение като се произнесе по тези изсания.

В молбата се сочи, че въззивният съд не се бил произнесъл по направено в частна жалба вх.

№ 3412987 искане по въпроса дали е налице противоречива практика по приложението на чл. 5, б.“ Е“ от ЗДТ и чл.1-3 от Директива 2004/48/ЕО, по искането при отмяна на обжалваното определение да се укаже на първоинстанционния съд че следва да предостави възможност на ищеца за заплащане на дължимата по частната жалба държавна такса и да му определи срок за това, както и по искането по чл. 5, б.“ Е“ от ЗДТ. В молбата са развити доводи за неправилно приложение на чл.63 от ГПК, за липса на пълен, самостоятелен и конкретен анализ на исканията от въззивния съд, както и за наличие в постановеното от него определение на декларативни мотиви относно „ възможността „ за заплащане на държавната такса.

Апелативен съд-София , в настоящия си състав , намира молбите по чл.250 от ГПК и чл.

253 от ГПК за процесуално допусими, но неоснователни.

С Определение № 3160/24.11.2025год. е налице произнасяне от САС по частна жалба вх.№ 341298/29.07.2021год. на А. Ч. срещу Определение № 263466/25.06.2021год., постановено по гр.д.

№ 1066/2003год. на СГС, в частта му, с която е оставено без уважение искането на Ч. да бъде освободен от заплащане на 10 000лева, представляваща част от дължаща се по предявени от него искове държавна такса в общ размер на 76 760лева. С цитираното въззивно определение е потвърдено обжалваното първоинстанционно определение.

По принцип определенията по процедурни въпроси,свързани с движението на делото, които не слагат край на същото,не подлежат на самостоятелно обжалване и правилността им се проверява при обжалване на самото решение, поради което постановилият ги съд може сам да ги измени или отмени при изменение на обстоятелствата, при които са постановени, или при констатирана грешка или пропуск при постановяването им, съгласно чл. 253 от ГПК. На самостоятелно обжалване с частна жалба подлежат предвидените в чл. 274, ал.1 ,т.1 и т.2 от ГПК определения – преграждащите понататъшното развитие на делото и тези, които законът изрично сочи като обжалваеми.

1

Обжалваемите определения не могат да бъдат отменяни от постановилия ги съд, а отмяната им е допустима само по реда на инстанционния контрол за законосъобразност при тяхното обжалване.

Такъв е и настоящия случай, доколкото определение № 3160/24.11.2025год. подлежи на обжалване пред ВКС, тоест постановилия го съд не може сам да го отмеми, а и молителят вече е упражнил възможността да иницира инстанционен контрол за проверка на неговата законосъобразност.

По смисъла на чл. 250, ал. 1 ГПК, непълно е само това решение, с което съдът не се е произнесъл по част от спорното право, по един от съединените искове и/или по допълните искания свързани с главния спорен предмет, каквито са исканията за плодове и лихви, както и това за присъждане на разноски. Следователно молбата за допълване на постановено по делото решение ще бъде основателна само тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на подалата я страна (чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК). Случаят обаче не е такъв.

В цитираното въззивно определение настоящият съдебен състав с нарочен диспозитив се е произнесъл както по искането на частия жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване, така по искането за отправяне на предложение за тълкувателно решение във връзка с твърдяната от молштиля противоречива съдебна практика , като ги е оставил без уважение. Същевременно следва да се отбележи, че едва след стабилизиране на Определение № 263466/25.06.2021год. на СГС , за този съд ще възникне задължение да предостави възможност на ищеца да заплати дължащата държавна такса и това задължение се следва от закона , дори и да не бъде изрично указано от горната инстанция. Липсата на такива указания към СГС във въззивното определение , не води на извод, че с него съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната , за да подлежи на допълване.

Мотивиран от горното, Апелативен съд –София, в настоящия си състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на А. Ч. по чл. 253 от ГПК и чл. 250 от ГПК, обективирани в молба вх.№ 3074/30.01.2026год. като неоснователни ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2