Решение № 260049 от 16.02.2021, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н И Е

№ …… 16.02.2021 г. град С.З.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

На

19.01 2021 година в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТРИФОН МИНЧЕВ

Секретар:

Стойка Иванова, като разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търговско дело № 32 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:

Предявени са искове по чл. 432 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от А.О.А. *** и С.О.А. ***, с която е предявен иск с цена 100 000 лева. В исковата молба се сочи, че на 02.06.2016 г., около 23:50 часа, на път ПП-І-6, общ. М., обл. С.З., в района на крайпътна бензиностанция, водачът А.Б.К. на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с peг. № СТ 4300 СР, нарушава правилата за движение и удря лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 0996 СС, управляван от С.М.У., с което предизвиква ПТП. При инцидента е причинена смъртта на пътника в л.а. марка и модел „Фолксваген Голф“, с peг. № СТ 0996 СС - Б.О.А.. За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.06.2016 г.

Образувано е и Досъдебно производство № 678/2016 г., по описа на РУП - гр. К., след приключването на което на А.Б.К. е повдигнато обвинение. Същият с влязла в сила Присъда № 13/05.04.2018 г., постановена по НОХД № 585/2017 г„ по описа на ОС - С.З., изменена с Решение № 277 от 21.11.2018г., постановено по ВНОХД № 373/2018 г., по описа на Апелативен съд - П., потвърдено с Решение № 182 от 24.10.2019 г., постановено по к.н.д. № 740/2019 г., по описа на ВКС, Второ НО, е признат за виновен за това, че на 02.06.2016 г., при описаното ПТП е причинил смъртта на Б.О.А., както и смърт и телесни повреди на други лица. Посочено е, че починалият в резултат на инцидента Б.О.А. е брат на А.О.А. и С.О.А., които трудно преживяват неговата загуба.

А.А. и С.А., заедно с починалия Б.А., израснали заедно, в едно домакинство, в добро и задружно семейство. Те били силно привързани един към друг. В атмосфера на разбирателство и взаимна подкрепа, те изградили силна връзка помежду си. Отношенията между брата и неговите сестри били основани на привързаност, уважение, взаимопомощ и обич.

Ищците твърдят, че изключително тежко понасят загубата на своя брат, починал така нелепо и неочаквано. Б.А. и неговите сестри имали изградена много силна емоционална връзка помежду си, обичали се, подкрепяли се и споделяли ежедневието си. Поддържали контакт непрестанно. Интересували се един от друг и били заедно във всеки важен момент от живота. Б.А. бил опора за сестрите си, подпомагал ги и бил в изключително близки отношения с всяка една от тях.

Сочи се, че ритъмът на живот на ищците сега е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба. Смъртта на техния обичан брат е настъпила неочаквано, загинал е по трагичен и нелеп начин, което дълбоко е травмирало неговите сестри. Те загубили изключително близък човек. След злополуката и смъртта на брат им, ищците станали напрегнати, неспокойни, изпитват чувство на тревога, оплакват се от нарушения в съня и апетита. Често и с голяма мъка си спомняли за брат си. Считат, че без съмнение ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Посочват, че тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент.

Изживеният стрес от произшествието и настъпилата смърт на Б., рефлектирал върху общото емоционално състояние на ищците. Сочи се, че отрицателно е повлиял инцидентът върху психиката на ищците - отказват да приемат, че брат им е умрял при инцидента, като многократно се опитват да се свържат с него по телефона, чакат всяка вечер починалия си брат да се прибере у дома. Наведени са твърдения, че психиката им е белязана завинаги с травмата от загубата на любимия им брат, чувстват безпокойство, притеснение и страх някой друг от семейството им да не почине.

Към датата на пътнотранспортното произшествие

- 02.06.2016 г. виновният водач, управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с peг. № СТ 4300 СР, е притежавал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с полица № BG/02/116001562329, сключена с ЗД „Б.” АД, със срок на действие от 02.06.2017 г., 15.11 часа до 01.06.2017 г. Посочено е Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г., по тълк. дело № 1/2016 г.., ОСНГТК, ВКС и са изложени съображения. С молба с вх. № ОК-747493 от 29.11.2019 г., ищците отправили претенция до застрахователя - ответника, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение.

Сочи се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция.

Считат, че от датата на подаване на молбата до застрахователя - 29.11.2019г. върху претендираната сума, следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й изплащане.

Молят съда да осъди ответника Застрахователно дружество „Б.“ АД, ЕИК: ***, да им заплати сумите, както следва:

- На А.О.А. - обезщетение в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ - главница, за претърпените от ищцата неимуществени вреди - изключителни болки, страдания и психически стрес, свързани със загубата на нейния брат Б.О.А., починал в резултат на ПТП от 02.06.2016 г.; законната лихва за забава върху претендиралата главница по т. 1 от датата на уведомяването на застрахователя - 29.11.2019г. до окончателното й изплащане;

- На С.О.А. — обезщетение в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ - главница, за претърпените от ищцата неимуществени вреди — изключителни болки, страдания и психически стрес, свързани със загубата на нейния брат Б.О.А., починал в резултат на ПТП от 02.06.2016 г.; законната лихва за забава върху претендиралата главница по т, 3 от датата на уведомяването на застрахователя — 29.11.2019 г. до окончателното й изплащане;

Молят да им се присъди адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът счита, че предявените искове са неоснователни, необосновани, недоказани и прекомерно завишени по размер, поради което оспорва изцяло ищцовите претенции (главни и акцесорни искове), както по основание, така и по размер, както и изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства.

Ответникът счита, че исковата молба не отговаря на изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК - не са посочени от ищците банкови сметки или друг начин за плащане и в тази връзка прави искане да се укаже на ищците да представят банкови сметки или да се посочат друг начин на плащане.

Заявява, че исковете са допустими, но неоснователни, необосновани и недоказани, прекомерно завишени по размер, поради следните съображения:

Счита, че исковата молба е неоснователна, тъй като не е налице материална легитимация на ищците да получат обезщетение за неимуществени вреди. Намира, че възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в ППВС № 4/1961год. и ППВС N2 5/1969год. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Оспорва съществуването на трайна и дълбока връзка между ищците и починалия и в тази връзка, че са настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания, които да подлежат на обезщетяване по правилото на чл. 52 ЗЗД.

Оспорва описания в искова молба механизъм на ПТП, настъпило на 02.06.2016год.

Оспорва твърдението в исковата молба, че виновен за описаното ПТП от 02.06.2016год. е водачът на лек автомобил „Опел Вектра" с peг. № СТ 4300 СР А.Б.К.,***“ АД.

Намира, че от представените с исковата молба документи не се доказват по безспорен и категоричен настъпилите вреди, както и че не са налице кумулативните предпоставки от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД.

Твърди, че за ищците не са настъпили вреди от смъртта на Б.О.А., които да подлежат на обезвреда. Поради това и твърди, че А.О.А. и С.О.А. нямат качеството на увредени лица по смисъла на Кодекса за застраховането.

Оспорва и твърдяната причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищците неимуществени вреди.

Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорваме и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.

Твърди, че процесното ПТП е настъпило в резултат на виновните действия на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с peг. № СТ 09 96 СС С.М.У.. Твърди, че причината за настъпването на ПТП е в действията на водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, който е предприел ляв завой при наличие на приближаващ отляво автомобил, с което е поставил водача на лек автомобил „Опел Вектра" в невъзможност да не може да спре и да предотврати удара. Твърди, че водачът С.М.У. е действал противоправно, тъй като е нарушил разпоредбата на чл. 37, ал. 3 ЗДвП. Според ответника, водачът С.М.У. не е съобразил поведението си с горепосочената императивна разпоредба, тъй като преди да излезе на пътното платно, не е съобразил местоположението, посоката и скоростта на движение на лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. № СТ 4300 СР и не го е пропуснал. Заявява, че това му поведение е в пряка причинно - следствена връзка с реализирането на процесното ПТП.

Твърди, че причина за настъпване на ПТП е виновно нарушение на разпоредбите на Закона за движение по пътищата, извършено от С.М.У., изразяващо се в негово неправомерно поведение - технически неправилно, при неспазване на пътен знак Б2 навлизане на платното за движение на първокласния път от управлявания от него лек автомобил "Фолксваген Голф", с per. № СТ 09 96 СС, като в случая У. не се е съобразил с местоположението, посоката и скоростта на движение на лек автомобил "Опел Вектра", с peг. № СТ 43 00 СР, управляван от А.Б.К. - нарушение на чл. 6, ал. 1 ЗДвП. Намира, че ако У. е пропуснал движещият се по път с предимство лек автомобил "Опел Вектра", с peг. № СТ 43 00 СР да прЕ., не би се стигнало до настъпване на ПТП.

Заявява, че в подкрепа на изложените доводи е Присъда № 13 от 05.04.2018год., постановена по НОХД № 585 по описа на ОС - С.З. за 2017год., изменена с Решение № 277 от 21.11.2018год., постановено по ВНОХД № 373, по описа на Апелативен съд - П. за 2018год., потвърдено с Решение № 182 от 24.10.2019год., постановено по наказателно дело № 740, по описа на ВКС за 2019год., II наказателно отделение.

Оспорва размера на предявените искове за неимуществени вреди, като счита същия за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД, включително противоречащ на § 96. (1) от Преходните и Заключителни разпоредби към закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането.

Излага аргументи, че съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и чл. 493а, ал. 4 КЗ и § 96 от ДР от Кодекса за застраховането и предвид липсата на влязла в сила наредба размера на неимуществените вреди, съответно дължимото обезщетение се определя от съда по справедливост, но в определените рамки до 5 000 лева.

Счита, че дори и в тези рамки обезщетението, не отговаря на действителната вреда, като е прекомерно и не се подкрепя от фактическата обстановка, представените доказателства по делото и не съответства с принципа за справедливост, заложен в чл. 52 ЗЗД и неблагоприятните последици за ищците от настъпилата в следствие на пътнотранспортно произшествие смърт на пострадалото лице.

Оспорва наличието на силна и дълбока емоционална връзка между ищците и пострадалото лице, която да е прекъсната с причинената смърт. Твърди, че не са налице сериозни по интензитет и продължителност болки и страдания, предполагащи възможност да се установи наличие на оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие между ищците и пострадалия. Счита, че претенциите на ищците не отговарят на тези критерии.

Оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка на ищците с починалия, както и че последните действително са претърпели сериозни по интензитет и продължителност морални болки и страдания - неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени.