Решение № 291 от 14.03.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. С., 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20241000501334 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 11 от 11.01.2024 г. по гр. д. № 596/2022 г. по описа на Пернишкия окръжен съд /ПОС/, Прокуратурата на Република България /ПРБ/ е осъдена да заплати на ищeца Б. М. Н., ЕГН: ********** от гр. *** сумата от 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение и произтеклите от него последици, продължило повече от шест години, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019 година до окончателното й изплащане, както и сумата от 243 572,57 (двеста четиридесет и три хиляди петстотин седемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, за периода от 19.08.2013 г. до 31.12.2019 година, включително, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2019 година до окончателното й изплащане, като отхвърлил исковете, както следва: до пълния предявен размер на иска за неимуществени вреди за сумата над 80 000 лева до 500 000 лева и до пълния предявен размер на иска за имуществени вреди за сумата над 243 572,57 (двеста четиридесет и три хиляди петстотин седемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) лева до 343 795,63 лева и за периода от 01.01.2020 година до 14.09.2020 година, както и в частта за присъждане на законната лихва върху сумите по двете главници - за неимуществени и имуществени вреди, считано от 18.09.2019 година до 09.10.2019 година, включително, като неоснователни.

В резултат на този изход в производството, са осъдени страните да заплатят и съответните разноски и адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата 1

/ЗА/.

Постановеното решение е обжалвано от ПРБ в осъдителните му части с оплаквания за нарушение на материалния закон и искане към САС да го отмени и да се отхвърлят изцяло предявената искова претенция за имуществени вреди, а по отношение на тази за неимуществени вреди – обезщетението значително да се намали при спазване разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.

По-конкретно, Прокуратурата възразява, че обезщетението за неимуществени вреди било прекомерно завишено и в този смисъл – несправедливо, а досежно търсените имуществени вреди – че пропуснатата полза под формата на неполучено трудово възнаграждение за работа в чужбина не било сигурно, че ще се получи, за да се присъжда на ищеца, поради което следвало този иск изцяло да се отхвърли.

Въззивната жалба се оспорва като неоснователна с писмен отговор от процесуалния представител на Б. Н. – адв. Д. Д. от САК.

От своя страна, Н. е депозирал насрещна въззивна жалба срещу решението на ПОС в отхвърлителните му части – както относно претенцията за имуществени вреди, така и тази за неимуществените вреди, считайки, че следвало да се уважат изцяло – така, както са предявени с исковата молба и отправяйки искане към САС в този смисъл. Изразява несъгласие и с изводите на първостепенния съд за отхвърляне на иска за имуществени вреди за периода от 01.01.2020 г. до 14.09.2020 г., както и с този, че част от иска за присъждане на законна лихва бил погасен по давност, като намира, че лихва трябвало да се присъди, считано от 18.09.2019 г. – така, както било поискано с исковата молба.

Не е подаван отговор на насрещната въззивна жалба от ПРБ.

САС констатира, че въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, отговарят на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими, като пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства.

Решението на ПОС е валидно и допустимо, а при упражняване правомощията си по чл. 269 – 271 ГПК, САС установи следното в настоящия си състав:

Производството е образувано по искова молба от подадена от Б. М. Н. срещу Прокуратурата на Република България, с която са предявени осъдителни искове, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за: сумата от 500 000 (петстотин хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение и произтеклите от него последици, продължило повече от шест години, ведно със законната лихва върху сумата от 500 000 лева, считано от 18.09.2019 г.

(датата на постановяване на окончателното оневиняващо решение) до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от левовата равностойност на 204000 (двеста и четири хиляди) щатски долара, възлизащи на 343795,63 (триста четиридесет и три хиляди седемстотин деветдесет и пет лева и шестдесет и три стотинки) - имуществени вреди за периода от 19.08.2013 г. до 14.09.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 18.09.2019 г.

(датата на постановяване на окончателното оневиняващо решение) до изплащане на 2 вземането.

В исковата молба се сочи, че на 17.08.2013 г. Б. Н. е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл.321, ал.3. т.2, вр.ал.2 НК, с взета мярка за неотклонение „задържане под стража" за 72 часа. Впоследствие мярката за неотклонение, взета по отношение на Б. Н. е била изменена в „домашен адрес", но след протест на прокурор е променена, като от 16.08.2013 г. до 07.04.2014 г. обвиняемия е с взета мярка за неотклонение „задържане под стража".

С постановления от 30.01.2014 година и от 18.02.2014 година, по НОХД № 265/2013 г., по описа на Главна дирекция „Национална полиция“ по пр. пр. № 279/2013 г., обвиненията спрямо Н. са променяни. В Специализирания наказателен съд е бил внесен обвинителен акт за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК, както и за престъпление по чл. 339а, ал. 1 НК.

С присъда от 11.05.2017 г. постановена по НОХД № 761/2014 г. на Специализирания наказателен съд Б. Н. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл. 321. ал. 3. т. 2 вр. ал. 2. вр. с чл. 2, ал. 1 НК, за което при условията на чл. 55. ал. 1. т. 1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, постановено за изтърпяване при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 304 НК е признат за невинен за участие в група, която да е извършвала престъпления, както и по обвинението за извършване на престъпление по чл. 339а, ал.1 НК. Постановената от Специализирания наказателен съд присъда е протестирана пред Апелативен специализиран наказателен съд, като с Решение № 53 от 07.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 24/2018 г. първоинстанционната присъда е отменена, в частта в която Н. е признат за виновен, като на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НК наказателното производство е прекратено.

С решение № 149 от 18.09.2019 г., постановено по н.д. № 490/2019 г., по описа на Върховния касационен съд е било отменено въззивно решение № 53 от 07.09.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд само в частта, в която Н. е обвинен за извършване на престъпление по чл. 321 НК при наличието на квалифициращ признак „групата да е създадена с користна цел" като е оправдан. В останалите му части ВКС е оставило в сила въззивно решение № 53 от 07.02.2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд.

Ищецът уточнява в исковата си молба, че от привличането му в качеството на обвиняем до влизането в сила на крайния съдебен акт, с който е бил признат за невиновен е минал период от над шест години. През този период е търпял негативни изживявания, във връзка с повдигнатите му обвинения за извършването на тежки престъпления по смисъла на НК, за които счита, че следва да бъде обезщетен от ответника. Твърди, че по времето, през което е било водено наказателното производство, са му били нанесени значителни вредни последици - страх от осъждане, влошаване на здравословното състояние, силен стрес, депресия, безсъние.

Твърди, че отделянето от семейството му по време на неговото задържането е довело до загуба на емоционалната връзка с дъщеря му, която не успява да възстанови и до настоящия 3 момент. Сочи, че все още сънува кошмари, а здравословното му състояние вследствие на преживения стрес продължава да се влошава. Ищецът твърди, че от началото на наказателното производство се е страхувал и за емоционалното и здравословно състояние на родителите му, което се е влошило, тъй като те много се притеснявали и стресирали от повдигнатите обвинения, които били силно медийно отразени, а градът, където живеел - *** е малък град и всички се познавали. Сочи, че здравословното състояние на родителите му се влошило много - те били силно притеснени, вдигали високо кръвно, изпадали в депресия.

Заявява, че силно притеснена за него била и баба му, която починала само няколко дни след задържането му, но поради взетата му мярка за неотклонение „Задържане под стража“, той не е успял да отиде на погребението й.

С исковата молба ищецът твърди, че повдигнатото му обвинение и продължителният период на воденото наказателно производство му се отразили изключително негативно. Сочи, че при извършен медицински преглед през декември 2013 г. е установена сериозна съдова патология, като предписанията са били за оперативно лечение, но въпреки това взетата му мярка за неотклонение не била променена до 07.04.2014 г. След изменението на мярката Б.

Н. се подложил на различни медицински прегледи поради влошаване на здравословното състояние. Диагностициран е с различни заболявания, включително рак.

Поради изложените съображения ищецът смята, че претърпените от него значителни неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени от ответника на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като размера на тези вреди оценява на 500 000 лева.

С исковата молба се прави искане за обезщетение и за причинени имуществени вреди в размер на левовата равностойност на 204 000 щатски долара, представляващи пропуснати ползи в размер на 2 400 щатски долара месечно за периода от 19.08.2013 г. до 14.09.2020 г., ведно със законната лихва от 18.09.2019 г., поради незаконно повдигнатото му обвинение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва по основание и размер така предявената искова претенция. Ответникът намира, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразено с икономическия стандарт в страната и не е съобразено с критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД.

Сочи, че паричното обезщетение за морални вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Счита, че в настоящия случай от материалите по делото безспорно се налага извод, че за обвинението по чл. 339а, ал. 1 НК ищецът е оправдан още с първоинстанционната присъда от 11.05.2017 г. по НОХД № 761/2014 г.

Отбелязва, че прекратяването на наказателното производство срещу ищеца за престъплението по чл. 321 НК на основание чл. 24, ал.1, т.6 НПК, не следва да се приравнява по последици на постановена оправдателна присъда. Прекратяването на това основание, не е сред изрично изброените хипотези на ЗОДОВ, в които може да се ангажира отговорността на държавата в лицето на правозащитните й органи. На следващо място се излагат съображения, че с оглед сложността на делото от фактическа и правна страна, наказателното 4 производство в досъдебна и съдебна фаза /на три инстанции/, е приключило в разумен срок /ищецът бил привлечен като обвиняем на 17.08.2013 г., обвинителният акт внесен в съда на 17.06.2014 г., наказателното производство приключило окончателно срещу ищеца на 18.09.2019 г./ В продължение сочи, че обвиняеми /подсъдими/ по делото са били още 11 лица, чието процесуално поведение и това на процесуалните им представители в хода на наказателното производство също са от значение за неговата продължителност. Ответната страна намира, че приложената медицинска документация не доказва причинна връзка между влошеното здравословно състояние на ищеца с процесните обвинения. Счита, че ищецът не е доказал твърдените негативни последици и това, че те са резултат от обвиненията по чл. 321 и чл. 339а от НК.