Решение № 3654 от 07.11.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3654 гр. Пловдив, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330116814 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от И. Г. Т. против ЗД „Бул Инс“ АД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума от 4 720, 15 лв., незаплатен остатък от сумата от общо 6 485, 15 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ..... при настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, а именно при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 11.05.2021 г., ведно със законната мораторна лихва, считано от датата на уведомяване на застрахователя - 13.05.2021 г., до окончателното заплащане на задължението.

Ищецът твърди, че на ....при движение със собствения лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ... в гр. ...., настъпило пътно-транспортно произшествие между него и лек автомобил „Волво В 70“ с рег. № ..... в .........

Произшествието настъпило, тъй като водачът на лек автомобил „Волво В 70“ с рег. № .... отнел предимството на управлявания от ищеца автомобил, който 1 на кръстовището бил с предимство, тъй като бил дясностоящ. Сочи, че по този начин делинквентът нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, приложим по отношение на нерегулирани кръстовища. Сочи, че към датата на настъпване на произшествието гражданската отговорност на лек автомобил „Волво В 70“ с рег. № .... е застрахована при ЗД „Бул Инс“ АД по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Поддържа, че на 13.05.2021 г. депозирал заявление до ответното застрахователно дружество, по което е образувана щета № 2110013399 с осъществени два огледа на автомобила и констатирани вреди в съставени от застрахователя описи по щета. Твърди, че стойността на вредите е в размер на сумата от 6 485, 15 лв. с ДДС или 5 404, 29 лв. без ДДС, от която 4 937, 69 лв.– части и материали, сумата от 328 лв. – механична работа по демонтиране, монтиране, поставяне и залепяне и сумата от 138, 60 лв. – автобояджийски услуги. Сочи, че на 11.06.2021 г. застрахователят заплатил обезщетение в размер от 1 765, 80 лв., с което не покрил пълната стойност на вредите, поради което претендира остатъка от 4 720, 15 лв., ведно със законна лихва от датата на поканата. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения за нейната неоснователност. Твърди, че между него и Б. К. Ш. е възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Волво“ с рег. № ..... по застрахователна полица № BG/02/12000298043, като по депозирано от ищеца заявление за изплащане на обезщетение е образувана щета № 2110013399. Не оспорва механизма на процесното произшествие, а единствено размера на претендираното застрахователно обезщетение. Сочи, че е заплатено обезщетение за вреди в по-малък размер по реда на Наредба № 24, като е съобразено, че към датата на настъпване на произшествието процесният лек автомобил е бил в експлоатация повече от 10 години, поради което не е било налице основание за осъществяване на ремонта в оторизиран сервиз на марката. Твърди, че с оглед на така установеното е одобрено заплащане на сумата от 1 765, 80 лв., с което изцяло е погасил задължението си. Предвид така изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в 2 тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило несъгласие, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд, напр. – Определение № 332/19.07.2018 г. ПО ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.

В случая в производството по делото е представена застрахователна претенция, входирана при ответното дружество на 13.05.2021 г., с която е отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, по което е образувана щета № 2110013399.

3

По образуваната застрахователна преписка е определено обезщетение от 1 765, 80 лв., изплатено в полза на ищеца с платежно нареждане от 11.06.2021 г.

В случая не е спорно между страните, че ответникът е заплатил застрахователно обезщетение, с размера на което ищецът не е изразил съгласие, поради което исковата претенция, депозирана на 26.10.2021 г., е предявена след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.

В производството по делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следните обстоятелства: 1. че гражданската отговорност на Б.К.Ш., управлявала лек автомобил „Волво“ с рег. № ..., е застрахована при ответното дружество ЗД „Бул Инс“ АД по силата на валидна застраховка “Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица № BG/02/12000298043; 2. че на 11.05.2021 г. на ул. „У. Г.“ и ул. „Д.“ в гр. П. е настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от ищеца лек автомобил 4

„Шкода Суперб“ с рег. № ... и лек автомобил „Волво“ с рег. № ... че вина за настъпване на произшествието има водачът на лек автомобил „Волво“ с рег.

№ ... отнел предимството на движещия се отдясно на него в кръстовището лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № .... че по депозирано заявление от ищеца при застрахователя е образувана преписка по щета № 2110013399.

Съдът намира, че данните относно настъпване на произшествието са безспорни между страните, като последните се установяват от съставения Протокол за ПТП с пострадали лица № 2021-1024-713 от 21.05.2021 г., в който е установено че участници в настъпилото пътно-транспортно произшествие са лек автомобил „Волво“ с рег. № ..., управляван от Б. К. Ш. О. и лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ...., управляван от ищеца И. Т..

В протокола е установено, че пострадал от произшествието е Б. К.Ш. - О..

Длъжностното лице, съставило протокола – мл. а. при ОД на МВР „Пътна полиция“ – Пловдив, е установило механизма на произшествието. В протокола е установено, че водачът на лек автомобил „Волво“ с рег. № ... на кръстовище с равнозначни пътища не пропуска приближаващия го от дясното му страна лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № .. и допуска пътнотранспортно произшествие с видими щети по автомобила – ударена предна част на автомобила и др.

Следователно механизма на деянието е установен от контролните органи при установяване на местоположението на двете превозни средства, за което последните са имали преки възприятия, както и въз основа на данните, снети от водачите, подписали протокола.

Константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор при настъпване на 5 застрахователни събития, свързани с моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието. Следователно, когато пътнотранспортното произшествие не е посетено на място от органи на МВР, поради липса на подаден сигнал за това, е допустимо, произшествието да бъде установено със съставяне на протокол за настъпването му, ако полицейските органи са уведомени от водача, но и след депозиране на писмено заявление от участника за настъпване на събитието. Когато от произшествието са пострадали лица, съставянето на протокол за ПТП чрез посещение на място от органите на полицията е задължително.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че при движението си водачът на лекия автомобил лек автомобил „Волво“ с рег. № .. е нарушил правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства, като в отклонение с правилото, установено в разпоредбата на чл. 48 ЗДвП, установяваща, че на кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна, не е пропуснал движещия се от дясната му страна лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № .., управляван от ищеца И. Т..