Акт от 19.04.2023, Административен съд - Шумен
- Съд
- Административен съд - Шумен
- Дело
- 76/2023
- Подписан
- 19.04.2023
Други актове по делото
Цитирани разпоредби
- чл. 143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 58д, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 413, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 5 · Кодекс на труда
- чл. 2, ал. 1 · Наредба за задължителното застраховане
- чл. 22ж, т. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№..... гр.
Шумен, 19.04.2023г.
Административен съд – гр. Шумен, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
Членове:
Росица Цветкова
Маргарита Стергиовска като разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска ЧКАНД № 76 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63д, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по частна жалба на „К.Д.“ ЕООД, ***, против Определение № 20/02.02.2023г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 20223610200380 по описа на съда, с което съдът е оставил без уважение молбата на дружеството за изменение на Решение № 112/23.12.2022г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 20223610200380 в частта му за разноските.
За да отхвърли искането за изменение на съдебното решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер на 150 лева, съдът е посочил, че в хода на въззивното производство наказващият орган е бил представляван от юрисконсулт и така определеният размер на дължимото възнаграждение е съобразен с осъществените процесуални действия. Съдебният състав счел също, че присъдените в полза на въззиваемата страна разноски са под предвидения за това в размер в разпоредбата на чл. 22ж, т. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Несъгласен с цитираното определение, частният жалбоподател го атакувал пред Административен съд – гр. Шумен, навеждайки доводи за неговата неправилност. В частната жалба се релевират доводи, че доколкото с решението на районния съд е изменено обжалваното пред него наказателно постановление, като е намален размерът на наложената на дружеството имуществена санкция, то на наказващия орган се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част от жалбата, като е следвало да бъде съобразено и правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, където е регламентиран и размерът на дължимото възнаграждение за защита в производства по ЗАНН. По тези съображения се отправя искане за отмяна на процесното определение и за изменение на Решение № 112/23.12.2022г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 20223610200380 в частта му за разноските, като последните бъдат пропорционално намалени съобразно изменение размер на имуществената санкция.
Ответната страна – изпълнителен директор на ИА „ГИТ“ – гр. София, не взема становище по допустимостта и основателността на частната жалба.
Съдът, като съобрази аргументите, изложени от страните и представените по делото писмени доказателства, счита, че така депозираната частна жалба е допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:
С Решение № 112/23.12.2022г. на Районен съд – Велики
Преслав, постановено по ВНАХД № 20223610200380, съдът е изменил Наказателно постановление № 27-2200126/09.09.2022г. на изпълнителния директор на ИА „Главна инспекция по труда“ – гр. София, с което на „К.Д.“ ЕООД, ***, за нарушение на чл. 2, ал. 1 от Наредба за задължителното застраховане на работниците и служителите за риска трудова злополука и на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ е била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, като съдът на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ намалил санкцията на 300 лева. Със същото решение жалбоподателят е бил осъден да заплати и разноски в размер на 150 лева на основание чл. 22ж, т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
След съобщаване на решението от страна на „К.Д.“ ЕООД е било депозирано искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, която е била отхвърлена с обжалваното пред касационната инстанция Определение № 20/02.02.2023г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 20223610200380/2022г. по описа на съда.
Касационната съдебна инстанция в настоящия си състав не споделя направения от районния съд извод, обективиран в процесното определение.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случаите, когато учреждението, чийто орган е издал наказателното постановление, е бил защитаван от юрисконсулт или друго лице с юридическо образование, в полза на същото се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ (арг. от чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН).
По аргумент от чл. 143 от АПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, когато съдът отмени обжалваното наказателно постановление, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт (чл. 143, ал. 1 от АПК), а когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ (чл. 143, ал. 3 от с.к.). Тъй като в цитирания законов текст липсва уредба относно случаите, когато съдът измени обжалвания пред него акт, по силата на чл. 144 от АПК субсидиарно приложение намира разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, регламентираща, че в полза на ответника (в случая наказващия орган) се дължат разноски съразмерно с отхвърлената част на жалбата.
В настоящия казус Районен съд - гр. Велики Преслав е отхвърлил искането за цялостна отмяна на наказателното постановление, като същевременно е приложил чл. 415в, ал. 1 от КТ, като е намалил размера на наложената на дружеството имуществена санкция, т.е. съдът е уважил жалбата срещу НП частично. В тази хипотеза и съобразно горецитираните правни норми, и в частност съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от АПК, същият е следвало да присъди в полза на учреждението, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 1 от ЗАНН – деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от оспорването. Вместо това районният съд е определил в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, аргументирайки се с неприложимото правило на чл. 22ж, т. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Вместо това районният съд е следвало да съобрази релевантната разпоредба на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, където е регламентиран и размер на дължимото възнаграждение за защита в производства по ЗАНН между 80 и 150 лева, като в полза на ИА „Главна инспекция по труда“ – гр. София предходната инстанция е следвало да присъди юрисконсултско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част на оспорването. В случая делото не се отличава с фактическа и правна сложност – проведено е едно открито съдебно заседание с участието на процесуалния представител на наказващия орган, в което е разпитан един свидетел. Поради това за основа при определянето на дължимия размер на възнаграждението следва да бъде взета предвид минимална стойност от 80 лева. С оглед на изложеното в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, районният съд е следвало да присъди разноски в размер на 16 /шестнадесет/ лева.
В обобщение на изложеното съдът приема, че Решение №
112/23.12.2022г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 20223610200380/2022г. по описа на съда следва да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на ИА „Главна инспекция по труда“ – гр.
София юрисконсултско възнаграждение бъде намалено на 16 /шестнадесет/ лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, във вр.с чл. 144 от ГПК, във вр.с чл. 63в и чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, съдът О
П Р Е
Д Е Л
И :
ИЗМЕНЯ Решение № 112/23.12.2022г. на Районен съд – Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 20223610200380/2022г. по описа на съда в частта за разноските, с която съдът е осъдил „К.Д.“ ЕООД, *** да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „К.Д.“ ЕООД, *** да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ – гр. София юрисконсултско възнаграждение в размер на 16 /шестнадесет/ лева съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Определението е окончателно.
Председател
: ………….. Членове: 1 ………………..
2
……………….
ЗАБЕЛЕЖКА:Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.Влязло в сила на 19.04.2023 г.