Решение № 108 от 18.02.2022, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ *** гр. Ш., **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш., X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2021363010**** по описа за 2021 година

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от „*******“ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“М“ ***, чрез пълномощника главен юрисконсулт Ж.Ж. срещу Ф. ХЮС. ХЮС. с ЕГН ********** от гр.Ш., ул.»П.П» ***, ***, ***.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен между ответника и “*******” ЕАД Договор за кредит от **/**/****г. банката е отпуснала кредит на ответника в размер на 10 000 лв. Заемът под формата на кредит за текущо потребление, бил със срок от 120 месеца, като на **/**/****г. средствата били преведени по банковата сметка на длъжника. Кредитът следвало да бъде погасяван с месечни вноски на всяко 10-то число от месеца при вноска от 130.10 лв.. Последното плащане по кредита постъпило на **/**/****г., като след тази дата суми за погасяване не били постъпвали. Вземането било осчетоводено от банката като изискуемо на **/**/****г. Уведомлението до длъжника за предсрочната изискуемост било оформено като нотариална покана и връчено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК от нотариуса.

Предвид неизпълнението по кредита, по инициатива на ******* е 1 учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № ****/****г. по описа на ШРС, по което в нейна полза е издадена Заповед за незабавно изпълнение № ****** от **/**/****г. и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Заповедта била връчена по реда на чл.47 от ГПК, поради което на заявителя били дадени указания за предявяване на установителни искове.

Исковата молба била предявена в срок.

В заключение се моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответникът в размер на 9056.66 лв., непогасена главница по Договор за кредит от **/**/****г. сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 1419.49 лв., представляваща договорна лихва за забава от **/**/****г. до **/**/****г., сума в размер на 42.85 лв., обезщетение за забава за периода от **/**/****г. до **/**/****г., законна лихва от 271.70 лв. за периода от **/**/****г. до **/**/****г. и сума от 120 лв. дължими заемни такси. Претендират се и разноските в исковото и заповедното производства. В условията на евентуалност банката отправя покана за предсрочна изискуемост до ответника.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответникът, чрез назначения в производството за негов особен представител – адв. Ж.П. от ШАК. В срока на отговор е постъпил такъв, като в него се посочва, че исковите са допустими, но неоснователни.

Оспорва се начина на връчване на нотариалната покана до длъжника, като се счита, че уведомлението не надлежно и поради това предсрочна изискуемост не е настъпила. Същевременно упражняване на уведомяването чрез искова молба е недопустимо в настоящото производство, тъй като съгласно т.18 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС уведомяването следва да предхожда подаване на заявление по чл.417 от ГПК. В цитираното съдебно решение от ищеца изискуемостта на погасителните вноски е настъпила в хода на исковото производство и касае само вноските с настъпил падеж. В този смисъл се цитира и ТР № 8/02.04.****г. по т.д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС.

В заключение се моли исковете да бъдат уважени само относно главницата, договорната и наказателната лихва за вноските с настъпил падеж. След **/**/****г. – датата на която банката твърди, че кредита е предсрочно 2 изискуем, може единствено да се начислява наказателна лихва за забава върху размера на погасителните вноски. Оспорва се дължимостта на сумата от ***7 лв., тъй като това е сума за дължими такси за целия период на кредита, като не се представят и доказателства за направени разходи от банката в размер на 120 лв.

В съдебно заседание за ищеца се явява упълномощен представител – гл. юрисконсулт Ж, която поддържа исковата молба и излага подробни доводи за уважаването й изцяло, както и присъждане на разноските.

За ответникът се явява особения представител – адв. Ж.П. от ШАК, като поддържа писмения отговор. В хода на съдебните прения излага, че исковете следва да бъдат уважени по отношение на главницата, възнаградителната лихва, обезщетение за забава и законна лихва само по отношение на вноските с настъпил падеж.

Съдът съобразявайки поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и становищата на страните, приема от фактическа страна следното:

Със Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № ******/**/**/****г. по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС състав на съда е разпоредил длъжника – ответник да заплати сума от 9056.66 лв. – главница по неизпълнено задължение по Договор за кредит от **/**/****г., сума от 1419.49 лв. – дължима договорна лихва от **/**/****г. до **/**/****г., сума от 42.85 лв. обезщетение за забава от **/**/****г. до **/**/****г., сума от 271.70 лв. – законна лихва от **/**/****г. до **/**/****г., сума от 120 лв. – дължими разходи за изискуем кредит, ведно със законната лихва върху главницата от **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски в общ размер на 268.21 лв. Бил издаден и изпълнителен лист № ****** от **/**/****г. Поради ненамирането на длъжника на адресната му регистрация, както и поради липсата на регистриран трудов договор и осъществяване на стопанска дейност, заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да предяви искова молба на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Исковата молба е депозирана в срока, указан от съда.

Безспорно е установено по делото, а и видно от Договор за кредит за текущо потребление от **/**/****г. „*******“ ЕАД предоставила на 3 ответника сума в размер на 10 000 лв. със срок за погасяване от 120 месеца, с падежна дата 10 – то число на месеца. Било уговорено кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент от 8.80% годишно, като годишния процент на разходите бил 10.01%. Към договора за кредит били приложени и погасителен план и Общи условия на банката, Тарифа на банката и Условия по стандартен кредит за текущо потребление, подписани надлежно от клиента. Потребителят подписал и Договор за залог върху вземания от **/**/****г., с който се учредявал залог върху вземанията на залогодателя за трудовото му възнаграждение.

Видно от нотариална покана рег. № 6460/**/**/****г. (лист 24 от делото) банката уведомила длъжника, че поради забава в погасяване на задълженията му и на основание предвидените Общи условия обявява кредита за предсрочно изискуем. Видно от Протокол на връчител – служител при нотариуса адреса на длъжника, находящ се в гр.Ш., ул.“П.П“ ***, ***, *** бил посетен три пъти в рамките на едномесечния период **/**/****г. – **/**/****г., като никой не отварял вратата на жилището. На основание чл.47 от ГПК било залепено уведомление. На **/**/****г. нотариуса отразил, че никой не се е явил за получаване на нотариалната покана и същата се считала за връчена.

По делото е представено и извлечение от банката за извършените операции по сметката на длъжника за процесния период.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието, като пълно и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че сумата по кредита е усвоена на **/**/****г. с превод по банковата сметка на длъжника. По кредита има издължени 16 вноски изцяло и частично 17-та вноска за сума от 9.73 лв., като са платени 2 001.83 лв. Към датата на подаването на заявлението по чл.417 от ГПК имало неиздължени 19 вноски (включително и частична сума от 17 –та дължима вноска). Експертизата разработва общо три варианта за дължими от длъжника суми, зависещи от датата на настъпване на предсрочната изискуемост, като сумите се конкретизират в съдебното заседание. При настъпване на изискуемост на вземането на **/**/****г. (датата, на която е осчетоводено като изискуемо в счетоводството на банката) дължимата главница е в размер на 9 056.66 лв., договорната лихва е 1309.57 лв., като 4 законната лихва от **/**/****г. до **/**/****г.(датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК) е 338.22 лв., санкциониращата лихва по просрочени вноски е 50.30 лв., а разходите за изискуем кредит са 120 лв. При настъпване на предсрочна изискуемост на **/**/****г. (датата, на която нотариусът е отразил, че е връчена нотариалната покана) е дължима главница 9 056.66 лв., договорна лихва – 288.99 лв., законна лихва ***3.91 лв., като в периода **/**/****г. – **/**/****г. законна лихва не е текла, поради действието на ЗМДВИП, санкциониращата лихва е 6.57 лв., таксите – 120 лв.

В хипотезата предсрочната изискуемост да е обявена с връчването на исковата молба дължимата главница е 9056.66 лв., договорната лихва е 2 480.99 лв., санкциониращата лихва е 201.30 лв., таксите са 120 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства, като обосновава следните правни изводи:

По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви исковете за вземанията си по заповедта.

По основателността на исковете по чл.422 от ГПК: По делото се установи безспорно, че между страните са възникнали отношения по договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителски кредит (ЗПК). Не се оспорва и обстоятелството, че сумата по кредита от 10 000 лв. е усвоена изцяло от кредитополучателя – ответник с привеждането й по неговата банкова сметка, не се оспорва, че последното плащане от ответника е на **/**/****г., като след тази дата не са постъпвали суми за дължими лихви и главница. Спорния по делото въпрос е дали е настъпила предсрочната изискуемост за задълженията по договора за кредит за текущо потребление и към кой момент.

В мотивите на т.18 от Тълкувателно Решение № 4 от **/**/****г. по т.д.

№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на една от страните по договора и при наличието на две предпоставки: обективния факт на 5 неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението, че са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В конкретния случай в Договора за кредит от **/**/****г. е посочено, че неразделна част от него са действащите Общи условия (ОУ) на банката към момента на подписването му. В чл.19.1 от ОУ е посочено, че банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница. Към момента на изпращането на Уведомлението до длъжника – **/**/****г. е имало забава в плащанията, като кредитополучателят не е заплатил повече от две погасителни вноски, включващи главница и лихви.

Съдът намира обаче, че не е налице втората предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем към **/**/****г., а именно волеизявлението да е достигнало до длъжника.

С изменението на чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители (обн.ДВ, бр. 86 от 2017 г.) е предвидено правомощие на частния съдебен изпълнител да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, в чийто обхват попада и адресираното до ответника уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита с изх. №*** от **/**/****г. Действащата норма на чл.47, ал.5 от ГПК, приложима и през ****г. изисква ответникът да е търсен на посочения адрес в продължение на един месец, като невъзможността да бъде намерен се констатира най-малко с три посещения, с интервал от поне една седмица между тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден. Тези изисквания са спазени, тъй като лицето е търсено в периода **/**, **/** и **/**/****г., като **/**/****г. е събота. Връчителят на ЧСИ е залепил уведомление, като в двуседмичния срок (до **/**/****г.) ответникът не се е явил да получи книжата и горното е удостоверено от Нотариуса. По делото обаче не са ангажирани доказателства за спазване на изискванията на чл.47, ал.3 от ГПК, доколкото няма данни да са правени справки за адресната регистрация на кредитополучателя – ответник, както и сключени от него трудови договори в този период. В този смисъл, поради неизчерпване на всички възможности за намиране на длъжника не може да се приеме, че е налице редовно връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост към **/**/****г. От това следва извода, че предсрочната изискуемост не е била 6 обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.