Решение № 6068 от 09.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6068 гр. София, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20241100511934 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 10971/07.06.2024г., постановено по гр. д. № 1979/ 2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 50 състав, съдът е осъден ответникът Б. Ц. Ц., да заплати на Б. Ж. Ж.- П., на основание чл. 45, ал. 1, във вр. чл. 52 от ЗЗД, сумата 1000,00 лева, а на А. К. П. сумата 2500,00 лева, представляващи обезщетения за претърпени неимуществени вреди, настъпили от, съответно при фактическата установка на престъпление, за което ответникът, е признат за виновен с Присъда №20133879/07.06.2021 г. по НОХД№18821/2019 г. по описа на СРС, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 16.01.2017 г. до окончателното й изплащане, като исковете са отхвърлени над уважените размери до пълните предявени размери от 10000лв. (спрямо Б. Ж. Ж.- П.), съответно до 6000вл. (спрямо А. К. П.).

Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от ищците Б.

Ж. Ж. - П. и А. К. П., с която се обжалва постановеното решение в неуважените части. Твърди се, че в атакуваните части същото е неправилно и необосновано. Изложени са съображения, че от извършеното от ответника престъпление били нанесени неимуществени вреди на пострадалата Б. Ж. Ж. – 1

П., изразяващи се в силен стрес, уплах за детето в колата, силни емоционални притеснения за откраднатите вещи, в които имало и служебна кореспонденция, което довело пострадалото лице до силна емоционална криза и емоционален дискомфорт в момента, в който узнала, че са отнети вещите, което предизвикало и истеричните викове на публично място, които в резултат довели до връщане на вещите. Твърди се, че от приетата по делото СПЕ се установявало негативно отразяване на преживяната ситуация върху психическото състояние, продължаващо и понастоящем, вкл. ищцата продължавала да има отрицателни очаквания предвид факта, че след инцидента с ответника автомобилът бил запален, което обвързвала с постоянно очакване от негативни действия или престъпления спрямо нея и семейството от страна на ответника, които не били преминали и вероятно щели да нараснат след излизането му от затвора. ПоР. което счита, че искът е доказан до пълния размер от 10000лв. Оспорва изводите на съда по отношение на размера на определеното обезщетение, вкл. счита, че не е съобразил, че открадната чанта съдържала служебна кореспонденция, съответно че кражбата довела до шок относно сигурността и бъдещото и страх за съдбата за детето и относно възможните последици от загубата на същата. Не били съобразени емоционалните преживявания относно несигурността за работата на ищцата, която не се изчерпвала само до евентуалното уволнение, но и до дисциплинарна, вкл. наказателна отговорност, за което имало прецедент спрямо колега на ищцата, за който била в течение. По отношение на А. П. също са изложени съображения, че извършеното от ответника престъпление същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, уплах, когато в колата нахълтал ответника и отнел движимите вещи на майка му, което довело пострадалото лице до силен уплах и емоционален дискомфорт в момента, в който ответникът нахлул, без да знае намеренията му и след като отнел вещите, за това, че нищо не е могъл да направи, което е предизвикало и емоционален дискомфорт у пострадалия продължил дълго време след инцидента. Същите се доказвали от заключението по СПЕ. Намира, че съдът необосновано отхвърлил иска за разликата над уважената част, а определеният размер за явно несправедлив с оглед начина на извършване на деянието, интензивността на засягане на психичното здраве, отражението върху емоционалното състояние и физическото здраве, периодът на възстановяване на здравето му, доказани от СПЕ.

2

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия ответник, в който се твърди, че решението е правилно и съобразно с процесуалните правила и съдебната практика. Не се спори по виновността на ответника в извършеното деяние. Намира за неоснователни твърденията за неправилност на атакуваното решение над присъдените суми, доколкото били съобразни принципите на справедливостта и конкретните доказателства по делото.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поР. което съдът следва да се произнесе по основателността .

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди (в размер на 10000лв., увеличен с протоколно определение по чл.214 ГПК от 29.01.2024г. за Б. Ж. Ж.-П., съответно в размер на 6000лв. за А. К. П.) настъпили от, съответно при фактическата обстановка на престъпление, за което ответникът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т. 1, във вр. чл.

194, ал. 1 от НК. Признаването на ответника за виновен с влязла в сила присъда е отделено за безспорно, вкл. са приети заверени преписи на присъда №20133879/07.06.2021 г. по НОХД№18821/2019 г., както и решение № 502/19.07.2022г. по ВНОХД 4381/2021г., с което е потвърдена присъдата в частта, в която ответникът е признат за виновен за инкриминираното деяние.

Съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е. присъдата установява със сила на пресъдено нещо факта на извършеното престъпление или елементите от фактическия състав на престъплението - от обективна и субективна страна (визира се конкретно извършеното изпълнително деяние с характерните му белези, относими към осъществените юридически факти, за което деецът е осъден), като всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде 3 прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от присъдата. Предмета на спор по образуваното гражданско дело следва да съвпада до пълна идентичност с третираните и разрешени с присъдата въпроси в наказателното производство, за да може гражданският съд да се позове директно на нейната обвързваща сила и съответно да приеме основателност на иска само на това основание.

Описаната фактическа обстановка (ищцата паркирала л.а. в близост до 80 ДГ, слязла от автомобила, за да остави малкото си дете на детска гР.на, като в л.а. останал ищеца /тогава на 11г./, както и собствените чанти, като ответникът се насочил към л.а., отворил предната дясна врата, взел оставените чанти, след което се отдалечил и влязъл в паркиран на около 10м. л.а. и след като ищцата се върната синът казал за случилото се, посочил автомобила, при което ищцата се насочила към л.а., като при нея дошъл и трето лице /свидетел по наказателното дело, възприел действията на ответника/, започнала да вика да върнат вещите, при което ответникът слязъл от л.а., оставил инкриминираните вещи на земята и се отдалечил) не се оспорва, вкл. с приетия за окончателен доклад по делото, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, твърдени в исковата молба, вкл. всички правнорелевантни факти за възникване на правото на парично вземане на ищците, като спорът е концентриран по размера на вредите, включително пренесен пред настоящата инстанция е единствено спорът по размера на претърпените неимуществени вреди, т.е. какви са неимуществените вреди, които ищците са претърпели в причинна връзка с противоправното деяние на ответника, респ. какъв е справедливият размер на обезщетението за тях, при приетата за безспорна фактическа обстановка от първоинстанционния съд.

В исковата молба е описано, че неимуществените вреди на ищцата вследствие на осъщественото престъпление се изразявали в силен стрес, уплах за детето в колата, силно емоционални притеснения за откраднатите вещи, в които имало и служебна кореспонденция, което довело до силна емоционална криза и емоционален дискомфорт в момента, в който узнала, че са отнети вещите, което предизвикало истерични викове на публично място, довели до връщане на вещите. Неимуществените вреди на ищеца се изразявали в силен стрес, уплах, когато в колата нахълтал подсъдимия и отнел инкриминираните вещи на майка му, което довело до силен уплах и емоционален дискомфорт в 4 момента, в който ответникът нахлул в автомобила без да знае намеренията му и след като ответникът отнел вещите, за това, че нищо не е могъл да направи, което предизвикало и емоционален дискомфорт у пострадалия продължил дълго време след инцидента.

По делото са приети заключения на вещо лице психолог по допусната СПЕ, които настоящият състав кредитира като обективни и компетентно изготвени, съгласно които: Спрямо А. К. П. преживяната ситуация е повлиява отрицателно, обусловила е интензивни ситуативни емоции на шок от неочаквано случващото се, страх и уплаха, притеснение, объркване, а като остатъчни последици са възникването на дифузна тревожност и повишена чувствителност в напомнящи инцидента ситуации, вкл. към момента на експертизата са налице отрицателни преживявания при мислено връщане към случилото се; Спрямо Б. Ж. – П. преживяната ситуация се е отразила негативно върху психичното състояние и функциониране. Констатирали се интензивни смесени ситуативно преживявания на напрегнатост от неочаквано случващото се, ужас, възмущение, гняв и ярост от нахлуването в личното пространство, силна тревожност за детето , притеснение за загуба на важни служебни документи. В следващите дни след инцидента преживяла повишена тревожност, случилото се обусловило загуба (разход) на психоемоционална енергия, което намалило общата адаптивност и обусловило повишена узязвимост спрямо стресори със сходен характер. И към момента на експертизата при ищцата били налице отрицателни преживявания при асоциации, свързани с инцидента.

При защита на заключението, вещото лице дава устни разяснения в открито съдебно заседание, представляващи част от заключението, съгласно които ищцата вследствие на преживения инцидент са налице отрицателни преживявания при припомняне на инцидента и също така повишена уязвимост спрямо други подобни инциденти, като смятала, че с ответника имат продължаващи проблеми, които не били предмет на делото, но повишили уязвимостта към отрицателни и стресови преживявания свързани с подобни ситуации с лицето. Не били налице разстройства или смущения, а отрицателни преживявания – очаквания, нагласи, че вследствие на инцидента можело и вероятно щяло да се случат други неприятни преживявания с ответника, имало инцидент с колата и се притеснявала, че ответникът можел след това да я търси. При осъщественото престъпление ищцата не е 5 изпаднала в състояние на дезадаптивност или невъзможност да се справи с възникналата ситуация, а активно е опитала да я разреши, т.е. имала смесено преживяване, както на тревожност примерно, че може да се случи нещо на детето , така и гняв и ярост, който я мотивирал да отиде и да опита да си върне чантите. По отношение на ищеца във връзка с отразеното в експертизата, че при него се наблюдава дифузна тревожност се пояснява, че при него има тревожност, която била по-обща, т.е. тревожност, която съществува без да има конкретен страх от нещо, формирана една по-тревожна нагласа поР. това процесно събитие.

За да постанови обжалваното решение и след преценка на събраните пред него доказателства, Районният съд е констатирал, че събраните по делото доказателства установяват наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и исковите претенции са доказани по своето основание. При определяне размерите, съдът отчел, че стореното е в момент, когато А. П. е бил дете, а душевните страдания, които са му причинени през време и непосредствено след инцидента, са емоционален шок и нетипично за възрастта му състояние. Извършеното било в негово присъствие, когато е бил сам, и категорично е оставило трайни негативни последици в неговата незряла психика. Прието е, че ищците са преживяли обичайните страдания и тревоги, а по отношение на ищцата П. житейските и опитни правила дават основание на съда да приеме, че тревогата за здравето и живота на детето й е довела до чувство за безпомощност, страх и несигурност.