Решение № 1015 от 21.09.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Пазарджик, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Стоянка Миладинова като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20235220100563 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 51 от ЗАдв. във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Д. П. Г., лично и чрез процесуалния си представител, назначен по реда на чл. 95 от ГПК, твърди, че е бил представляван от ответника – адвокат В. С. С. от Адвокатска колегия – Пазарджик по адм.д. № 690/2015 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, к.адм.д. № 4829/2016 г. по описа на ВАС, адм.д. № 394/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, к.адм.д. № 2519/2018 г. по описа на ВАС и адм.д. № 64/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик без между тях да е имало сключен договор. Делото приключило с присъждане на обезщетение в полза на ищеца против ГДИН при Министерство на правосъдието в размер на 2 000 лв., но адвокат С. не претендирал заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК и не представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, с което нарушил правата и законните интереси на ищеца. Също така адвокат С. представлявал ищеца и по заведената от ищеца пред ЕСПЧ жалба № 73516/2016 г. (Г. срещу България), но пълномощникът отново не представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК и не претендирал от ответника Република България присъждане на разноски по делото. След приключване на делата ответникът завел против ищеца гр.д. № 2578/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за заплащане на адвокатско възнаграждение. В хода на същото поискал обезпечение на иска и му била издадена обезпечителна заповед № 15 от 01.06.2022 г. Въз основа на същата 1 бил наложен запор на личната партида на ищеца в Затвора Пазарджик по изпълнително дело № 450/2021 г. по описа на ЧСИ с рег. № 885 Г. С.. В резултат от запора от личната партида на ищеца били удържани почти 8 000 лв. В това се изразявали причинените му от ответника имуществени вреди.

Също така считано от 09.08.2021 г. ищецът започнал да се нервира и ядосва, да страда от безсъние и главоболие, да се чувства малоумен, в безпомощно състояние, унижен и изтезаван. В този смисъл претърпял неимуществени вреди, които оценява на 10 000 лв. С оглед на това предявява против ответника В. С. С. иск за заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. и мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 9 000 лв. за периода от 09.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 8 000 лв. и мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 1 000 лв. за периода от 09.08.2021 г. до датата на подаване на исковата молба – 07.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Сочи доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът В. С. С. намира иска за недопустим и неоснователен. Намира исковата молба за нередовна, тъй като ищецът не е посочил по кое конкретно дело какви разноски ответникът е следвало да претендира и какви разноски по пера, по дата и за коя инстанция е направил ищецът. Твърди, че по посочените от ищеца дела не са били направени разноски и не е можело да се претендират такива. Намира за неоснователно твърдението на ищеца, че му е било присъждано обезщетение и то в посочените размери. Излага съображения във връзка с искането на ищеца за освобождаване от държавна такса. Прави възражение за давност.

Относно твърдението за наложен запор сочи, че същият е наложен от съда и ищецът не го е обжалвал. Претендира разноските по делото. Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от доказателствата по делото, че през периода от 2015 г. до 2020 г. ответникът В. С. С. е представлявал ищеца Д. П. Г. по адм.д. № 690/2015 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, образувано по искова молба на ищеца против ГДИН и Министерство на правосъдието за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Делото е приключило на 16.10.2020 г. с решение по к.адм.д. № 64/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което исковата претенция е частично уважена.

Ответникът е представлявал ищеца и по жалба № 73516/2016 г. (Г. срещу България), заведена пред ЕСПЧ, приключила със споразумение за 2 заплащане на обезщетение в размер на 10 000 евро.

През 2021 г. ответникът В. С. С. е завел против ищеца Д. П. Г. иск по гр.д. № 2578/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик за заплащане на дължимото му адвокатско възнаграждение за осъществената правна помощ по посочените дела.

На 29.07.2021 г. е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на запор върху бъдещо вземане на Д. П. Г. по жалба № 73516/2016 г. Въз основа на обезпечителната заповед е образувано изпълнително дело № 20218850400450 по описа на ЧСИ Г. С.. На третото задължено лице Министерство на правосъдието е изпратено запорно съобщение за дължимата сума в общ размер на 7 066 лв. Третото задължено лице е признало вземането и е заявило готовност да изпълни запора.

На 01.06.2022 г. е допуснато обезпечение на законната лихва върху главницата до окончателното изплащане, чийто размер към 31.05.2022 г. е 498.91 лв., чрез налагане на запор върху вземанията на Д. П. Г. по партидата му в Затвора Пазарджик. Въз основа на обезпечителната заповед е образувано изпълнително дело № 20228850400231 по описа на ЧСИ Г. С. и е изпратено запорно съобщение на третото задължено лице Затвора Пазарджик за сумата от 498.91 лв. и разноски по изпълнителното дело в размер на 200 лв.

На 22.08.2022 г. в Затвора Пазарджик е постъпило и запорно съобщение по изпълнително дело № 20225220400112 по описа на ДСИ при Районен съд – Пазарджик за налагане на запор на сумата от 80 лв. и разноски и такси за изпълнението в размер на 42 лв. въз основа на изпълнителен лист, издаден по адм.д. № 1222/2021 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в полза на ГДИН при Министерство на правосъдието.

Свидетелят Н. Н. А., без родство със страните, установява, че познава ищеца от 2014 г. от Затвора Пазарджик. Двамата били в съседни килии, които имали общ прозорец и често говорили помежду си. Виждали се и на карето.

Ищецът му разказал, че адвокат В. С. го посещавал в затвора във връзка със завеждане на дело в Административен съд – Пазарджик за условията в затвора. Между двамата нямало сключен договор. Тъй като ищецът нямал пари да плати на адвоката, се уговорили ищецът да му намери няколко клиента в затвора. Делото в Административен съд – Пазарджик било спечелено от ищеца. По това време адвокатът завел и дело в Страсбург, също без сключен договор между двамата, по което било постигнато споразумение за заплащане на обезщетение на ищеца в размер на 10 000 евро. По тези дела адвокатът не представил списък с разноски по чл. 80 от ГПК. Вместо това завел дело против ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение и запорирал личната му партида в затвора. Първият запор бил през 2021 г., още преди да постъпят парите от Министерство на правосъдието, а вторият през 2022 г. Запорирали около 6 000 лв. Остатъкът от 11 000-12 000 лв. ищецът изхарчил в лавката на затвора за цигари. Когато разбрал за запора, ищецът се ядосал. В началото се ядосвал по-малко, защото имал пари в сметката, които 3 можел да харчи, но когато изхарчил всички пари, започнал да се ядосва повече. Просил кафе и цигари, защото нямал пари, не можел да спи. Вземал някакви лекарства, защото вдигал кръвно. Няколко пъти посещавал медицинския център в затвора. И до сега продължавал да се ядосва заради запора на парите му.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 51 от ЗАдв. във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, извършено от адвокат, както и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава.

В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи по делото, че ответникът е извършил противоправно деяние в качеството си на процесуален представител на ищеца по посочените в исковата молба дела, като не е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение, а впоследствие е завел против ищеца иск за заплащане на адвокатско възнаграждение и е наложил запор върху личната му партида в Затвора Пазарджик, в резултат от което на ищеца са причинени имуществени и неимуществени вреди.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не може да се направи извод, че процесуалното поведение на ответника в качеството му на пълномощник на ищеца пред Административен съд – Пазарджик и ЕСПЧ представлява противоправно деяние, което да е основание за ангажиране на деликтната му отговорност. Противоправността е обективен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане и представлява противоречие с императивна правна норма или нарушаване на общата забрана на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД да не се вреди другиму, с което се накърнява правнозащитено имуществено или неимуществено благо на друго лице.

В случая между страните няма спор, че ответникът, имащ качеството на адвокат от Адвокатска колегия – Пазарджик, е представлявал ищеца по адм.д.

№ 690/2015 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и пред ЕСПЧ по жалба № 73516/2016 г. (Г. срещу България). Няма спор и, че между страните не е бил сключен договор за осъществяване на процесуално представителство, с който да е определен размерът на дължимото на адвоката възнаграждение. В този смисъл са и показанията на свидетеля А., който потвърди, че между страните не е имало договор. Ищецът не твърди, нито ангажира доказателства, по някое от делата, по които е бил представляван от ответника, да е направил разноски, в т.ч. да е заплатил адвокатско възнаграждение. При това положение не е била приложима разпоредбата на чл. 80 от ГПК за представяне на списък на разноски, тъй като такъв се представя при реално сторени от страната разноски по делото – в този смисъл в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че списъкът съдържа 4 изброяване на всички разходи, които страната е направила. В случая разноски от ищеца не са били направени и представянето на списък по чл. 80 от ГПК е било безпредметно. Не е налице и хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., тъй като по делото не се твърди, нито има доказателства страните да са уговорили оказване на безплатна адвокатска помощ в някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. Поради това ответникът не е имал основание да претендира заплащане на адвокатско възнаграждение от насрещната страна. В този смисъл не е налице неправомерно и противоречащо на закона процесуално поведение на ответника.

Не представлява противоправно действие на ответника и предявяването на иск против ищеца за заплащане на дължимото адвокатско възнаграждение и обезпечаването на висящия иск чрез запориране на вземанията на ищеца.

Правото на иск е израз на основното право на защита, регламентирано в чл.

56 от Конституцията на Република България. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. Предявяването на иск съставлява правомерно и добросъвестно упражняване на законоустановени граждански права, за което ответникът не може да бъде санкциониран. Добросъвестността е налице винаги, когато едно право се упражнява с убеждението, че то съществува. Противоправно би било само превратното упражняване на субективни права с цел злоупотреба, но по делото не се твърди, нито има данни завеждайки иска по гр.д. № 2578/2021 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и обезпечавайки същия, ответникът да е действал злонамерено, с ясното съзнание, че претендираното от него право не съществува, а единствено с цел да навреди на ищеца, в т.ч. като бъдат запорирани вземанията му.