Решение № 1260 от 14.02.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

……………….

София,

14.02.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ

СЪД, Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ

„В“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: мл. съдия

ЗЛАТКА ЧОЛЕВА

АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело № 9828 по описа за 2017 година, като взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 271 ГПК.

Делото е образувано по въззивни жалби на първоначалните ищци – О. Д.Т. и А. Д. Т., и на ответника по първоначалния иск и ищец по насрещните искове – „О.б.б.“ АД („ОББ“ АД) срещу Решение №28252/07.02.2017 г. по гр. дело № 27218/2015 г. на Софийския районен съд, 40. състав, в частта, с която Софийският районен съд е осъдил „ОББ“

АД да плати на О.Д.Т. сумата от 419, 82 лева, представляваща разликата между 538, 14 лева и присъдения от първоинстанционния съд размер от 957, 96 лева – събрани без основание суми по изпълнително дело № 8/2008 г. на ЧСИ Н.С., в частта, с която е отхвърлен иска на О. Д.Т. за осъждане на

„ОББ“ АД да ѝ плати разликата над сумата от 957, 96 лева до размер от 2 936, 76 лева, като погасени чрез прихващане с насрещно вземане на „ОББ“ АД към О.Д.Т. като наследник на починалия Д.Й. Т. по договор за потребителски кредит, сключен от последния с „ОББ“ АД на 09.02.2005 г., както и в частта, с която първоинстанционният съд е осъдил А.Д.Т. да плати на „ОББ“ АД като наследник на починалия Д.Й. Т. сумата от 1 978, 80 лева – задължения по сключен от починалия Д.Т. с „ОББ“ АД договор за потребителски кредит от 09.02.2005 г.

В частта, с която първоинстанционният съд е признал за установено по отношение на О.Д.Т. и А.Д.Т., че същите не дължат следните суми на „ОББ“ АД: 3 957, 61 лева – главница по договор за банков кредит, и 864, 29 лева – лихва, ведно със законната лихва върху главницата за периода от 06.12.2007 г. до окончателното ѝ плащане, както и 281, 10 лева разноски – вземания по изпълнителен лист, издаден от Районен съд – Кюстендил по ч. гр. д.

0 2397/2007 г., издаден по реда на чл. 237 ГПК (отм.), по който е образувана изпълнително дело № 8/2008 г. на ЧСИ Н.С., както и в частта, с която предявеният от „ОББ“ АД иск за осъждане на А. Д. Т. да плати на банката сума в размер на разликата над 1 978, 80 лева до пълния предявен размер от 2 410, 95 лева е отхвърлен като неоснователен, първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

С въззивната жалба на ответника по първоначалния иск – „О.б.б.“ АД, първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която банката е осъдена да плати жалбоподателката – ищца (по-нататък в мотивите страните ще бъдат наричани според първоначалното си процесуално качество по предявения срещу банката отрицателен установителен иск) О.Д.Т. сумата от 419, 82 лева, представляваща разликата между 538, 14 лева и присъдения от първоинстанционния съд размер от 957, 96 лева – събрани без основание суми по изпълнително дело № 8/2008 г. на ЧСИ Н.С., като се твърди, че същото е необосновано в тази част.

Това било така, тъй като първоинстанционният съд бил приел, че всеки един от жалбоподателите – ищци дължал сумата от 1 978, 80 лева – главница, ведно със законна лихва от 07.01.2015 г. до датата на окончателното плащане.

Първоинстанционният съд не бил съобразил, че за периода от 07.01.2015 г. до датата на постановяване на решението му тази законна лихва възлиза на 419, 82 лева, която сума е следвало да осъди жалбоподателката

– ищца О.Т. да плати на жалбоподателя – ответник „ОББ“ АД. Поради това се иска намаляване на задължението на банката с оглед извършеното прихващане за сума от още 419, 82 лева, като банката бъде осъдена да плати само 538, 14 лева.

Постъпил е отговор на тази въззивна жалба от жалбоподателите – ищци О.Д.Т. и А.Д.Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че по делото не било установено бащата и наследодател на починалите да е дължал претендираната от банката сума по договор за банков кредит, тъй като същият бил починал преди издаване на изпълнителния лист. Поради това претенцията за дължима се на банката главница била неоснователна, а оттам – и претенцията за законна лихва в размер на 419, 82 лева.

С въззивната жалба на жалбоподателите – ищци О.Д.Т. и А. Д. Т. първоинстанционното решение се оспорва по отношение на частите си, с които по отношение на тях са уважени насрещните искове на банката, а по отношение на жалбоподателката ищца – О.Д.Т. – и в частта, с която е извършено прихващане с вземане на банката към нея по насрещния иск, т.е. с която нейният иск е отхвърлен за разликата над 957, 96 лева до размер от 2 936, 76 лева (съгласно уточнение на въззивната жалба, направено в откритото съдебно заседание на 29.11.2018 г., на лист 69 от делото), и в частта, с която жалбоподателят – ищец А.Д. е осъден да плати на банката 1 978, 80 лева, като решението се оспорва като недопустимо в тази част, евентуално – като неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон. Излага се довод, че насрещният иск на „ОББ“ АД не следвало да се разглежда в рамките на настоящото производство, тъй като нямал връзка с първоначалния такъв и вземане на банката спрямо двамата жалбоподатели – ищци Т.не можело да се установи, като поради недопустимо издаден срещу починалия им баща изпълнителен лист банката не разполагала с възможност да изпълнява срещу наследниците на починал длъжник.

Оспорва се, че за наследодателя на жалбоподателите – ищци – Д.Т. въобще е възниквало задължение по договор за кредит, като по делото не било установено предоставяне на сумата по същия. Излагат се доводи, че счетоводната експертиза по делото не установила усвояване на сумата по кредита, а други доказателства по делото в тази насока не били събрани, поради което и съществуване на вземане не се установявало. На следващо място се излагат доводи, че вземането на жалбоподателя – ответник „ОББ“ АД било погасено по давност. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не бил зачел безспорния между страните факт, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 08.06.2007 г., съответно – на 09.06.2007 г., за всеки от двамата жалбоподатели – ищци, а от тези дати до подаването на исковата молба на „ОББ“ АД през 2015 г. били изминали повече от 5 години, поради което задълженията били погасени по давност. Вместо това съдът бил изчислявал давностния срок от датата на падеж на последната вноска по погасителния план към договора за кредит, като не бил отчел настъпилата предсрочна изискуемост, от датата на настъпването на която течал давностният срок. Освен това давностният срок течал от падежа на всяка отделна погасителна вноска, а не от този на последната такава за целия размер на кредита, както твърдял жалбоподателят – ответник. Поради това се иска отхвърляне на насрещните искове и свързаното с тях възражение за прихващане. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на тази въззивна жалба от жалбоподателя – ответник – „ОББ“ АД, с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че изслушаната съдебносчетоводна експертиза по делото била установила размера на задължението на починалия праводател на жалбоподателите – ищци Т.– Д.Т., като установила изрично, че изтегленият от него кредит е усвоен на 09.02.2005 г. чрез банков превод по лична негова сметка. Установен бил и остатъчният размер на задължението от 5 760, 72 лева, както и датата на падеж на последната вноска по договора – 01.03.2010 г., както и че жалбоподателите – ищци били приели наследството на починалия Д.Т., което било преминало към тях по реда на чл. 5 ЗН поради факта, че същите са му деца. Излагат се доводи, че тъй като предсрочната изискуемост на кредита не била обявена на жалбоподателтие – ищци Т., то и давностният срок за погасяване на вземането течал от последната дата, на която се дължи вноска по кредита – 01.03.2010 г. и не бил изтекъл към датата на предявяване на насрещния иск – 07.01.2015 г. Излагат се доводи, че според практиката на Върховния касационен съд давностният срок за връщане на вноски по кредита не течал от падежа на отделните вноски, а от крайната дата на издължаване на целия кредит. Излагат се доводи, че били налице основания за прихващане, тъй като страните имали помежду си две еднородни (парични) насрещни вземания, които произтичали от един и същи факт – договора за кредит.

Претендира се и че двете вземания са били изискуеми и установени по размер и нямало пречка прихващането да се извърши чрез отправено в рамките на съдебен процес изявление. В случая бил предявен и насрещен иск, защото прихващане се правило с вземания само на жалбоподателката – ищца О.Т., а по отношение на другия жалбоподател – ищец – А.Т., нямало насрещни вземания и се претендирало осъждането му. Претендира се, че в случая са налице предпоставките за разглеждане на насрещния иск в настоящия процес, тъй като той бил подсъден на същия съд като първоначалния иск и с него можело да се направи прихващане.

Поради това се иска отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на Софийския районен съд по предявения насрещен иск и направеното с него възражение за прихващане като правилно и законосъобразно.

В съдебното заседание въззивният съд двукратно е оставил насрещната искова молба, подадена от жалбоподателя – ответник – „ОББ“ АД, и направеното в нея възражение за прихващане без движение за отстраняване на констатирани в хода на въззивното производство нередовности – възможност, която въззивният съд има съгласно незагубилите значението си в тази част съгласно т.

5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГК на ВКС за въззивното производство постановки на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, според които исковата молба може да бъде оставяна без движение и от въззивния съд, който да укаже на страните да отстранят нередовностите ѝ. Пред първоинстанционния съд ищецът по насрещните искове – жалбоподателят – ответник „ОББ“ АД е предявил претенции спрямо всеки от жалбоподателите – ищци Т.за осъждането им да платят на банката неуточнени по основание задължения, произтичащи от сключения от общия наследодател на жалбоподателите – ищци – Д.Т., и „ОББ“ АД на 09.02.2005 г. договор за потребителски кредит, като общият размер на задължението за всеки от двамата жалбоподатели – ищци възлиза на по 2 410, 95 лева (на лист 5 от първоинстанционното дело, образувано пред Софийския районен съд), като за тази сума е направил и евентуално възражение за прихващане, в случай, че бъде уважен предявения от жалбоподателката – ищца О.Т. срещу банката иск за възстановяване на платени без основание суми. Въззивният съд е поискал от жалбоподателя – ответник да конкретизира насрещните си искови претенции по основание, като посочи каква част от сумата от 2 410, 95 лева представлява главница, и каква – други разходи по кредита, и за какви периоди се претендират съответните вземания, като бъде уточнено и направеното възражение за прихващане срещу претендираното от жалбоподателката – ищца О.Т. вземане с първоначалния ѝ осъдителен иск. С молба от 01.03.2018 г. (на лист 42 от делото) е направено уточнение, че от всеки от ищците се претендират по 1 978, 81 лева главница; по 1 024, 03 лева договорна лихва за период от 07.01.2012 г. до 07.01.2015 г., и по 296, 82 лева „наказателна лихва“ за същия период.

Съдът е констатирал, че сборът от тези суми възлиза на по 3 299, 66 лева за всеки от жалбоподателите – ищци, и поради това е дал нови указания да се конкретизират задълженията, като общият им размер не надвишава размера на претенциите пред първоинстанционния съд от по 2 410, 95 лева за всеки от жалбоподателите – ищци, като това уточнение на сумите касае и евентуалното възражение за прихващане срещу вземането на жалбоподателката – ищца О.Т.. С молба от 22.06.2018 г. (на лист 65 от делото) жалбоподателят – ответник „ОББ“ АД е направил ново уточнение, като този път от всеки жалбоподател – ищец се претендират по 2 880, 36 лева – отново сума, различна от претендираните в първоинстанционното производство по 2 410, 95 лева.