Решение № 186 от 01.04.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Кърджали, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101274 по описа за 2025 година

Ищецът К. И. М. сочи, че сключила Договор за потребителски кредит № ******/******г., по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД му предоставило в заем сумата от 4 000 лв. при фиксиран ГЛП от 53.00 % и ГПР от 67.36 %. Следвало да внесе общо дължима сума от 7 843,21 лв., като сумата включвала главница и лихва. Впоследствие разбрала, че трябвала да внесе общо сумата от 9 643,21 лв. за погасяване на кредита, като освен главница и лихва включвала и неустойка за непредоставяне на обезпечение, съгласно сключеното допълнително споразумение по кредита. Твърди, че договорът за потребителски кредит № ****** е нищожен. Същият съдържал следните нищожни неравноправни клаузи. Според чл.

22 от ЗПК - когато били спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл.

12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водило до настъпването на тази недействителност. Същата имал характер на изначална недействителност, защото последиците били изискуеми при самото сключване на договора и когато той бил обявен за недействителен, заемателят дължал връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следвал да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, давало информация на потребителя, какъв бил размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният процент на разходите представлявал така нареченото "оскъпяване" на кредита и включвал всички разходи на кредитната институция 1 по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислявала по специална формула. В ГПР следвало да бъдат изрично описани всички разходи, които длъжникът направил и които били пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящия случай липсвал ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно били включени в него и как се формирало същия. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено било, че ГПР бил 67.36 %, ГЛП бил 53.00 %, но от съдържанието на договора не можел да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следял служебно и следвал да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на ВКС, I т. о.). Доколкото в случая се касаело за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следял служебно по аргумент от т. 1 на TP № 1 от 09.12.201 Зг., постановено по тълк. д. № 1/201 Зг. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за кредит можел да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да бил наведен такъв довод. Според т. 9 и т. 10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябвал да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който бил свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или за забава) обаче бил ограничен от нормата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните можели свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противоречието със закона и/или добрите нрави правило уговорката за ГЛП НИЩОЖНА по силата на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и препятствала възникването на вземането и предпоставяла нищожността на договора, тъй като годишният лихвен процент бил един от основните елементи на договора за потребителски кредит и без него било невъзможно съществуването му, съответно не е приложима в случая разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, тъй като сделката не била сключена без недействителните й части. Неустойката сама по себе си представлявала акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престирала определена парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породеното главно задължение, без да било необходимо същите да бъдат доказвани. Съгласно чл. 21, ал.

2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, която определяла обезщетение за кредитора по-голямо от посоченото в чл. 32, ал. 4, била 2 нищожна. Определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлиза на почти двойно повече от стойността на заетата сума, с оглед което клаузата за неустойка по чл. 13, ал. 5 от договора била нищожна. Кумулирането на неустойката към погасителните вноски водило до "скрито" оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 67.36 % нараствал допълнително и обогатявалане основателно кредитора като въвеждала допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл. 19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, вт. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват разходите, които потребителят дължал при неизпълнение на договора. Моли да се постанови решение, с което да се обяви договор за потребителски кредит № ******, сключен на ****** г. между К. М. и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752 за нищожен, поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Претендира и за направените разноски по делото.

В срока отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи кредит България“ЕООД, с която счита, че предявените от ищеца искови претенции за нищожност на договора за потребителски кредит за изцяло неоснователни поради подробни съображения и излага следното становище относно действителността на Договора за кредит № ******.

Счита всички изложени в исковата молба възражения, доводи и твърдения и оспорвания по отношение действителността на процесния договор за кредит за необосновани, неоснователни и недоказани. Не било спорно между страните, че ответното дружество е било в договорни отношения с ищеца по силата на сключения между страните договор за потребителски кредит № ******. Сочи, че на ищеца е била предоставена сума в размер на 4000 лева, която била усвоена от кредитополучателя съгласно посочени в ДПК. Твърди, че безспорно от съдържанието му можело да се установи, че същият бил действителен, тъй като не противоречи на императивните норми на закона и не съдържал неравноправни клаузи. В чл. 4 и чл. 5 от Общите условия, представляващи неразделна част от ДПК, подписани от ищеца, ясно и недвусмислено било посочено какво представлява договорното възнаграждение по кредита, какви били условията за прилагане на договорния лихвен процент. Счита обективирано в исковата молба твърдение на ищеца, че възнаградителната лихва от 53 процента противоречи на добрите нрави за неоснователно. Твърди, че били неоснователни направените възражения по отношение размера на договорената възнаградителна лихва. Моли да се отхвърли изцяло предявения установителен иск за прогласяване на недействителността на договора за потребителски кредит като изцяло неоснователен и недоказан. Моли за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по делото. С настоящото на основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, в 3 случай, че същото надвишава минималния размер, определен съобразно Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че има основание за определяне на адвокатско възнаграждение под минимума по Наредбата, като излага съображения по този смисъл.

Съдът намира, че предявеният иск за прогласяване на нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****** от ******г., е основателен по следните съображения: уговорения ГЛП от 53% е прекомерен , тъй като възнаградителната лихва надвишава трикратния размер на законната лихва , която към ******г. е 13.04%, съответно трикратния й размер възлиза на 39.12%..По този начин се накърняват добрите нрави , а това на основание чл. 26, ал.1, предл.3 от ЗЗД обуславя самостоятелно извод за нищожност на клаузата. Отделно от това в Допълнителното споразумение към Договора е посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение в срок от 14 дни, в противен случай се начислява неустойка в размер на 1 8-0 лева , разсрочени за 12 месеца. Тази неустойка следва да бъде включена в ГПР , тъй като същата увеличава дължимата по договора сума, с което кредитът се оскъпява - арг. чл.

19, ал. 1 и, ал. 2 ЗПК, който извод следва и от разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България.

Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В случая договорът за кредит не отговаря и на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, съгласно която разпоредба договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като следва да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Безспорно, ако в ГПР се 4 включи размерът на неустойката от 1 800 лева, размерът би надхвърлил значително посочения в договора размер на ГПР. В уговорения годишен процент на разходи по процесния договор за кредит не са включени всички действителни разходи, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В случая, настоящият съдебен състав намира, че следва да съобрази постановките на т. 1 и т. 5 от Решение по дело C-714/22 Профи кредит България на СЕС, според което е възприето: „Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, както и тези за дължима неустойка, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит... Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждани с оглед на принципа на ефективност, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява потребителят да бъде задължен да понесе част от процесуалните разноски, когато, след установяването на нищожността на договорна клауза поради неравноправния характер, искането му за връщане на недължимо платени от него въз основа на тази клауза суми е уважено само частично с мотива, че е практически невъзможно или прекомерно трудно да се определи обхватът на правото на този потребител на връщане на посочените суми“. В случая се доказа по безспорен начин, че кумулирането на неустойката от 1800 лева към погасителните вноски води до „скрито“ оскъпяване на кредита, защото посочения размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР от 67.36% нараства допълнително и обогатява неоснователно кредитора , като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи на потребителя по кредита, като невключването на наустойката в ГПР всъщност представлява прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР. Това води до нищожност на сключения между страните договор за потребителски кредит.

Разпечатката съдържа 14 от 28 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2f95abf6-6a6c-4737-a5cd-4a1073c1a9d8