Решение № 5105 от 21.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5105 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20211110164636 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл.

III ЗЗД вр.чл.34 ЗЗД, а в условията на евентуалност искове по чл. 26, ал. 2, предл. V ЗЗД, чл. 17, ал.1 ЗЗД, както и иск с правно основание чл. 30, ал.1 във вр. чл. 29, ал. 1 ЗН.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. К. Т. , ЕГН ********** срещу Р. Р. П. , ЕГН ********** и В. Д. Г. , ЕГН **********, като правоприемници на първоначалния ответник Б. Р. П., починал в хода на производството, с която ИМ ищецът моли съдът да прогласи нищожността на Договор за покупко-продажба на ¾ идеални части от недвижим имот от 09.07.2020 г., представляващ Апартамент № [***], ет. [***], част от жилищна сграда- блок № [***], състоящ се от стая, дневна и кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 65,28 кв.м., ведно с мазе № 3 с полезна площ от 3,40 кв.м. и 2,153 % ид.ч. от общите части на сградата и съответно от правото на строеж върху мястото с идентификатор № [***] по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № [***]/06.03.2009 г., находящ се в гр. [***], район [***], ж.к. [***], поради противоречие с добрите нрави и да осъди ответниците да предадат на ищцата владението на ¾ ид.ч. от гореописания недвижим имот.

При условията на евентуалност ищецът моли съдът да прогласи нищожността на Договор за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот от 09.07.2020 г., представляващ Апартамент № [***], ет. [***], част от жилищна сграда- блок № [***], находящ се в гр. [***], район [***], ж.к. [***], като привиден и след като констатира действителността на прикритата с привидния договор сделка, а именно - договор за дарение, прикрит с договора за покупко-продажбата, да постанови решение за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на К. П. /починал на 28.02.2021 г./ до размер от ½ ид.ч., като намали направеното от наследодателя й приживе разпореждане с правото на собственост върху процесния имот, чрез дарение в полза на Б. П. /наследодател на ответниците/, в размер на ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот, за допълване на запазената 1 й част от наследството.

Ищцата Л. К. Т. , ЕГН **********, излага твърдения, че е единствен наследник по закон на К. П. П., починал на 28.02.2021 г. Твърди, че на 10.12.1996 г. К. П. П. /баща на ищцата/ и съпругата му А. И. П. са придобили правото на собственост върху процесния Апартамент № [***], ет. [***], част от жилищна сграда- блок № [***], находящ се в гр.

[***], район [***], ж.к. [***]. Сочи се, че на 01.12.2012 г. А. И. П. е починала, като оставила за наследници съпруга си - К. П. П. /баща на ищцата/ и сина си- Б. Р. П., като след настъпване на наследственото правоприемство, първият притежавал общо ¾ ид.ч. от имота, а Б. П. придобил ¼ ид.ч. Ищцата твърди, че на 09.07.2020 г. между К. П. и Б. П. бил сключен договор за покупко-продажба на идеални части от процесния апартамент, съгласно който К. П. продал собствените си ¾ ид.ч. от апартамента на Б. П. срещу заплащане на цена от 24 769,65 лв., платима в едномесечен срок от сключване на сделката. К. П. си запазил пожизнено правото на ползване върху имота. Твърди, че купувачът Б. П. заплатил цената в уговорения срок, и на 4 вноски, съответно на дати: на 10.07.2020 г. внесъл по банковата сметка на продавача сумата от 6 500 лв.; на 15.07.2020 г. - 7500 лв.; на 17.07.2020 г.- 8000 лв. и на 22.07.2020 г. – остатъка от 2 769,65 лв. Посочва, че непосредствено след всяка извършена вноска, продавачът К. П. изтеглял преведените по негова сметка суми, като твърди, че същите били връщани обратно на техния вносител – купувача Б. П.. С оглед изложеното навежда твърдения за нищожност на оспорвания договор за покупко-продажба, поради противоречие с добрите нрави. Твърди се, че заплатената цена не съответствала на принципа за еквивалентност на престациите. Сочи се, че фактически заплатената цена била много под данъчната оценка. Поддържа, че на практика липсва насрещна престация. При условията на евентуалност поддържа нищожност на процесния договор, като привидно сключен, прикриващ дарение. Посочва, че по този начин наследодателят на ищцата е прехвърлил единственото си недвижимо имущество в полза на лице, което е извън кръга на наследниците по закон, в резултат на което бил o накърненo правото на запазена част на ищцата от наследството. Моли по отношение на оспорената сделка да се приложат правилата на прикритата сделка /дарение/, доколкото договорът е сключен в нотариална форма и по отношение на същата са налице условията за нейната действителност.

С оглед изложеното обосновава правен интерес от предявяване на иск по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството, в размер на ½ ид.ч. от наследството на К. П. П., като съответно бъде намалено извършеното дарение на ¾ ид.ч. от процесния имот, извършено в полза на Б. П.. Ищцата е представила писмени доказателства и е заявила и други относими доказателствени искания, които са допуснати и съответно са събрани в хода на съдебното дирене, с участието на страните, вкл. е прието заключение на съдебнооценителна експертиза, с която е определена средната пазарна цена на процесния имот, с оглед твърдяната нееквивалентност на престациите.

В хода на производството ответникът Б. П. е починал и като ответници в настоящото производство са били конституирани неговите наследници по закон Р. Р. П. и В. Д. Г..

Ответницата Р. Р. П. , ЕГН **********, депозира в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва изложените твърдения в исковата молба. Оспорва продавачът К. П. да е върнал обратно получените суми на купувача. Оспорва продавачът К. П. да е получил единствено сумата в размер на 3 269, 65 лв. Възразява срещу твърденията на ищеца, че процесният договор за покупко-продажба е привиден. Оспорва твърдението на ищеца, че волята на прехвърлителя е била да надари приобретателя със собствените си ¾ ид.ч. от процесния недвижим имот.

Моли за отхвърляне на предявените искове. Представила е и посочила относими доказателства и доказателствени средства, в т.ч. за събиране на гласни доказателствени средства, чрез разпит на свидетели за установяване на релевантните по делото факти, възложени й в доказателствена тежест, които съдът е допуснал и събрал в хода на съдебното 2 дирене.

Ответницата В. Д. Г. , ЕГН **********, депозира в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между К. П. и Б. П. е бил сключен договор за покупко-продажба, с който са били прехвърлени ¾ ид.ч. от процесния апартамент. Посочва, че за да заплати уговорената покупна цена, приобретателят Б. П. е взел частни заеми от свои приятели, както и от леля си, в полза на която подписал и Запис на заповед за 48 000 лв., копие от който прилага.

Поддържа, че между двамата е имало добри отношения, като Б. П. се е грижил и финансово за К. П., когато се е влошило здравословното му състояние, в т.ч. като поел разноските по погребението му. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. Заявила е относими и допустими доказателствени искания, които са били допуснати от съда.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, и при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С доклада по делото, не оспорен от страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото следните факти и обстоятелства: На 09.07.2020 г. между К. П. и Б. П. бил сключен договор за покупко-продажба на ¾ идеални части от Апартамент № [***], ет.

[***], част от жилищна сграда- блок № [***], находящ се в гр. [***], район [***], ж.к. [***], като уговорената цена /равна на данъчната оценка на продаваемия имот/ била платена от купувача в уговорения едномесечен срок, на четири вноски. Страните по сделката са съсобственици към датата на продажбата, като продавача притежавал ¾ ид.ч., а купувача ¼ ид.ч. от продаваемия имот.

Не се спори също така по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства /удостоверения за наследници, договор за продажба на недвижим имот по НДИ от 10.12.1996 г./, че процесния Апартамент № [***], находящ се в гр. [***], ж.к. [***], бл.[***], на ет. [***], е бил закупен през 1996 г., по време на брака им и в режим на СИО, от К. П. П. и втората му съпруга А. И. П. (майка на Б. П.). Гражданският брак между А. П. и К. П., бил прекратен със смъртта на съпругата (на 01.12.2012 г.), като същата била наследена от преживял съпруг в лицето на К. П. и сина й Б. П..

Установява се по делото, че К. П. е починал на 28.02.2021 г., като видно от приетото по делото удостоверение за наследници /на л.17/ същия е оставил за свой единствен законен наследник дъщеря си Л. К. Т. /настоящ ищец/. От приетите писмени доказателства /на л.6771/ представени от ответника Г., се установява, че преди смъртта си, К. П. е страдал от множество заболявания - на сърцето, очите, краката. Бил хоспитализиран за лечение с водеща диагноза „застойна сърдечна недостатъчност“ през м.01.2021 г., оперирал си е очите след 2019 г., а поради проблемите с краката е бил трудно подвижен и често се е налагало „сина му“ Б. да го води с кола на лекар, като го придвижвал до автомобила дори с инвалиден стол. Тези факти се установяват както от приложените писмени доказателства /направление за хоспитализация, Епикриза от [***]/, така и от събраните свидетелски показания /на св. З., св. С. и св. С. и св. Д./. След смъртта на К. П., всички разходи по погребението и полагане на надгробна плоча /паметник/ били поети от Б. П., видно от доказателствата, приобщени на л.70,71 от делото.

Установява се от приетия по делото във вид на з.к. предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот от 16.05.2019 г. /не оспорен от страните/, че при продажба на апартамент № 19, находящ се в гр.[***], ул. [***], наследниците на бившия собственик В.

С.а /майка на К. П. и баба на ищцата Л. К.Т./ са получили сумата от общо 245 000 лв., която е била заплатена на части, първата от които, т.нар. задатък в размер на 10 % или 24 500 лв. е предадена в деня на подписване на предварителния договор, като частта припадаща се на К.

П. (от 6 125 лв.), по изрично негово съгласие е преведа по сметка на дъщеря му Л. Т. или общо 12 930,56 лв. са преведени на ищцата по делото. Остатъкът от продажната цена, която 3 за К. П. възлиза на 55125,00 лв. /разликата между общо дължимата 61 250 лв. и изплатения задатък от 6 125 лв./ била преведена по банков път на К. П., по посочената от него сметка в банка [***] с IBAN:BG[***]5.

По делото няма събрани категорични доказателства как се е разпоредил К. П. с получените от тази продажба средства от около 55 000 лв. С получените средства от задатъка, ищцата Т. твърди, че е заплатила по силата на пълномощното, с което представлявала баща си негови данъчни и осигурителни задължения, които се явявали пречка за окончателното изповядване на сделката.

Според показанията на св. С. пък (които съдът намира да са обективни, пълни, ясни, конкретни и непротиворечиви, поради което изцяло ги кредитира по делото ), К. П. е оттеглил пълномощното на дъщеря си Л. Т., дадено й на 22.03.2019 г. ( което се установява и от приетата по делото Декларация за оттегляне на пълномощно от 23.05.2019 г., подадена пред нотариус Н. Г.), тъй като бил много разочарован от нея, след като установил, че тя е теглила пари от банката, без негово съгласие и знание, с които средства Л. и семейството й ходили на почивка в [***], и закупили джип за сина й А.. Това К. П. споделил на св. С. с насълзени очи.

Всички разпитани по делото свидетели, с изключение на водения от ищеца св. В., в показанията си свидетелстват за близките отношения между К. и Б. приживе. Установява се по делото от показанията на св. Д., че Б. е бил на 4 години, когато майка му се омъжила за К., като последния приел детето като свой син и дори се обръщали един към друг със „сина ми“ и „татко“. Всички свидетели водени от ответниците сочат, че Б. се е грижил до смъртта на К. за него, като го е водил на лекари, снабдявал го е с хранителни продукти, посещавал го е по няколко пъти месечно, дори когато вече не е живеел при него в апартамента в „[***]“.