Определение № 262 от 24.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 262 гр. Благоевград, 24.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Бункова

Членове:

Божана Манасиева

Николинка Кр. Бузова като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно дело № 20231200600425 по описа за 2023 година

Производството е образувано по чл. 243, ал. 8 от НПК.

По реда на чл. 243, ал. 7 от НПК, е постъпила жалба от адв. И. Т., в качеството му на повереник на дружеството „***- Т.М. “ ЕООД, ЕИК 201796933, представлявано от А. Х. М. от Г. , срещу Определение №94/13.03.2023 г., постановено по чнд №102 от 2023 год. по описа на РС – Сандански, с което първоинстанционният съд е потвърдил Постановление от 24.11.2022 г. на прокурор при Районна прокуратура – Благоевград, Териториално отделение – гр. Сандански, за прекратяване на наказателното производство по ДП №3393М-221/2020 год. , по описа на РУ – Сандански.

В частната жалба се твърди, че атакуваното определени е незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата. Повереникът сочи, че кредитирането изцяло на показанията на свидетеля П., че е предал процесните пари на представляваното от повереника дружество е неправилно, тъй като това обстоятелство- връщането на сума пари от 37 000 евро не може да се установява чрез свидетелски показания, а пък и не е разследвано как парите са пренесени извън границата на страната ни. Твърди се също така, че изтеглянето на тази сума пари е станало от свидетелката Ч. без знанието и съгласието на П.. В жалбата се сочи също така, че фактическата обстановка не е изяснена правилно от прокурора в постановлението за прекратяване, респ. от съда в атакуваното определение и прокурорът също така не е приложил правилно правната норма, обуславяща основанието за възникване на наказателна отговорност на извършителите. Моли атакуваното определение да бъде отменено, както и да бъде отменено постановлението на прокурора за прекратяване на посоченото наказателно производство.

1

Окръжният съд, в настоящия състав, след като взе в предвид изложеното в частната жалба, запозна се с атакуваното определение и постановлението за прекратяване на наказателното производство, както и се запозна с доказателствата, събрани в хода на ДП, намира следното:

Досъдебно производство № 339-ЗМ-221/2020г. по описа на РУ- Сандански е образувано за това, че за времето от 15.04.2014 г. до 25.06.2015 г. в с. С., общ.

С. при условията на продължавано престъпление с две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, са били присвоени чужди пари-сумата от 37 000 евро и 9782,50 лева, собственост на „***- Т.М" ЕООД с управител А. Х. М.- гръцки гражданин, които В. Ч. в качеството й на счетоводител владеела - престъпление по чл.

206, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Досъдебното производство е образувано по жалба от 29.01.2020 год., депозирана от адв.Т., в качеството му на повереник на „***- Т.М" ЕООД с управител А. Х. М.- гръцки гражданин, адресирана до Окръжна прокуратура Благоевград /изпратена е по компетентност за разглеждане от РП, ТО Сандански, където е образувана е прокурорска преписка № 254/2020 год./.

Прокурорът е дал указания на разследващите какви процесуално- следствени действия да се извършат за изясняване на обективната истина по делото, в резултат на което са събрани писмени и гласни доказателства и доказателствени средства и е назначена съдебно- графическа експертиза. От тези доказателства се установява във фактическо отношение, че свидетеля А.

Х. М., който е гражданин на Р. Г., към 2011 год. имал бизнес, свързан с шивашки услуги и текстил, който бизнес развивал в собствената си страна, но понеже искал да разшири дейността си и в България, чрез друг гръцки гражданин, през 2011 год. се запознал със свидетеля В. Г. П. от гр.С.

Последният имал регистрирано в България търговско дружество с наименование „Д. Б. Е. К.“ ЕООД с ЕИК ... и със седалище в с. С., обл.

Благоевград, като развивал шивашки бизнес. До 16.07.2018 г. в това дружество работила и свидетелката В. Ч., която към 2014-2015 год. заемала длъжността специалист в офиса на фирмата и имала пълномощно от управителя П. , съгласно което имала право да внася и тегли пари от/ по сметки на дружеството в български банки. Запознанството между свидетелите М. и П., станало в с.С., в офиса на фирмата на последния. Свидетеля М. поискал съдействие от П., за да открие търговско дружество в България, което да използват за своето сътрудничеството, което договаряли. На 22.11.2011 г. М. регистрирал „***-Т.М.“ ЕООД, като за седалище на дружеството бил вписан същия адрес като на „Д. Б. Е. К.“ ЕООД в с. С., общ.

С.. Там П. предоставил пространство, което да се ползва от дружеството на М. , без да заплаща наем. След регистриране на дружеството „***-Т.М.“ ЕООД свидетелите П. и М. се срещнали отново в с. С., като П. извикал служителката си Валентина Ч. и й казал, че искат М. да й издаде пълномощно от името на неговата фирма, за да тегли и внасял пари за две банкови сметки 2 в лева и в евро, открити в клон на банка ОББ в гр.Сандански. Банковите сметки в „ОББ“ АД били следните- BG*** - в лева и банкова сметка BG12UBBS*** - в евро. М. посочил, че ще има и онлайн банкиране, чрез което ще следи сметките си. Същевременно двамата свидетели заявили на Ч.

/същата разбира добре гръцки език/, че сумите, които следва да внася или да тегли от сметките на М. ще и биват давани от П., респ. изтеглените тя ще предава на него, тъй като М. живее в А. и няма да бъде в България непрекъснато. За целта М. упълномощил Ч. да внася и тегли пари от банковите сметки на неговото дружество в банка „ОББ“ АД в Р.България.

Първоначално внесения капитал на дружество „***- Т.М.“ ЕООД бил 60000 лева. След издаване на пълномощното В. Ч. теглила и внасяла пари по двете сметки на дружеството за заплащане възнаграждението на счетоводителя на дружеството, за плащане на сметки и други ежемесечни разходи, като сумите й били давани – за внасяне от П., а изтеглените Ч. предавала пак на него, съгласно уговорката им. За целта двамата направили една тетрадка, в която отразявали всяка сума, която Ч. предавала на П.. През 2013 и 2014 год. Ч. внасяла по-големи суми пари, респ.23 784,80 лв. и 41 247,74 лв., макар и дружеството на М. да не е развивало реална търговска дейност.

По описания по-горе начин и съгласно уговорката между тримата свидетели М., П. и Ч. и пълномощното, на 15.04.2014г.П. казал на Ч., че М. иска да се изтеглят пари - 37 000 евро от банковата сметка на „***-Т.М.“ ЕООД BG12UBBS***, поради което и свидетелката отишла до клона на банка „ОББ“ АД в гр. Сандански и изтеглила паричната сума в размер на 37 000 евро, след което с разписка още същия ден я предала на св.П.. На 25.06.2015г. отново по нареждане на П., Ч. изтеглила от банковата сметка в лева на дружество „***-Т.М.“ ЕООД - BG***, сумата от 9782,50 лева, след което отново с разписка от същата дата я предала на П.. На няколко пъти след това по сметките на дружеството били внасяни и теглени парични средства от Ч..

През 2018г. М. дошъл в България и твърди, че тогава установил, че паричните средства в банковите сметки на дружеството му са изчерпани, като поискал обяснение от П.. В показанията си свидетеля М. твърди, че тези пари никога не са му били предавани, нито от П., нито пък от друго лице, като от своя страна П. свидетелства, че дни след изтеглянето на първата сума той бил предал същата лично на М. в Г., а другата изтеглена парична сума /в лева/ бил предал също в Г. на гръцкия гражданин Г., който да я предаде на М., но в последствие същото лице починало.

В хода на ДП е назначена и изготвена графическа експертиза, от заключението на която се установява, че ръкописният текст и подписите на разписките от 15.04.2014 год. и от 25.06.2015 год. са положени, респ. изписани от свидетелите Ч. и П..

Така установеното във фактическо отношение, прието и от прокурора въз основа на годни доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на разследването и според настоящия състав правилно е мотивирало същия да прекрати наказателното производство, поради липса на доказателства за извършено престъпление от общ характер.

Въз основа на така изложеното във фактическо отношение, прието и от 3 прокурора и от решаващия съд, настоящата инстанция намира, че са налице основания за потвърждаване на атакуваното определение, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

В рамките на настоящето производство, процесуалните възможности на съда са ограничени с предвиденото в разпоредбата на чл.243, ал.6 от НПК.

Постановлението на прокурора е обосновано, когато установените по делото фактически положения обективно съответстват на събрания и проверен по делото доказателствен материал. Вътрешното убеждение се изгражда върху събраните доказателства и доказателствени средства и същото е обективно и ненакърнено, когато разследването е пълно, всестранно и обективно, а прокурорът по пътя на формалната логика, обсъждайки доказателствата и доказателствените средства по отделно и в тяхната съвкупност, е достигнал до правилни фактически и правни изводи. Преценката за обоснованост на постановлението е неразривно свързана с тази за законосъобразност, тъй като в настоящото производство съдът е длъжен да провери дали са допуснати съществени процесуални нарушения, а именно когато разследването е водено формално, едностранчиво и не са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства и доказателствени средства, относими към главния предмет на доказване. Държавното обвинение е задължено да събере всички относими и необходими фактически данни по случая, които да бъдат подложени на задълбочен и обективен доказателствен анализ, в резултат на който да се даде отговор, дали в конкретния казус е налице престъпление или не, известен ли е неговият извършител и извършено ли е деянието виновно.

От внимателния преглед на материалите по делото, е видно, че разследващите органи са извършили необходимия и възможен и обективен набор от процесуални действия, насочени към установяване на факта, дали е налице от обективна и субективна страна извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК или има доказателства за противоправно поведение на лице/лица, което да осъществява друг състав на престъпление.

Настоящата инстанция споделя правните изводи на районния съд, че са били налице основания за прекратяване на образуваното наказателното производство, тъй като от събраните по досъдебното производство доказателства не се установява, че е осъществено от обективна и субективна страна престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. На първо място следва да се посочи, че фактическата обстановка, който е изяснил прокурора и която е възприета и от решаващия съд е вярно изградена въз основа на събраните доказателства, в хода на разследването и се споделя и от настоящия състав.

За да е съставомерно от обективна страна изпълнителното деяние на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК,то следва от доказателствата да се установява,че е налице присвояване на чужда движима вещ, която се намира във фактическата власт на дееца. Съдебната теория и практика еднозначно приемат, че присвояването по своята същност представлява акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждата вещ.

Юридическо разпореждане е всяка осъществена от субекта на престъплението противозаконна сделка с чуждата вещ, а фактическото разпореждане с предмета на престъплението – използването му по 4 предназначение като свой, като поведението на дееца трябва да е несъвместимо с възможното и допустимото съобразно конкретното правно основание за владеене или пазене на вещта. Противоправното фактическо разпореждане с вещта се осъществява винаги по начин, различен от обичайния съгласно правното основание за държане, тъй като отразява промяната в намерението на дееца да третира вече вещта като своя. Тук е мястото да се отбележи, че от доказателствата в настоящия казус се установява наличието на писмено пълномощно, издадено от дружеството на М. на свидетелката Ч., съгласно което волята на гръцкия гражданин е била да се теглят и внасят пари по две сметки на неговото дружество, което да се върши от упълномощената за това Ч., като и в устна уговорка /която обаче не се отрича от тримата свидетели- М., Ч. и П./, парите, които Ч. е следвало да тегли, получавала указания за това от П., като след това му ги давала на ръка, а парите, които е внасяла също преди това е получавала от посочения свидетел. В случая процесните две суми – от 37 000 евро и 9782,50 лв., които са изтеглени от Ч. са теглени по начина по който страните са се договорили предварително – с пълномощно и са предадени от Ч. на П.. Този факт се установява и от показанията на двамата, от банковите бордера за теглене на сумите и от заключението на графичната експертиза, изследвала подписите и ръкописния текст на двете разписки, съставени от двамата свидетели и удостоверяващи факта, че парите са били предадени на свидетеля П..